Съдът на Европейския съюз защити човешкото здраве срещу замърсяването от ТЕЦ „Марица изток 2“. Решението е историческо и може да определи бъдещето на всички централи в Маришкия басейн. Това развитие идва след години формално спазване на екологичното законодателство. Когато архаичната въглищна енергетика на България се сблъска с новите екологични изисквания на Европейския съюз, българските власти избраха удобно да пренебрегват проблема – чрез разрешителни, които позволиха на централите да замърсяват, без да се модернизират. Решението на Европейския съд ясно показа, че човешкото здраве и околната среда не може да остават извън това уравнение.

Постановлението дойде в отговор на запитване на българския Върховен административен съд по дело, заведено от екологичните организации „Грийнпийс“ – България и „За Земята“, и налага на българския съд да преразгледа свое по-ранно решение, с което неглижира замърсяването от централата и легитимира разрешителното ѝ за работа с емисии на серен диоксид четири пъти над нормите. 

От фактите по делото става ясно, че разрешителното е издадено в нарушение на закона на поне две основания. На първо място, то противоречи на мярка от Програмата за качеството на въздуха на Община Гълъбово, чиято основна цел е районът да постигне нормите за чист въздух възможно най-скоро. 

На второ място, разрешителното е издадено, без да се оцени замърсяването от всички източници на серен диоксид в района на въглищната централа. Поради това неправилно е преценено дали нормите за чист въздух ще бъдат спазени. 

Според Европейския съд всеки един от тези пропуски е основание за отмяна на разрешителното на ТЕЦ „Марица изток 2“. 

Aко изгуби разрешителното си, държавната централа би изпаднала в затруднена ситуация. Считано от 21 август 2021 г., тя може да работи само ако лицензът и инсталацията ѝ отговарят на съвременните технологични изисквания, определени от Европейския съюз. 

При издаване на ново разрешително институциите отново следва да се съобразят с указанията на Съда на ЕС. Стои въпросът дали ТЕЦ „Марица Изток 2“ отново ще поиска да не спазва нормите на чист въздух. Основната причина да получи тази индулгенция в края на 2018 г. бе твърдението, че модернизацията на централата е твърде скъпа. 

Също така, оценката за приноса на централата към замърсяването ще трябва да се извърши, като се вземат предвид „всички относими научни данни за замърсяването“, както и общият ефект на всички производствени източници в района и битовото отопление. Това означава, че администрацията няма да може да издава решенията си, както досега – само въз основа на оценките, предоставени от операторите на отделните инсталации.

Решението на Европейския съд има потенциала да разтърси тази остаряла и порочна система и да я накара да се реформира.

Подобно на ТЕЦ „Марица Изток 2“, „Ей И Ес Марица-изток 1“ и „КонтурГлобал Марица-изток 3“ получиха разрешение да работят безсрочно, без да спазват нормите за серен диоксид и живак. Министърът на околната среда и водите потвърди тези разрешителни, макар да бяха обжалвани от „Грийнпийс“ – България и „За Земята“, и сега те са в законна сила. Това решение не ги отменя автоматично и те остават в сила. Могат да бъдат преразгледани само в изключителни случаи като значително замърсяване или риск при експлоатацията на инсталациите. Работата на централите в нарушение на европейското законодателство обаче поставя България в риск от нова наказателна процедура за нарушаване на екологичното законодателство.

Решението за ТЕЦ „Марица Изток 2“ може да повлияе и на изхода по делото срещу разрешителното на ТЕЦ „Брикел“, което позволи на централата да продължава да замърсява района на Гълъбово. Преди няколко седмици съдът спря делото до произнасянето на Съда на ЕС. Това е сигнал, че българският съд възнамерява да приложи инструкциите на европейския. 

На институциите обаче ще се наложи да променят досегашния си ленив подход на формално издаване на разрешителни, защото той противоречи на решението на Европейския съд. Заключенията в него подчертават и спешната нужда българската администрация да актуализира принципите и инструкциите за издаване на комплексни разрешителни, които не са обновявани с десетилетия и очевидно не са съобразени със законодателството на ЕС.

Отвъд българските граници

Решението на Съда на ЕС има значение и отвъд българските граници. То идва на фона на преразглеждането на Директивата за емисиите от промишлеността. 

С помощта на тази директива се въвеждат изисквания за вредните емисии на познати токсични замърсители като серен диоксид, азотен диоксид, живак и фини прахови частици. Самите изисквания се съобразяват с развитието на съвременните технологии* по отношение на пречистването на тези замърсители и се договарят с активното участие не само на европейските правителства, но и на индустрията. 

Общата цел на предложенията за актуализация на Директивата е да се постигнат амбициозните европейски цели за нулево замърсяване на околната среда – без токсични вещества, и да се подкрепят политиките в областта на климата, енергетиката и кръговата икономика. 

По-конкретно**, новите правила стремят да гарантират пълното и последователно прилагане на директивата във всички държави членки с по-строг контрол на разрешителните за емисии във въздуха и водата, да увеличат инвестициите в нови, по-чисти технологии, да подкрепят секторите, които са от ключово значение за изграждането на чиста, нисковъглеродна и кръгова икономика, да обхванат допълнителни интензивни селскостопански и промишлени дейности, и други.

Решението на Европейския съд ясно посочва, че здравето на хората е основна ценност в Европа и следва да има приоритетно значение. С решението на Съда на ЕС става съвсем ясно: сега е моментът да се съчетаят последователно различните инструменти и цели на ЕС за опазване на околната среда и човешкото здраве. При издаването на разрешителни за промишлени дейности не може да се пренебрегва въздействието върху околната среда, което вече е налице.

България е сред държавите в ЕС с най-голяма зависимост от въглищата. Дълги години те са основен местен ресурс за производство на енергия и източник на хиляди работни места. В резултат на това разбирането, че здравето е неотменимата цена, която обществото трябва да заплати, е дълбоко вкоренено в работата на институциите. 

На близо 12 млрд. евро се оценяват икономическите разходи, свързани със здравните последици от замърсяването на въздуха от въглищните централи само за пет години (2016-2020 г.).

Данните от компютърното моделиране в анализа на независимата изследователска организация Център за изследване на енергията и чистия въздух по поръчка на „Грийнпийс“ – България показват над 3000 смъртни случая, свързани с продължителното излагане на замърсители като фини прахови частици, озон, азотен диоксид и живак. 

Страхът от загубата на работни места във въглищния сектор се използва като предизборен коз, а твърде необходимият разговор за реформирането на енергетиката е заглушен от популистки лозунги и илюзорни обещания. Този подход вече лишава България от европейски средства за модернизацията на въглищните региони и социални мерки за работниците. 

*Повече за процеса по определяне на тези технологии

**Предложения за актуализация на Директивата за емисиите от промишлеността

Автори на анализа, предоставен на Клуб Z от "Грийнпийс" - България, са Регина Стоилова, адвокат по делото и Меглена Антонова, ръководител на "Грийнпийс" – България