България няма да стане член на еврозоната от 1 януари на 2024 година.

Това съобщи финансовият министър на служебното правителство Росица Велкова, след като се позова на решение на Европейската централна банка и финансовите министри на Европейския съюз. 

Страната ни няма да подава искане за конвергентен доклад, който по принцип определя готовността и който по разписание трябва да излезе в края на февруари. 

България няма нова индикативна дата за приемане, но договорката е влизането да е не по-късно от 1 януари 2025 година, което значи, че евентуалното ни приемане може да се случи и в средата на следващата година. 

България дори не е била изслушана по време на последното заседание на Екофин в началото на тази седмица, въпреки че според първоначалния план точката е била в графика. 

Напълно очаквано - причините са, че българската политическа гласа отказа да изпълни своите задължения и да подготви законодателните промени, които бяха ангажимент преди приемането. Този факт, заедно с факта, че София не изпълнява критерия за инфлация - нашата е много висока - спъват България за членството. Последният фрапиращ пример на отказ на политиците да направят необходимото е решението на ГЕРБ-СДС, БСП, "Възраждане", ДПС и "Български възход" да подкрепят промени в Кодекса по застраховането, които самата ГЕРБ бе приела да направи при влизането на страната в ERM II. Те бяха пряко условие за влизането в еврозоната и бяха пренебрегнати с ясното съзнание, че последствия ще има. 

Освен този проект обаче депутатите така и не намериха време да приемат още два такива - промени в Търговския закон и в Закона за мерките срещу изпирането на пари. 

Що се отнася до инфлацията, в България последните данни показаха годишен темп от малко над 16%. В еврозоната този показател е под 9 на сто, а правилото е страната кандидат да има инфлационен темп не по-висок от 1,5% над средноаритметичната инфлация в трите страни-членки с най-ниска такава. Тоест - България е далеч от изпълнението на критерия, но през годината имаше достатъчно сигнали, че може да бъде намерен компромис, заради факта, че инфлацията е повсеместна и не е тукашен феномен. Очевидно насъбирането на факторите е наклонило везните в негативна за нас посока. 

По думите на Росица Велкова, България трябва да си поиска конвергентен доклад, когато изпълни своите ангажименти. 

За повечето анализатори отдавна бе ясно, че България рязко изостава от графика за приемането си е еврозоната и въпреки, че повечето "евроатлантически партии" се кълнат в своята отдаденост към присъединяването си, свършеното бе прекалено малко. България дори не е приела още проектите за промените в правомощията на БНБ след влизането в зоната. Страната и последният редовен кабинет не направиха нищо за овладяване на инфлацията, дори напротив - раздаването на пари на калпак без оглед на целеви групи най-вероятно разду надуването на цените. Тази политика бе продължена активно от служебното правителство. За късмет инфлацията наду и приходите в бюджета и в крайна сметка дефицитът в хазната се стопи и успя да изпълни критерият от Маастрихт по този показател. Третият основен показател - дълг към БВП, никога не е бил проблем за България.