Близо 34 години след промените на 10 ноември 1989 г. близкото минало изглежда все по-смътно и нереално. Затова в началото на проекта "100 истории за тоталитарната държава" заложихме на историческите текстове, след като синтезирахме въпросите, зададени ни от млади хора, чиито учебници по история не са им дали особени знания за този период. Днес продължаваме със следващата историческа тема, провокирани и от датата 1 февруари.

Днес отбелязваме Деня за почит на жертвите на комунистическия режим. На тази дата през 1945 година т. нар. Народен съд осъжда на смърт регенти, депутати, министри, офицери и общественици, а присъдите са изпълнени същия ден.

Народният съд е извънреден съд, действал в Царство България в периода от декември 1944 до април 1945 година като фактически орган на левия революционен терор. Създаден е с наредба-закон на правителството на Кимон Георгиев - това става в противоречие с Търновската конституция, която кабинетът претендира, че ще възстанови, и легализира започналото с Деветосептемврийския преврат масово политическо насилие в страната.

Официално така нареченият Народен съд е създаден, за да произнесе присъди над управлявалите страната от 1 януари 1941-ва до 9 септември 1944 г., довели страната до участието ѝ във Втората световна война на страната на Тристранния пакт. Заедно с тази цел обаче се преследва узаконяването на извършените вече убийства след окупацията от страна на Червената армия, както и неутрализирането на политическия и интелектуалния елит на България и ликвидирането на неблагонадеждни евентуални политически противници на режима, установен след окупацията и преврата.

Организирани са 135 масови процеса в цялата страна. Арестувани са 28 630 души. Срещу 11 122-ма души са повдигнати обвинения, съдбата на много от другите арестувани е неизвестна. Процесите се извършват в Софийския университет, в Съдебната палата и в цялата страна. За около 4 месеца са издадени 9155 присъди, с които са осъдени на смърт 2730 души, 1305-има получават доживотен затвор, а останалите – затвор от 1 до 20 години.

Показателно е, че един от хората с най-голям принос за спасяването на българските евреи бившият председател на Народното събрание Димитър Пешев е осъден от Народния съд на 15 години затвор "за фашистка дейност и антисемитизъм".

Показателно е също така че на процеса в Нюрнберг, на който са съдени най-големите нацисти в Германия, смъртните присъди са 12, докато в България са над 2700.

В историята на Народния съд са вплетени няколко тенденции. От една страна определени представители на властта преди 9 септември 1944 г. действително са имали своите грехове. Най-много от подсъдимите обаче са станали жертва на лично отмъщение на хора, които преди 9 септември 1944 г. са имали по-ниско социално положение от тях.

Глобално погледнато Народният съд е мероприятието, чрез което Москва унищожава тогавашния българския политически елит. Без да отричаме, че той е имал своите грешки и грехове.

Но едно е сигурно - в продължение на 66 години - от 1878 до 1944 г. - този елит е успял да запази България от съдбата да стане колония на Русия. За новите господари на България от Кремъл е било от изключително значение той да бъде унищожен. Така са постъпвали винаги всички завоеватели.

Народният съд е саморазправата на Москва с онези, които са успели да предотвратят заплахата България да стане Задунайска губерния. Чрез тази саморазправа е разчистен пътят към това България да стане съветска република. Термините са различни, но фактически те означават едно и също – колония на Кремъл.

---

Ако вие сте млад човек, който има интерес към най-новата ни история и иска да научи факти за времето отпреди 1989 г., можете да ни зададете своите въпроси на имейл office@clubz.bg, в Тема/Subject напишете: 100 въпроса за тоталитарната държава.