Бал с маски ли наблюдаваме, попита тази сутрин телевизионният водещ Виктор Николаев свой събеседник в опит (пореден) да се внесе яснота, базирана на логика, знания или поне анализ, ще има ли България редовно правителство, съставено от ГЕРБ, „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ или не. Формулировката му е изключително точна, защото това, което наблюдаваме от седмица насам, от тържественото първо заседание на 49-ото Народно събрание, прилича на танц, в който участниците от вълци са се маскирали на агнета, всички знаят стъпките и поне засега не се настъпват болезнено под прикритието на фустите. Засега.

„С 200“

Какво се случва и какво предстои? Дори и най-опитните анализатори не могат да стигнат до консенсус. А поведението на „Промяната“ прави логическия анализ още по-труден. Това, на което станахме свидетели през последните месеци, може да се опише като една много агресивна предизборна кампания спрямо опонента – особено що се отнася до лидера на ГЕРБ Бойко Борисов по адрес на съпредседателите на ПП Кирил Петков и Асен Василев, и едно твърде съмнително следизборно смирение.

Търкаля ли Борисов ПП-ДБ „с 200“ по нанадолнището? Или те сами се търкалят? Само времето ще покаже. Има обаче известни податки, че се случва точно това.

Още преди изборите Борисов заяви: първо правителство, после приоритети и бюджет. От обединението пък обявиха точно обратното, а „Промяната“ избърза и със заявката никога кабинет с мандат на ГЕРБ и никога с управление, в което ГЕРБ участва. Лидерът на управлявалата над десетилетие партия изведнъж заповтаря мантрата „търпение, търпение, търпение“. И някак неусетно се заредиха дружни срещи, експертни групи, експертни групи на експертните групи, общо законодателство ще се пише, цяла конституционна реформа ще се прави, председателят на парламента ще се ротира, а ПП-ДБ дори ще получи ключовия шеф на комисията по правни въпроси. Този бодър дух провокира всекидневния, вече досаден, но съвсем легитимен въпрос към ПП-ДБ „Ама вие правителство с ГЕРБ ли ще правите?“ На което неизменният отговор все така е „Не“. 

Каква тогава е целта на мероприятието, ако приемем, че има такава и отвъд законите по Плана за възстановяване и устойчивост, Шенген, еврозоната и останалите издигнати като общи национални каузи? Кой води в този любезен танц? И кой си мисли, че води?

Дайте да дадем

Смиреният и „търпелив“ Борисов им дава, каквото са поискали. Приоритетите бяха издигнати в култ и както стана ясно – дори в общо законодателство. Бюджетът все така стои в залог на редовно правителство, но пък днес видяхме съгласие от ГЕРБ да се говори с финансовото министерство, „за да можем да формулираме по-конкретно политическите решения, които ще предложим (по Деница Сачева). Борисов не дава и дума да се издума за план Б, преди да е изчерпан план А и вече многократно заявява, че иска да прави правителство с ПП-ДБ като най-естествено, най-дълготрайно. Изобщо – тези дни той е най-добрият човек, когото познавате.

На този фон поведението на „Промяната“ предизвиква недоумение и остава все така необяснено в публичното пространство. А както природният закон повелява – тогава влизат спекулациите и конспирациите.

ПП побърза да се отрече от всякаква форма на управление с ГЕРБ, едва ли не като контрапункт на разговора за разговора, лансиран от съпредседателя на ДБ Христо Иванов в изборната нощ, а сега виждаме емблематични нейни лица като говорители на решенията от „работните срещи“.

ПП не искаше общо явяване с ДБ, после происка.

ПП не подкрепяше идеята в миналия парламент за ротационен избор на председател, сега даже лансира тази идея.

Иванов се скри от медийни изяви, но пък другият съпредседател на дясната коалиция Атанас Атанасов обяви преди дни: експертно правителство с втория мандат, подкрепено от ГЕРБ „да“, но без кадри, предложени от Борисов, колкото и експертни да са те. Това изказване даде повод на Борисов да вбие публично клин в новото обединение – с Петков и Василев се разбирал по-добре, отколкото с представителите на ДБ. С което отвори и портата на спекулациите – да не би съпредседателите на „Промяната“ да се договарят нещо индивидуално с Борисов - извън прожекторите на публичността в мола, с които последният редовен министър-председател и до днес обича да се хвали? Ако задкулисно се водят договорки, какви ли може да са те? 

