Посещение на държавен секретар на САЩ не се случва често, особено в страна като България. Обикновено има причина, поради която се случват подобни посещения. В случая причина се явяват проблемите и нестабилността на региона – военните действия с "Ислямска държава", украинската криза и противопоставянето с Русия. Изведнъж от периферна страна България се оказва в центъра на важни събития, като например спирането на "Южен поток", което е резултат от противопоставянето между Запада и Русия. Публичното обвинения на Путин към България от Анкара заслужаваше съответстващ отговор от страна на Запада и изявлението на Кери в София беше достатъчно красноречива подкрепа за страната ни. 

Смисълът е да се покаже, че България е част от Запада, както и важна част от ЕС – най-успешният международен икономически и политически съюз - и може да разчита на подкрепа в такива трудни ситуации. Нещо повече, голямата дипломатическа активност в последно време е категорично доказателство, че на доскорошната българската изолация е сложен край и страната ни вече не се възприема като троянски кон на Москва.

Някои сведоха посещението на Джон Кери до въпроса за шистовия газ. Теориите на конспирацията около шистовия газ, които се създадоха в България от няколко години, вече живеят собствен живот и растат като балон. Факт е, обаче, че енергетиката за големите европейски страни и САЩ е бизнес, а бизнесът действа съвсем рационално. При високи цени на петрола и природния газ се инвестира усилено и мащабно в нови проекти и проучвания, защото това е икономически ефективно и печелившо.

От няколко месеца, обаче, цената на нефта на световните пазари се срина драматично от над 100 долара за барел до под 50 долара. В България също – макар и с известно забавяне - цената на бензина се срина до 5-6 годишно дъно. Причината за този световен срив са именно шистовите производители на петрол (и газ), най-вече в САЩ, които предизвикаха енергийна революция. Благодарение на технологичния напредък могат да се добиват големи количества петрол и газ от находища, които преди са били невъзможни за комерсиална разработка. 

Успехът на американските компании е толкова голям, че САЩ в момента е най-големият производител на петрол в света (изпреварвайки Саудитска Арабия), а световният пазар е залят от свръхпредлагане, което сваля цените. Така, американските компании страдат от собствения си успех и ниските цени ги принуждават да съкращават разходи, да повишават ефективността и да преструктурират дейността си, така че да оцелеят при тези ниски цени. В такава ситуация всички компании замразяват работата си по нови проекти и намаляват инвестициите. В последните седмици редица големи компании обявиха спиране или отлагане на нови проекти, а множество започнати проекти бяха затворени, тъй като не са ефективни при настоящите цени.

В този смисъл, малко вероятно е някоя компания да има голямо желание да започва нови проучвания в нови страни. Всъщност, ако България в момента обяви търг за залежи на шистов газ може да се окаже, че няма да има кандидати. А дори и да има, те ще са малко и няма да са склонни да платят достатъчно за правото за разработване на залежи и няма да имат достатъчно голям бюджет за инвестиции. Въобще, малко вероятно е шистовият газ да бъде важна тема и да се обсъжда на високо ниво при настоящите цени на петрола. Темата за шистовия газ е по-скоро вътрешна за България и е свързана с по-големия проблем за необходимостта да се направят научни геоложки изследвания, които да ни дадат по-добра представа къде и какви полезни изкопаеми има в България и как могат те да се използват ефективно.

Със сигурност, обаче, при посещението на Джон Кери е обсъждана темата за руския газ и по-точно за енергийната зависимост на България. Факт е, че България не просто има един доминиращ доставчик на газ в лицето на "Газпром", но страната ни чисто технически няма възможност – дори теоретична - за алтернативни доставки. А практиката показва, че липсата на алтернатива води до изкуствен монопол, по-високи цени и зависимост.

Тук вече знаем със сигурност, че е обсъждан проектът за газопровод, който да свърже България с Гърция и да позволи на страната да получава газ от юг. Всъщност, тази газова връзка е част от проектите ТАП и ТАНАП, които ще доставят азерски газ в Европа. В допълнение, тя може да се допълни и от изграждане на нови терминали за втечнен газ, както и доставки от новите находища в Израел и потенциално Кипър. Ето как една сравнително кратка отсечка от 180 км може значително да промени газовия пазар в България. И това е само една от няколко подобни възможности. 

Всъщност, най-учудващ е фактът, че след години на обсъждания тази газова връзка все още я няма и дори не е в процес на изграждане. Причината е, че има огромна съпротива срещу инвестирането в алтернативни на руския газ трасета – като съпротивата е в българските държавни енергийни мастодонти, които по всякакъв начин пречат на проектите, независимо от политическата воля и осигурено финансиране. Именно затова се налага и Европейската комисия, и САЩ в лицето на Джон Кери да напомнят на страната ни колко е важен този проект. Тази солидна подкрепа за проекта – включително чрез възможно финансиране от ЕС – вероятно означава, че най-после газовата връзка с Гърция ще се случи.

Както се очакваше, САЩ повдигнаха въпроса и за проекта на "Уестингхаус" за 7-ми реактор на АЕЦ "Козлодуй". Но тук българската страна изрази обосновани опасения, че един чисто държавен проект с пълна държавна гаранция за кредитния ресурс ще натовари бюджета с допълнителни рискове. Така че не можем да очакваме скорошно започване на проекта – по-скоро ще има развитие от гледна точка на подготовка и промени в структурирането и финансирането на проекта, така че (ако е възможно) да не се прехвърля риск върху държавния бюджет. При настоящото състояние на държавната енергетика – милиарди дългове и огромни ежегодни дефицити – обаче е съмнително, че може да се очаква скорошно започване на нов голям проект, особено след провалите с "Белене", "Южен поток", "Цанков камък", соларните паркове и т.н. А и енергийното потребление е далеч по-ниско от прогнозите, така че са необходими много силни доказателства, че страната ще има нужда от допълнителни енергийни мощности в средносрочен план.

Въпросът, по който няма видимо развитие, е за визите. По принцип между ЕС и САЩ има безвизово пътуване, но това не се отнася за няколко от най-новите страни-членки на ЕС като Хърватия, България, Румъния, Полша и Кипър. Факт е, че САЩ имат строги изисквания преди даване на безвизов статут, но в същото време ЕС като цяло е сред най-важните икономически партньори на Америка, като това сътрудничество може потенциално да се задълбочи с трансатлантическия търговски и инвестиционен пакт. В този смисъл, при полагане на достатъчно усилия не е невъзможно да се постигне прогрес и по въпроса за визите.

Георги Ангелов е старши икономист икономист в Институт „Отворено общество“