"Обикновените европейци люто ще мръзнат в домовете си тази зима."

Подобни на тази клетва, изречена оригинално от Дмитрий Медведев, чухме много през последната година. Включително и в България. След напълно непредизвиканото нахлуване на Русия в Украйна, Москва влезе в горещата фаза на своята икономическа война, която - трябва да признаем - бе приета и задълбочена от Запада. Разбира се, Медведев и неговите аватари в Русия и из цяла Европа се объркаха - зимата почти премина и никой на континента не мръзна, нито пък стоя в мрак, нито пък остана некъпан и мръсен. Да, цените бяха по-високи, но Европа се справи. 

А че икономическата война бе започната от Русия е факт без особено съмнение, поне за помнещите. Москва започна да ограничава потоците към Европа още от 2021 година. Още от края на 2020 година спря да изпълнява задълженията си да нагнетява достатъчно количества газ в европейските газохранилища и така бавно, но сигурно стартира процеса по повдигане на цените, за да стигнем до август през тази година, когато напълно разразилата се вече война доведе до рекордни стойности на синьото гориво от над 350 евро за мегаватчас.

Това, което Путин и кохортатата му "стратези" не сметнаха бе волята на Европа - макар и поостаряла и бавно загряваща - да се справя с трудностите в напрегнати моменти. 

Днес рекапитулацията на числата е категорична - макар победител в икономическата война да няма, Европа се справя по-добре от Москва. Перспективите са подобни. Но е вярно и друго - руската икономика наистина се оказа по-устойчива, отколкото се очакваше, най-вече заради огромните приходи, които цените на въглеводородите успяха да вкарат в хазната. Както винаги обаче, дяволът е в детайлите. 

Европа

Нека да сме наясно - зимата беше тежка и най-вече скъпа. Макар цените на газа да се поуспокоиха, те останаха на прекалено високи нива, а заедно с тях нагоре летяха и цените на електроенергията. Инфлацията в целия блок и еврозоната избуя и принуди Европейската централна банка да действа по ястребовски, вдигайки лихвените проценти в опит да успокои кредитирането, оттам - търсенето и най-накрая - цените. Процесът изглежда показва успешна тенденция, но ходът надолу е твърде бавен и все още - обратим. Най-важното - Европа даде над 700 млрд. евро помощи в енергийния сектор, пари, които са огромно количество дори за богатия континент. През 2023 година, показва проучване на Ифо, германската индустрия ще даде 40 млрд. евро повече за енергия сравнение с 2021 г. 

Към този момент обаче, Европа не е влязла в рецесия, дори напротив. 2022 година завърши с растеж, макар и нисък, а предположенията за 2023 г. са за стагнация, но не и рецесия, която толкова дълго чакахме. Все пак дори такава да има, тя ще бъде техническа и едва ли ще бъде усетена от гражданите. Последният доклад на S&P предполага, че рецесията ще бъде избегната. 

Общият PMI индекс на S&P Global, включващ активността в промишлеността и сферата на услугите, нарасна през февруари до 52,3 пункта от 50,3 пункта през януари и осредните прогнози за доста по-умерено повишение към 50,6 пункта. Това е най-високото ниво на индекса от 9 месеца насам (от май 2022 г.), след като през януари той се върна на територията на растеж (над 50,0 пункта) за пръв път от миналия юни насам.

"Бизнес активността в еврозоната нарасна много по-бързо от очакваното през февруари, като растежът достигна деветмесечен връх благодарение на рязко подновената активност в сектора на услугите“, коментира данните Крис Уилямсън, главен бизнес икономист в S&P Global.

Най-голямото предизвикателство пред континента ще бъде зимата на 2023-2024 година. През тази зима все пак имаше малко руски газ, който нагнети хранилищата, помогна и топлото време. През следващата обаче ще трябва да се справяме без руските въглеводороди напълно, а новите терминали за втечнен газ все още не са достатъчни на брой. Добрата новина е, че се строят изключително бързо и че политиката на ЕЦБ овладява инфлацията. Повечето експерти смятат, че нейният пик е вече преминат. 