Да влезе американското посолство

Лидерите на „Промяната“ винаги са заявявали, че за тях „няма такова животно“ като експертно правителство. То трябва да е политическо, ерго партийните лидери да напуснат парламента, за да влязат в Министерския съвет – премиер, вице, министър, шеф на кабинет. При нормални обстоятелства това е естественият ход на управленското устройство, но тъй като от две години сме в ненормални обстоятелства, и ГЕРБ, и ДБ говорят за кабинет с експертно начало и с консенсусни фигури начело. Не е известно обаче към момента Петков и Василев да са ревизирали позициите си. Тоест, и двамата все още се виждат в качествата си на премиер и вицепремиер и тъй като споменахме, че липсата на разясняване води до изкривяване, някои упорити анализатори може да решат, че именно властовите постове движат двустранните срещи ГЕРБ-ПП, каквито сам Борисов намекна, че се водят. 

Историята обаче помни не един случай, в който лидерът на ГЕРБ е „издавал четата“, обявявайки в публичното пространство кой му е ходил на крака в Банкя, кой какъв SMS му е писал, кой какво е искал от него, кой за какво се е молил. Толкова за смирението. Настъпване под фустата.

Ходът на Атанасов ала „дори и папата да предложи Борисов за експертен министър, пак няма да го вземем“, пък предпостави сляпа подкрепа за втория мандат. Без кадри на кабинета на ГЕРБ, без носене на отговорност от ГЕРБ. Отговорност само за поетите ангажименти към общите закони за приемане (И то на този етап без да сме видели дявола в детайлитe. Защото между добрите намерения и често лобистките преходни и заключителни разпоредби изтича много вода). Това изявление трябва да означава следното: ако ГЕРБ твърди, че е евроатлантическа партия и също много иска редовно правителство, да бъде така добра да приеме законите, да подкрепи кабинет на малцинството с гласуванията си в парламента, нищо че това правителство ще бъде оглавено (ако вътре в обединението не се разберат политическо, експертно, някакъв хибрид ли ще е то) от „аматьорите“, „крадците на левчето от бензина“ и „виновниците за високата инфлация“ Петков и Василев.

Всичко изброено дотук обединява определени медии и сайтове да питат с фалцет Борисов „Американското посолство ли ви нареди да се сдружите в коалиция?!“ - въпрос, който от „Възраждане“ са превърнали в констатация-мантра, че от „Козяк“ плашат самия Борисов с „Магнитски“. На което веднъж отговори Христо Иванов – че не само е обидно за България, ами и ако имаше такова разпореждане свише, нямаше да ходим на пети поредни избори. Отговор за размисъл...

Вечната вина

Кой води танца в бала с маски – ще видим. Засега изглежда, че вървим към стария разговор за вината – кой ще е виновен, ако пак сме на избори. Първият мандат с план А изглежда като да е обречен на провал – заради категоричната заявка на ПП-ДБ „никога с ГЕРБ и управление, в което тя участва“. Тук Борисов ще има всички основания да каже „Всичко им дадох - и разговори за приоритети, и закони, и НПК подкрепих, и конституционна реформа, и председател на парламента, и председател на правната комисия, бях търпелив, търпелив, търпелив, смирен, смирен, смирен...“ 

Дори да реши да прави краткотрайно правителство с БСП, ДПС и още по-смирената тези дни „Има такъв народ“ (което изглежда малко вероятно), лидерът на ГЕРБ пак с лекота може да прехвърли вината за този нелицеприятен кабинет на обединението. Неговите избиратели ще го разберат. „Те ме принудиха, ама и цената на хляба не чака. Ще стабилизираме държавата, отиваме на избори с местните такива и стига да не издигаме Делян Пеевски за шеф на ДАНС, ще потрамбоват малко на жълтите павета, па ще отидат на море в Гърция“.

Ако пък ГЕРБ бъде поставена в ситуацията да подкрепя втория мандат без публично да участва в кабинет, а този втори мандат обяви Петков и Василев начело на държавата, то Борисов, както многократно сме виждали досега, бързо може да превключи от „тези толкова симпатични момчета на онези, които окрадоха държавата и сега поставят личните си властови амбиции над нея“. И да не даде подкрепа. Неговите избиратели ще го разберат.

Остава третият мандат. И ако и той не обедини първите две формации в някакъв консенсус, разговорът пак ще е този – защото „те“, ПП и ДБ, не поискаха. 

„Ама разбира се, че твърдят и ние твърдим същото. В същото време с всеки изминал ден по отношението на другите партии в парламента разбираме, че това ще е най-стабилното и добро за България. И те, и ние го виждаме. И днес, ако им гледахте физиономиите, и техните, и нашите - всички го разбираме“ – обяви в сряда насред поредното журналистическо меле Борисов непосредствено след лидерската среща с „Коцето“, в отговор на простичката констатация „ама „те“ твърдят, че няма да подкрепят мандата ви“. 

Така че Борисов винаги може да се облече в оправдание. Неговите избиратели ще го разберат.