"100 въпроса за тоталитарната държава." Така се казва проектът на Клуб Z. Какво обаче се разбира под тоталитарна държава, тоталитарен режим, тоталитаризъм?

Най-общо това е държава, която обхваща, контролира всичко като (почти) унищожава сферата на частното, личното, стъпква изцяло идеята за човешки права и свободи, свободен пазар. Това е режим, който съществува на основата на омразата и взаимното противопоставяне, за него е много важно създаването на ВРАГ. Както и постоянното състояние на "борба" срещу този враг. Тази борба е расова (при Хитлер) и класова (Сталин).

Тоталитарната държава се характеризира със силна централизация на властта, еднопартийна система, партия и държава стават едно, има детайлно йерархизирана система за управление с пирамидална структура. Като се предполага, че решенията се вземат от колективен орган на ПАРТИЯТА-ДЪРЖАВА, но начело винаги има един човек, към когото целенасочено се развива КУЛТ към ЛИЧНОСТТА. Законодателната, изпълнителната и съдебната власт са изцяло подчинени на решенията на партията и нейния водач.

Подчинението се осигурява със силен и голям репресивен апарат,  в който важно място заемат тайните служби и мрежата от доносничество и взаимно наблюдение и контрол. В репресивната система, която налага волята на режима със сила и тормоз, ключова и е армията - голяма, акцент има върху въоръжаването и полувоеннизирана система за подготовка на населението.

Най-зловещите форми на репресии са ЛАГЕРИТЕ на смъртта, в които са избити милиони хора - концлагерите на нацистка Германия, ГУЛАГ - в СССР. Друго характерно понятие е ТЕРОР.

Идеологияга е един от крайъгълните камъни на такъв тип режим – независимо от конкретните ѝ характеристики, като тя обхваща всеки елемент на съществуването на хората. Има своите изражения в начин на живот, организации, език, облекло и най-вече мисленето. Пропагандата е много важна за налагането и утвърждаването на такъв тип режим. Едно от мощните начини за налагане на пропагандата и насаждане на индокринацията е чрез средствата за комуникация – които са напълно унифицирани и предаващи посланията на управляващия режим. Тук влиза в сила и друго типично понятие за тоталитарна държава – ЦЕНЗУРАТА – няма различни гледни точки, няма свобода на изразяване.

Икономиката също е централизирана – планова, без конкуренция и не следва икономическите закони на свободния пазар.

Христоматийните примери за тоталитарната държава са нацистка Германия и СССР – в крайната си форма при Сталин . В днешно време за пример за такава държава може да се приеме Северна Корея.

Всъщност обаче терминът се появява в друг сочен за тоталитарен режим – фашистка Италия  на Мусолини. Понятието „тоталитаризъм“ възниква след Похода към Рим на 28 октомври 1922 година, с който фашистите взимат властта в Италия – техните противници от левицата започват да го използват, подчертавайки стремежа им за пълен контрол над обществото. По-късно самите фашисти възприемат това наименование, като го употребяват в положителен смисъл. Някои изследователи говорят при фашизма за недовършен тоталитаризъм. 

В теорията тоталитаризъм в някакъв момент се налага като обобщаващ термин за леви и десни режими, които обаче имат много по-общо помежду си, отколкото чрез традиционна  поляризация комунизъм-фашизъм.

Когато дефинира и описва тоталитаризма Хана Аренд се концентрира върху тоталния терор като негова същностна черта. По-късно обаче Збигнев Бжежински и Карл Йоахим Фридрих, които развиват по-завършен модел, извеждат няколко характеристики на подобни режими:

Тоталитаристка, основополагаща идеология

  • Еднопартийна система, масова партия, начело на която е фигура на диктатор;
  • Система на терор. Насилие. Много важна е ролята на тайната полиция;
  • Правителствен монопол над военните, икономическите, културните и информационните структури на обществото.

Според Хари Екстайн и Дейвид Аптър тоталитаризмът „премахва всички граници между държавата и обществените групи, дори държавата и индивидуалната личност“.

Карл Попър вижда наченките още в Платоновата държава.

За немалко учени тоталитарната държава е рожба на модерността, отново предизвикана като последица от сложните първи години на 20 век и Първата световна война.