Разбира се, в крайна сметка всичко зависи от войната. Ако ескалира - проблемите ще продължат. Европа обаче показа, че има своите сили и може да се справя. 

Русия

Невиждани санкции удариха Москва в последната година. До голяма степен може да се твърди, че дори самият Путин не очакваше подобна реакция от Западния свят. Поне не и от Европейския съюз. Въпреки това, благодарение на печалбите от високите цени на газа и петрола, Русия влезе в рецесия, но сравнително слаба - по данни на Москва контракцията е от малко над 2%. Трябва да имаме предвид, че след началото на инвазията и пълномащабното разгръщане на санкциите, Кремъл не подава голяма част от данните, нужни на независимите анализатори да оценят състоянието на икономиката и има сериозни съмнение, че тези данни може да са манипулирани. Безспорно е обаче, че Русия не беше срината за тази една година, макар да е много тежко ранена. 

Не такова е положението обаче от Нова година насам. Въвеждането на таван на цената на руския петрол и практическата му забрана за внос в ЕС, с изключение на няколко дерогации, взриви бюджета още през януари. По предварителните данни на МФ на Москва дупката в хазната възлиза на 60% от цялата план сметка за годината. В номинално изражение - 25 млрд. долара. Приходите oт пeтpoл и гaз ca били c 46,4% пo-ниcĸи дo 426 милиapдa pyбли пpeз янyapи в cpaвнeниe cъc cъщия мeceц нa минaлaтa гoдинa, ĸoeтo ce дължи ocнoвнo нa пo-ниcĸи цeни зa pycĸия петрол "Уpaлc" и пo-ниcĸи oбeми нa изнoca нa пpиpoдeн гaз.

Πpиxoдитe, paзлични oт нeфт и гaз, ca c 28% пo-ниcĸи дo 981 милиapдa pyбли, ĸoeтo ce дължи нa пo-ниcĸитe вътpeшни ДДC и дaнъци въpxy дoxoдa. Kaтo цялo бюджeтнитe пpиxoди зa мeceцa ca нaмaлeли c 35,1%, дoĸaтo paзxoдитe ca били c 58,7% пo-виcoĸи пpeз янyapи 2023 г., възлизaйĸи нa 3,12 тpилиoнa pyбли, ĸoeтo e пoвeчe oт 10% oт плaнa зa paзxoдитe зa цялaтa гoдинa. 

Към всичко това трябва да се прибави и фактът, че Русия опитва да диверсифицира своите продажби на въглеводороди на Изток, но Китай и Индия купуват на много по-ниски цени. А войната, както знаем, изисква много пари. 

Почти целият западен бизнес се изнесе от Русия, страната няма технологии за поддържане на производство, липсват основни суровини. Рублата е под продължаващ капиталов контрол и след първоначалната стабилизация, отново пое надолу през последните седмици. Московската борса е срината. 

Изводът е, че най-голямото оръжие на Русия - нейният износ, се превърна и най-големият капан за страната. 

Все пак - защо издържа до момента? На първо място трябва да имаме предвид, че погледът назад ни показва, че Путин е готвил икономиката си за войната с години. Той водеше изключително дисциплинирана фискална политика, събираше излишъците си в специални фондове, трупаше "суха" пара във валута и трескаво купуваше злато. Макар Западът да блокира поне половината от натрупаните около 640 млрд. долара, останалите са на разположение на Путин. Златото си той почти не може да използва (бел. ред. - големите пазари на злато са в Ню Йорк, Женева и Лондон), освен да го продава на Китай, но вероятно това се случва на доста по-ниски цени. Въпреки това все пак на разположение на Кремъл остава сериозна сума, с която може да финансира своята кървава война, да изплаща обезщетения на семействата на убитите стотици хиляди руски войски, да вдига пенсии, за да създава усещането, че всичко е наред, да опитва да инвестира държавни средства в различни сектори. Разбира се, най-голяма роля в устойчивостта на Русия до момента изиграха високите цени на енергоносителите, от чиито износ основно се пълни руската хазна. 

"Дойната крава" - "Газпром", обаче е на практика мъртъв за досегашните си пазари и трудно ще се възстанови. 

