Руснаците нямат памет за Сталин и затова го почитат и днес.

Това заяви специално за Клуб Z литовският евродепутат Пятрас Аущрявичюс от либералната група „Обнови Европа“ (ОЕ).

А Андрей Ковачев от ГЕРБ и Европейската народна партия (ЕНП) припомни, че именно в България е първата организирана въоръжена съпротива срещу налагането на сталинския модел в Източна Европа.

Днес се навършват 70 години от смъртта на Йосиф Висарионович Сталин, ръководил СССР от 1924 до 1953 г. По негово време са извършени най-кървавите репресии в историята на страната. По мащаб може би ги надминава само режимът на Мао Дзъдун в Китай.

По повод юбилея Клуб Z зададе на евродепутати два въпроса:

1. Какво донесе сталинизмът на Европа и на вашата страна конкретно?

2. Какви прилики и разлики виждате между СССР на Сталин и днешна Русия на Путин?

Андрей Ковачев, България:

Режимът на Путин е Франкенщайн от Романови, Ленин и Сталин

Андрей Ковачев

1. Първо, донесе на СССР изключително много терор и милиони жертви. След като Сталиновата армия излезе извън територията на СССР, тя пороби половин Европа и донесе мрак, ограничения, застой за повече от половин век. Няколко поколения източноевропейци бяха откъснати от европейското свободно и демократично семейство и принудени да живеят в т.нар. социалистически лагер.

Но този живот, особено в началото на сталинизма в България, беше мракобесен, с десетки хиляди избити, с изключително много изселени от родните им места семейства, със създаването на концентрационни лагери и трудови лагери за превъзпитание и с копирането на всички порядки от сталинския СССР. Това бяха колективизацията на селското стопанство, национализацията на частната собственост. Всичко това бе извършено насилствено.

Събирането на младежта в комунистически организации, на населението в тоталитарни структури бе съпроводено с терор срещу всеки, дръзнал да се противопостави на сталинизацията на България. И не трябва да се забравя, че първата организирана въоръжена съпротива срещу налагането на комунизма или сталинския модел в Източна Европа е в България. Това е горянското движгение, което се противопоставя на отнемането на земеделската частна собственост от ръцете на българските селяни. То е изключително мощно, с няколко хиляди въоръжени българи. Затова властта го смазва с огромна жестокост. 

А в центъра на София се изгражда т.нар. Монумент на съветската армия, който е пропаганден комунистически артефакт. Той е и предупреждение, че всяка съпротива е безсмислена и бъде смазана с автомата „Шпагин“, вдигнат високо в небето над София. Да не забравяме, че една от първите жертви на сталинизма веднага след 9 септември 1944 г., е журналистът и писателят Райко Алексиев, който още преди комунистическия преврат съвсем правилно представя в своите карикатури кървавия режим на Сталин.

2. Днешният режим на Путин е един Франкенщайн между елементи от имперска царска Русия на Романови, ленинския и сталинския СССР. Целта е да се привлекат носталгиците по имперските руски желания за доминация на т.нар. руски свят. Идеологията на режима е един хибрид.

Пятрас Аущрявичюс, Литва:

Сталин е убивал повече руснаци от всички други

Пятрас Аущрявичюс

1. Разрушения и страдание. Сталин беше от друг цвят – червен. Но методите му бяха също толкова брутални, колкото на руските царе. Това беше просто продължение на руския царизъм и империалистическата политика. Той искаше да събере отново всички под крилото на Русия и да възроди империята.

Името му се свързва със страданията на огромен брой невинни хора, които нямат нищо общо с неговия режим. Но Сталин извърши брутални действия и по време на Втората световна война. Тя бе спечелена от СССР на изключително висока цена. Той не пазеше хората, не мислеше за войниците си, а просто ги хвърляше в огъня и те горяха. Затова победата му е кървава, тя означава много лоши неща.

За съжаление, паметта му все още е почитана в Русия. Това означава, че за тях са добри както Сталин, така и начините, по който са постигнати победите му. Все пак той е убивал и руснаци – повече от всички други.

Трагично и стряскащо е, че руснаците не си извлякоха поука. Вижте какво направи Путин. Той разпусна Общество „Мемориал“, което изучаваше и описваше сталинските престъпления и репресии. Той обяви „Мемориал“ за чужд агент. Ако един народ не се поучи от собствените си грешки и извършените бруталности, тези неща могат да се повторят. Някога много хора се страхуваха открито да говорят за тези жестокости и да ги разкажат на по-младите. Но паметта бе съхранена от разговорите в семействата. Ние в Балтика я имаме, но руснаците я нямат. Жалко за тях.

2. Що се отнася до идеологията, нито Сталин, нито Путин я имат. Те имат само план да завоюват и да завземат повече земя. Бруталността им е почти еднаква. И двамата подтискат и убиват противниците си. Сталин уби Троцки, Каменев и други. А Путин – Немцов, Политковска, Березовски, които не целуваха ръката му. Може би Путин се опитва да изглежда малко по-обигран. Той използва пиар, фалшиви новини. По-хибриден е, тъй като използва няколко метода едновременно. А Сталин бе по-примитивен в това отношение.

И двамата обаче трябва да бъдат заклеймени от историята и да бъдат на тъмната страна на страниците й.

Клуб Z потърси за коментар и други евродепутати, най-вече сред радикалната група „Левицата“ и крайно дясната група „Идентичност и демокрация“ (ИД). Нито един от тях обаче не се отзова на поканата ни.

Александър Ципко, руски философ:

При Сталин имаше свобода на писане на доноси

Не е истина, че на руснацинте е чужда свободата. При Сталин имаше свобода, каквато нямаше в историята на Русия, а именно свободата да се пишат доноси, да се осъждат съседите и колегите на ГУЛаг,

Това пише във в. „Независимая газета“ руският философ Александър Ципко.

Специалната военна операция, както Путин нарича нахлуването в Украйна, също е донесло на руснаците свобода, каквато те не са имали след август 1991 г. Това е свободата да бъде славен Сталин като изтъкнат деец на Русия, свободата от необходимостта хората да си спомнят за сталинските репресии, за страданията на народа, за практиката на убийствата на хора като начин за постигане на успехи дв строителството на социализма и укрепването на държавната дисциплина.