Твърдение: 9 февруари 2023 г., Корнелия Нинова, БСП, в предаването “Лице в лице” по бТВ:

„Добре, питам тогава тези наши опоненти: Испания, Гърция, Португалия живеят ли в пазарна икономика? Отговорът категорично е да и то далеч по-подредена от нашата. Е, тези държави въведоха таван на цените. […] Хърватия се готви на 50 стоки да наложи таван.“

„И третият най-силен аргумент на нашите опоненти – че [таванът върху цените] ще увеличи инфлацията. В Испания, които наложиха таван на различни стоки, инфлацията в момента е 6-7%. В Гърция, които наложиха таван на стоки и на печалбата, като я определиха до 10% и не повече, инфлацията е 6 и нещо. Литва, Латвия и Естония, които нямат таван на цените, инфлацията е 26.“

Казаното от Нинова е в контекста на лансираната от БСП идея за въвеждане на таван върху цените на някои стоки от първа необходимост, която по-късно беше разпространена в официална позиция на партията.

Factcheck.bg провери доколко тези нейни твърдения отговарят на истината.

Проверка:

През последната година правителствата на държавите членки обмислят и въвеждат различни мерки за облекчаване на последствията от инфлацията и растящите разходи на домакинствата. 

Според проучване на Евробарометър публикувано през януари, 93% от гражданите на Европейския съюз определят нарастващите цени като въпроса, който най-много ги тревожи. 

Проверката ни показа, че таванът на цените на някои потребителски стоки е дискутиран в някои държави от ЕС, но единици наистина са приложили подобна мярка. Испания и Португалия, които Нинова посочва за пример, не са сред тях.

В Испания и Португалия няма таван на цените

Испания e една от страните в ЕС, които се справиха най-добре с инфлацията през последната година. В пика си през юли 2022 г. тя достигна сравнително скромните 10,8% на годишна база, а през декември беше 5,7% – най-ниската в целия ЕС. Един от основните аргументи срещу налагането на таван на цените е, че той води до ръст на инфлацията. Затова Корнелия Нинова използва примера с Испания за илюстрация на тезата си, че мярката не е задължително да има такива последствия.

В действителност обаче в Испания, както и в цитираната заедно с нея Португалия, таван върху потребителските стоки няма. Това потвърдиха за Factcheck.bg нашите колеги от платформите за проверка на факти Newtral в Испания и Poligrafo в Португалия. Идеята за таван на цените на някои храни беше лансирана в Испания от социалния министър Йоланда Диас през миналата година, но срещна отпор от търговци и земеделски производители и не беше приета.

През пролетта на миналата година двете държави договориха с ЕС така наречената иберийска дерогация, която им позволи да субсидират цените на газа и въглищата използвани в енергетиката и по този начин да смекчат шока от нарастващите цени на тока. Двете страни предприеха също данъчни облекчения върху някои горива, върху сметките за ток и отпуснаха парични помощи на домакинствата за справяне с инфлацията. 

През декември Испания прие нулева ДДС ставка върху някои основни хранителни стоки, но ограничения върху техните цени не са налагани.

В Гърция има ограничение върху маржа на печалбата, но няма таван на цените

Инфлацията в Гърция също е относително ниска на фона на останалите европейски страни. Най-високата й стойност беше отчетена през септември миналата година, когато тя достигна 12.1%, а през януари 2023 г. е около 7% на годишна база. Страната въведе мерки за контрол върху поскъпването на хранителните стоки, но те не могат да бъдат определени като таван на цените, както твърди Корнелия Нинова. През ноември 2022 г. правителството задължи големите вериги с годишен оборот над 90 милиона евро да поддържат по един продукт на намалена цена във всяка от около 50 основни категории. Гръцки медии коментират, че супермаркетите прилагат мярката като най-често избират по-евтини продукти от собствения си бранд или маркови стоки, но в малки опаковки. Ограниченията не се отнасят за останалите продукти в съответните категории, нито за по-малките магазини, така че за таван на цените на тези стоки не може да се говори.

Вярно е твърдението на Нинова, че в Гърция действа ограничение върху печалбата, която търговците могат да начисляват върху някои храни и горива. Ограничението е в сила от 2021 г., като не са зададени конкретни проценти, а максималните печалби са фиксирани към нивата им от началото на септември 2021 г. за храните и ноември 2021 г. за някои горива. Това обясниха за Factcheck.bg от екипа на гръцката платформа за проверка на факти Ellinika Hoaxes.