САЩ и светът 

Американската икономика, обратно на пропагандата, която твърди, че САЩ е най-печелещият играч от войната, също изпитва сериозни проблеми. Най-тежките ситуации пред администрацията на президента Байдън са свързани с цените на горивата и инфлацията. САЩ хвърли невероятни средства в подпомагането на икономиката, създаден бе и специален закон за борба с инфлацията. Факт е, че американските износители на втечнен природен газ успяха да отворят нови пазари към Европа, но печалбите не са чак толкова впечатляващи на фона на огромната по своите размери местна икономика. 

Инфлацията бе таргетирана като най-сериозен проблем и Федералният резерв започна най-ранната интервенция с вдигане на лихвите сравнение с другите големи централни банки. Тази политика започна да дава резултат и експертите очакват още само едно или две вдигания и стопиране на процеса. Целта е да се избегне рецесията, която изглеждаше сигурна само допреди няколко месеца, но в момента е по-скоро най-негативният сценарий. 

Икономисти от Goldman Sachs сега виждат 25% вероятност за рецесия през следващите 12 месеца, което е спад от предишна оценка от 35%. Банката очаква инфлацията да се забави до 3% тази година, като нивото на безработица да се повиши умерено до 4%, стига икономиката да расте с темпове под дългосрочната си тенденция от около 2%. Ускоряването на растежа може да накара Фед да повиши лихвите повече от прогнозираното, за да забави инфлацията до целта си от 2% през следващите няколко години. 

В началото на войната, когато Русия поиска плащане в рубли за своя газ, редица прокремълски анализатори побързаха да обявят, че с доминиращата роля на долара е свършено и че т.нар. "петродолар" скоро ще бъде заменен с нещо като "газорубла". Е, фактите са, че доларът изживя едни от най-силните си месеци през 2022 година, при това до такава степен, че в един момент дори стана по-скъп от еврото. 

В същото време Международният валутен фонд повиши, макар и леко, своите очаквания за глобалния икономически растеж през 2023 година. Причината - "изненадващо устойчивото" търсене в САЩ и Европа, спада на разходите за енергия и възродените бизнес очаквания. Най-голяма роля в подобряването на прогнозата все пак играе повторното отваряне на китайската икономика, която вероятно ще даде 50% от световния икономически растеж през настоящата година. 

Според експертите на фонда глобалният икономически растеж все пак ще отслабне до 2,9 на сто през настоящата година спрямо 3,4 на сто през 2022 г. Очакванията обаче се подобряват в сравнение с прогнозата от октомври за растеж от 2,7 на сто през 2023 г. За 2024 г. МВФ предвижда, че световната икономика ще се разшири с 3,1 на сто, докато през октомври очакваше с 0,1 процентен пункт по-нисък растеж.

Фондът също потвърждава, че рисковете от рецесия са намалели и че централните банки постигат напредък в контролирането на инфлацията, но и предупреждава, че е необходима още работа за ограничаване на цените, а нови проблеми могат да възникнат от по-нататъшната ескалация на войната в Украйна и битката на Китай с коронавируса. 

В заключение - европейската, американската и световната икономики пострадаха сериозно от икономическата война, следствие на горещата такава на Русия срещу Украйна, но за момента се справят по-добре от очакваното и ако нещата вървят по този начин и за напред вероятно ще излязат от цялата тази каша доста по-чисти и доста по-силни от предположенията преди година. Най-важното е да знаем, че Западът беше наясно с рисковете, когато пое по пътя на санкциите и с това показа моралното си превъзходство. Няколко критични месеци или години си струват свободата, каза най-общо западният свят. 

За сметка на това руската икономика е смъртно ранена, макар все още да се държи на глинените си крака. Задълбочаването на икономическите санкции обаче правят все по-трудно оцеляването на режима, без той да влезе напълно във васална позиция спрямо Китай. Другият вариант е обявяване на т.нар. "военна икономика", но това означава, че Путин ще признае пред собствените си граждани, че води инстинска война, а не "специална военна операция". 

