"Ние от БСП отдавна настояваме за таван на цените от малката потребителска кошница. Само това е работеща мярка. Проверки на грамажа и етикетите няма да помогнат на хората.

На всички критици и скептици на нашето предложение искам да задам един въпрос: Как в Испания, Гърция, Унгария, Франция може, а в България не може?"

Това заяви днес лидерката на БСП Корнелия Нинова в поредния си словесен опит да облече в разум предложението за налагане на таван на цените от малката потребителска кошница у нас. И ние - като едни изявени критици на предложението, решихме да й отговорим на поставения въпрос. 

За целта ще вземем примерите от Унгария, която най-отдавна си играе с инструмента "таван на цените" и най-тежко се нарани от него. Франция все още не е въвела тавана и данни няма, но и трите споменати от Нинова страни - Гърция, Франция и Испания, не могат да се похвалят с особени фискални успехи. Да не кажем, че са откровени провали в рамките на еврозоната и европейския съюз. Но да се придържаме към Унгария...

Каква я мислеха и каква стана?

Виктор Орбан реши да играе на сигурно и въведе таван на цените на бензин и дизел още през 2021 година. В началото на миналата година пък под ударите на мотото "държавата да си влезе в ролята" попаднаха и основните храни от малката кошница, като към тях бяха прибавени даже и картофите, да не говорим за тавана върху цените на наемите. 

Разбира се, логиката е ясна - инфлацията е причинена от войната в Украйна, ние нямаме общо с нея, гражданите ни нямат общо с нея, защо да страдат? Слагаме таван и да му мислят капиталистите! Тази "патриотична" мисъл е чудесна, но върши работа до момента, до който се сблъска с реалността и с числата. 

Реалността я усещат всички потребители - рано или късно. Усетиха я и унгарските граждани, които няколко месеца се радваха на най-ниските цени на горивата в цяла Европа. Ръстът на техните цени до ноември бе само един процент, но проблемът бе друг. Недостигът. Най-логичното, колкото и шокиращо да е за лявата икономическа мисъл в БСП, се случи и местният пазар започна да страда от тежък дефицит на бензин и дизел. Просто търговците предпочетоха да изнасят навън, където могат да правят печалба, вместо да работят на ръба на загубата в страната. И колкото и да обяснява енергийният ни министър Росен Христов, че е по-добре без определена суровина, ако тя е прекалено скъпа (бел.ред. - в неговият случай става дума за природен газ), това просто не е вярно. Разбра го и Виктор Орбан, който в началото на декември се принуди да отмени тавана. 

О, чудо - дефицитът се запълни за дни, а цените изхвърчаха в небесата. Ето това е шок, който трудно се приема от потребителите, а не плавното увеличение, движено от пазарна конюнктура. 

Вторият сблъсък е с числата. Таваните на цените трябва да свият инфлацията, казват от БСП. В Унгария казваха същото, но данните за годишната инфлация в страната показаха най-висок ръст за целия ЕС - 15% средно. От изследване на Иститута за пазарна икономика се вижда, че данните само за декември показват ръст на ценовия индекс от 25%. При отделните групи, към които експлицитно са насочени ценовите тавани на правителството обаче повишението е дори по-високо – при автомобилните горива 27% на годишна база, при храните – 45%. Особено видимо е това при млечните продукти и яйцата, където ръстът на годишна база достига 70% още през октомври, въпреки ограниченията, пишат от ИПИ. 

Разните компенсации, които правителството предлага на бизнеса условия на тавани на цените пък бутат унгарския дълг все по-нагоре и той вече е към 80% от БВП. В допълнение в края на годината унгарският форинт вече беше в условия на свободно падане и властите дори заговориха за евентуално влизане в ERM II само и само да опитат да овладеят ситуацията, създаваща пълен хаос в икономиката. 

Разбира се, тези резултати никога не са били изнедващи за всеки отбиращ поне малко от икономическата реалност. Не са изненада и за БСП. Партията-майка просто е наистина майка - на българския популизъм.

За кризата в икономиката

И след като така и така сме тръгнали да борим митове, нека се захванем и с този за кризата в българската икономика. И да - такава просто няма, въпреки апокалиптичните драматични възгласи на някои политици. Отново подхващаме анализът на Института за пазарна икономика и виждаме следното: 

  • За цялата 2022 година износът на стоки достига 94,4 млрд. лева или ръст от 37,9% спрямо 2021 г. Това е чувствително по-висок темп от нарастването на цените за периода. Само за декември, въпреки сериозния спад в цените на горива, електроенергия и доста други суровини, е отчетен ръст на износа спрямо същия месец на 2021 г. с 14,5%.
  • В основата на този растеж е динамиката на индустриалното производство. Нека за момент погледнем отвъд производството и износа на електроенергия и оръжия – техният принос е осезаем, но далече не основен. По предварителни данни за цялата 2022 г. преработващата промишленост реализира увеличение на производството в реално изражение с 13,7%. Само за декември ръстът е с 10,8% спрямо декември 2021 г. и с 2,6% спрямо ноември 2022 г. – при все, че в Германия, която е основен търговски партньор, през последния месец на годината вече има спад в индустриалното производство.
  • Кои са „шампионите“ на растежа през 2022 г.? Без да обръщаме внимание на производителите на горива, боеприпаси и електроенергия, предварителните данни поставят начело производството на напитки – ръст в реално изражение (след изчистване на ефекта от инфлацията) от около 40% спрямо 2021 г., производството на велосипеди – ръст от 28%, производството на електроника и оптика – 26%, производството на автомобилни части – 15%. Други големи подотрасли – машиностроенето и производството на електрически съоръжения – отчитат ръст от над 10%.

Освен това виждаме, че през 2022 г. индексът на производството в преработващата промишленост е с най-висока стойност откакто НСИ следи този показател. 

"Двигателите на индустрията след пандемията в голяма степен са производствата, които бяха успешни в последните 5-7 години. Ако сравним индекса на физическия обем при база 2015 година, виждаме нарастване в производството на велосипедите, както и на електронни и оптични продукти със 180%, на електрически съоръжения с над 60%, на автомобилни компоненти с над 50%", пишат от ИПИ. 

Че криза няма се вижда просто и от данните за ръста на БВП, който, макар и малък, е ръст. Няма свиване, няма рецесия, няма криза. 

Да, времената са трудни, да, цените са високи и да - работа на политическите играчи е да помогнат. Но това може да стане единствено през създаване на добра регулаторна среда, която да наказва картелирането и нелоялните търговски практики, в създаването на добра бизнес среда и стимули за развитие на малкия и среден бизнес. Всичко друго е глупост, доказана във времето не само в чужди държави, но и в България за всички тези години преход. 

Не може политическата криза да бъде маскирана като икономическа. 

Най-големият регулатор на пазара обаче могат и трябва да бъдат потребителите. Единственият начин да се накажат търговци, които спекулират, е като не се купува тяхната стока. Ние, като общество, трябва да започнем да наказваме нелоялните, за да подкрепим лоялните. Тогава пазарът наистина ще работи. Тогава идеи като тези на БСП просто няма да имат място никъде, освен на другарските срещи на "Позитано". Макар че напоследък и те май не са толкова "другарски".