Хърватия ограничи цената на 9, а не на 50 стоки

През септември миналата година хърватското правителство въведе таван на цените на деветте най-продавани хранителни продукта и ограничи печалбата от тях до 5%. През януари 2023 г. мярката беше удължена, като някои от цените бяха коригирани. Освен това правителството определя максимални цени на горивата на бензиностанциите, които се преразглеждат на всеки две седмици, обясниха за Factcheck.bg от хърватската платформа за проверка на факти Faktograf. Храните, върху чиито цени има ограничения, остават девет. Не се обсъжда мярката да обхване 50 стоки, както твърди Нинова в предаването.

През януари Хърватия отчете годишна инфлация от 12.5% спрямо януари 2022 г. Тя е по-ниска спрямо предходните месеци, след като достигна пик от 13% през ноември. Макар това ниво на инфлация да е над средното за еврозоната, то е по-ниско в сравнение с много други държави в ЕС. Това означава, че Хърватия единствена сред изброените от Корнелия Нинова държави наистина може да служи за илюстрация на тезата й, че таванът на цените не е задължително да води до скок на инфлацията.

Твърденията за инфлацията в Латвия, Литва и Естония са преувеличени

Нинова посочва Балтийските републики като пример за страни, които имат много висока инфлация без да са наложили таван на цените. Цитираните от нея 26% са преувеличени. Най-високото отчетено ниво на инфлация в Литва е 24.1% през септември миналата година, в Латвия рекордът, отбелязан през същия месец, е 22.2%, а в Естония пикът от 24.8% беше през август. През януари 2023 г. нивата са съответно 18.4%, 21.6% и 18.8%.

В Унгария таванът на цените доведе до дефицит и рекордна инфлация

В коментара си по темата за тавана на цените Корнелия Нинова пропусна да спомене Унгария – държавата, в която тази мярка е в сила от най-дълго време. Този пропуск вероятно се дължи на факта, че страната е с рекордна инфлация сред всички членки на ЕС – 25% през януари 2023 г., след като нивата й устойчиво нарастваха през цялата изминала година. 

Правителството на Виктор Орбан наложи таван върху цените на горивата още през ноември 2021 г. Това доведе до недостиг на горива и затваряне на някои бензиностанции, а други наложиха ограничения от 5 литра гориво на клиент. Заради възникналия дефицит се наложи регулацията върху цените да бъде преразглеждана няколко пъти. Обхватът й беше стеснен, като през март от него бяха изключени най-тежките камиони и товарните автомобили с чужда регистрация, а през август таванът остана в сила само за личните автомобили, селскостопанските машини и такситата. В края на годината се стигна до сериозна криза с доставките на горива, тъй като регулираната цена правеше вноса неизгоден, което наложи мярката да бъде предсрочно отменена в началото на декември.

Вече повече от година в Унгария е в сила и таван върху цените на няколко основни хранителни продукта. Те бяха фиксирани на нивата им към 15 октомври 2021 г. В началото правителството ограничи цените на 7 стоки, но тъй като цените на останалите храни продължиха да растат, списъкът беше разширен. В края на годината това доведе до дефицит на някои основни продукти и магазините бяха принудени да наложат ограничения на количествата мляко, яйца, картофи и други продукти, които всеки клиент може да купи за едно посещение. Въпреки мярката, данните на Евростат показват, че Унгария е страната в ЕС, в която цените на храните са се увеличили най-много през последните 12 месеца – ръстът им е 48.2%. За сравнение увеличението в Литва, която е на второ място по този показател, е 32%.

Проверено:

Казаното от Корнелия Нинова в предаването “Лице в лице” на 9 февруари съдържа неверни, неточни и подвеждащи твърдения. Не е вярно, че някои от държавите с най-ниска инфлация в ЕС имат действащ таван на цените на определени продукти. Посочените от Нинова Испания, Португалия и Гърция не са налагали таван на цените на стоки от първа необходимост. Такава мярка е въведена върху 9 продукта в Хърватия, но не се обмисля тя да обхване 50 стоки. Инфлацията в Балтийските държави действително е висока, но не чак толкова, колкото твърди лидерът на БСП. 

Страната, в която повече от година действа таван върху цените на горивата и някои храни – Унгария – е рекордьор по инфлация и по ръст в цените на храните в ЕС.

...

Авторът Василена Доткова е завършила английска филология в Софийския университет. Работила е в печатни и онлайн медии. Като редактор във вестник „Дневник“ и сайта dnevnik.bg е част от екип, отразяващ теми, свързани с околната среда и зеления преход. Интересите ѝ включват също разнообразни области като литература и социолингвистика, обществени науки и международни отношения. Преводач е от английски на художествени и философски текстове. Живяла е във Великобритания и Скандинавия и ползва също норвежки, шведски и датски език.

Factcheck.bg