България 

България беше една от двете страни, които първи получиха наказание от Москва, заради участието си в санкциите. "Газпром експорт" спря доставките на природен газ до страната ни в нарушение на дългосрочния договор и с едностранно решение. Към онзи момент България бе зависима до почти 90% от доставките на синьо гориво от Москва и заплахата за спиране на индустриалните предприятия, работещи с природен газ за своите оперативни нужди бе напълно реална.

В крайна сметка България също оцеля, доставките от алтернативни източници бяха постоянни и без дефицит, до спиране на производства и други такива крайни варианти не се стигна. За сметка на това до началото на есента българските потребители плащаха доста сериозни суми за природен газ, които достигнаха до невиждани никога в историята размери. Нито една от най-апокалиптичните прогнози на местните проруски велможи обаче не се сбъдна. 

Износът на страната ни удари рекордни стойности, наистина - до голяма степен заради оръжието и износа на електроенергия, но много добри резултати показаха и индустрии, които нямат нищо общо с тези две категории. 

Годината завърши с икономически растеж, макар и традиционно нисък. Бюджетът, който се очакваше да приключи с голям дефицит, приключи годината с дупка от под 3% на начислена основа, която го вмества в критериите от Маастрихт, нужни за изпълнение, ако страната иска да стане член на еврозоната. По-голямата част от родните компании отбелязаха прекрасни финансови резултати, някои от тях - рекордни. 

След месец октомври, когато цялото количество от азерския газ най-после започна да пристига в България на цени по дългосрочния договор, цените на природния газ в България се сринаха. За този факт влияние изигра и намалението на цените на европейските борси. Към момента цената у нас е сравнително ниска и е равносилна на тези на борсите, дори понякога по-ниска. Мантрата, че цената на руския газ е най-ниска - каквото и където да се случва - пък бе развенчана лично от председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов, който  обяви, че през месец декември цената в България е била по-ниска, отколкото щеше да бъде, ако страната ни беше продължила да получава руския газ от "Газпром експорт" по дългосрочния си договор. 

Най-големият проблем за България се оказа инфлацията. Тя поддържа стабилно по-високо ниво сравнение с еврозоната и с повечето държави в Европейския съюз. През по-голямата част от годината бяхме на четвърто място по най-висока инфлация в блока. До голяма степен това се дължи на отвореността на нашата икономика и може да се каже, че сериозна част от ръста на цените е привнесен отвън. Все пак трябва да се признае, че имаше и местни фактори - като помощите на калпак, които реши да раздава редовното правителство. Политика продължена и от служебните правителства на Румен Радев. Трябва да се има предвид, че България раздава огромни компенсации за елетрическа енергия на небитовите потребители, които ще станат второто най-голямо перо в бюджета след пенсиите (макар тези компенсации да са бюджетно неутрални, защото идват от фонда "Сигурност на електроенергийната система).

В последните два месеца нивото на инфлацията у нас, както и в Европа, бавно започва да се движи надолу, но е много далеч от това да изпълни условията за влизане в еврозоната или да не влияе на икономическата ситуация у нас. 

България е една от страните в ЕС, които се представят най-добре по отношение на ръста на заплатите, но това до голяма степен се дължи на специфичната ни демографска ситуация. Липсата на квалифицирани кадри води до неособено здравословна конкуренция между работодателите, които са принудени да предлагат възнаграждения, които не отговарят на производителността на труда на кадрите. Напълно нормално - това означава, че по-високите разходи за труд се калкулират в крайните цени за стоките и услугите, които потребяват. Или иначе казано - допълнителна инфлация. 

Добрата новина е, че именно отвореността на българската икономика, както и валутният борд, й осигуряват доста пряка трансмисия с процесите, задействани от политиката по вдигане на лихвените проценти от страна на Европейската централна банка и така родната инфлация би трябвало да се повлияе и от тези мерки. 

Губещият 

И ако Западът и Русия се надпреварват да кажат кой ще спечели икономическата война, един е сигурният губещ. Това е Украйна, която загуби около 40% от своя БВП и трупа постоянни дългове. Самото й възстановяване ще изисква средства многократно по-високи от целия сбор на нейната икономика.