Режимът в България- НРБ

В България (Народна република България) може би по-скоро може да се говори за хибриден режим – нещо между тоталитарно и авторитарно управление, но с превес на второто. Смъртта на Сталин през 1953 г. носи облекчения, поне по отношение на тоталния терор и масовото избиване на хора. Отражение това намира и в България, която неслучайно до 1989 г. е наричана най-верният сателит на Съветския съюз. Сателитният тоталитаризъм в България е в периода в първите години след 9 септември 1944 г. - първо управлението поема Георги Димитров (от 1946 г. е министър-председател, председател на комунистическата партия като се унищожават и последните остатъци от опозиция), линията на репресии продължава и при Вълко Червенков.

През 1947 г. с помощта на СССР  комунистическата партия преминава към установяване на тоталитарен контрол над държавната власт (пълен политически контрол, политическа диктатура) на основата на Наредба-закон за защита на народната власт започва преследването на политическата опозиция. Водачите но опозицията са хвърлени в затвори и лагери, а самите партии – закрити. И при Димитров, и при Червенков е много силен култът към личността. Още преживе "вождът и учителят на българския народ", "героят от Лайпцигския процес" и т.н. се сдобива с град, кръстен на него - Димитровград, а след смъртта си се сдобива с мавзолей в центъра на София, където мумуфицираното му тяло е изложено за поклонение на масите.

След Априлския пленум през 1956 г. идва ерата "Тодор Живков", като уклонът е повече към авторитарно управление.

Така или иначе основните характеристики на  функциониране на държавата са:

Партийна система – БКП, БЗНС (казионно и присъдружно и напрактика придатък на БКП, съвсем формално съществува отделно) и ОФ (някаква остатъчна абревиатура от обединението след 9 септември 1944 г., също казионна организация, обществено-политическа). БКП има строга йерархична структура начело с Политбюро на ЦК на БКП и генерален секретар. Идеологическата „промивка“ започва с детски и младежки организации – чавдарчета, пионери, Комсомол. Съответно между партийната вихрушка с клановете ѝ, и обикновените хора в държавата се оформя пропаст. Т. нар. партиен и държавен елит, който е силно облагодетелстван, става известен и като номенклатура. 

Управлението на държавата е сраснало с партийната власт. Разделение на властите на практика е твърде условно като крайните решения се вземат от органите на БКП. Има Държавен съвет и парламент, който не е постоянно действащ орган, Министерски съвет, народни съвети (на местно ниво). Съдебната власт е по съветски образец, отново конците се дърпат от партията-майка.

Планова икономика, в селското стопанство – т. нар. ТКЗС-та.

Всемогъща Държавна сигурност – тайната полиция – с разклонена система от доносници, агенти и т. н., на различни нива и във всички сфери на обществения живот. С отварянето на досиетата след промените през 1989 г. оплетени - доброволно или не, в мрежите на ДС се оказват популярни имена, както и сериозни авторитети - учени, преподаватели, писатели и т. н.

Армията: още след Деветосептемврийския преврат Българската комунистическа партия полага специални усилия да постави въоръжените сили на страната под свой непосредствен контрол. Първоначално те са реорганизирани по съветски образец с прякото участие на съветски офицери, проборудвани са със съветско въоръжение и техника, ръководни позиции заемат съветски офицери от български произход, голяма част от командния състав преминава обучения в Съветския съюз, съветски преподаватели работят в български военни училища.

Репресиите - Народният съд, лагерите. Използването на етническата карта - т. нар. Възродителен процес.

Основните средства за информация, които са заети основно с пропаганда, са Българска национална телевизия – дълго време с една програма, Българското национално радио и Българската телеграфна агенция. Няколко вестника, основно партийни органи, както и местни вестници, също общинско-партийни органи.

Гражданите на държавата страдат от различни форми на несвобода – сериозни ограничения при пътуванията зад граница, цензура на литература, филми и т. н., липса на свобода на изразяването, на словото, на сдружаване – протестите и стачките са забранени, а за „добруването“ на работещите „се грижат“ Партията и профсъюзите  (отново казионни.)

Идеологията - всичко е в името на хората, всички хора са равни, изграждане на развито социалистическо общество, победа на комунистическата идея и т. н., все добре известни идеологически клишета.

Това са само щрихи за същността на режима в НРБ. 

Защо е важно да знаем това?

Има една проста причина - за да не се повтаря. За да регистрираме дори и първите белези, зародиши на подобни действия и намерения, насочени срещу свободите и правата на личността, проповядващи омраза към другите, разправа, насилие, опитите за промиване на мозъци и насаждане на човеконенавистни идеологии. 

---

Ако вие сте млад човек, който има интерес към най-новата ни история и иска да научи факти за времето отпреди 1989 г., можете да ни зададете своите въпроси на имейл office@clubz.bg, в Тема/Subject напишете: 100 въпроса за тоталитарната държава.