Румъния е идентифицирала досега 133-ма бежанци от Украйна, получили рани от изстрели или експлозии в резултат на руската агресия.

Това заяви в Европейския парламент в Брюксел зам.-главният прокурор на страната Каталин-Андрей Попеску.

Той говори на изслушване, посветено на преследването на престъпленията агресия и геноцид в Украйна. Организатори бяха парламентарните комисии по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и по правата на жените и равенството между половете.

Разследването в Румъния е започнато от главната прокуратура на 4 май 2022 г. - два месеца и половина след началото на руската агресия в Украйна. То се води въз основа на член 439, алинея 1 от Наказателния кодекс на страната, визиращ престъпления срещу човечеството.

След началото на войната от Украйна в Румъния преминали над 4 милиона души, каза Попеску.

Основното в румънското национално разследване е установяването на самоличността и провеждане на събеседване с украинските бежанци, получили телесни повреди. Властите проверяват базите данни на болниците, най-вече на разположените в граничните с Украйна и Молдова райони.

Досега са идентифицирани 133-ма души. Това са украински граждани, получили медицинска помощ в румънски военни болници.

Само част от тях обаче са могли да бъдат разпитани като свидетели в наказателното производство, изтъкна зам. главният прокурор.

Властите в Букурещ събрали също така други видове доказателства като свидетелски показания, документи, снимки и видеозаписи. В някои случаи координатите били засечени чрез спътници.

„Знаем, че когато стигнат до чужда страна, бежанците едва ли искат първо да се срещнат с прокурори и да свидетелстват. Затова основната цел е да издирим свидетели“, каза Каталин-Андрей Попеску.

Затова румънската прокуратура изработила въпросник в интернет. Чрез него помощ могат да оказват гранична полиция, а също така медиите и различните неправителствени организации.

Сериозни затруднения в работата на разследващите предизвиква фактът, че много от пострадалите, получили медицинска помощ, вече не са в Румъния. Те нямат желание да дадат показания поради опасността от повторно травматизиране или страх от репресии. Отделно съществува и езикова бариера.

Важно е и установяването на извършителите на престъпленията.

В бъдеще ще бъдат събрани данни кои украински деца са лекувани в болниците в Яш – най-големият град на границата с Молдова и Украйна. Това може да окаже сериозна подкрепа на разследването на прокурора от Международния наказателен съд (МНС) за геноцид.

По оценка на румънската прокуратура близо 625 деца са преминали от Украйна в странат в търсене на спешна медицинска помощ. Това също е индикация за геноцид, смята Попеску.

Румъния е една от седемте страни, участващи в Съвместния разследващ екип (СРЕ) за военните престъпления в Украйна. В него участват още самата Украйна, Полша, Словакия, Литва, Латвия и Естония. Екипът е под шапката на Евроюст - агенцията на ЕС за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие.

В края на юни в Хага трябва да заработи Международният център за преследване на престъплението агресия (ICPA). Той е част от СРЕ. Преди две седмици участничките в разследващия екип решиха да разследват и престъплението геноцид.

За Румъния това е от особена важност, изтъкна Попеску. Причината е, че нейното законодателство не криминализира агресията.

Над 20 страни в момента разследват военните престъпления на Русия в Украйна в своите юрисдикции или събират доказателства за тях. Това сподели пред Клуб Z Мирослава Красноборова – украински прокурор за връзка с Евроюст. Тя обаче отказа да назове имена, тъй като всичко се върши конфиденциално.

Киев разследва над 80 000 случая на военни престъпления

В момента Украйна разследва над 80 000 случая на военни престъпления, съобщи пред евродепутатите главният прокурор на страната Андрий Костин.

Разрушени или повредени са над 98 000 граждански обекта на гражданска собственост и граждански обекти.

„Едно от най-големите престъпления са принудителните депортации. Украинските власти следят съдбата на над 20 000 деца, отведени към Русия. Броят дори не е окончателен, опасяваме се, че в действителност той е много по-голям и ще продължи да нараства всеки ден“, изтъкна Костин.

Досега прокуратурата на Киев е идентифицирала 3011 заподозрени във военни престъпления. От тях са обвинени 253-ма, а 32-ма са осъдени.

Войната сериозно се отразява и на работата на прокуратурата, допълни обвинител номер едно на Киев. Разрушени са седем прокурорски офиса, а 47 са частично повредени. Това лишава прокурорите от жизненоважно пространство за работа и техническо оборудване, необходимо за разследване.

Отделно сериозно е застрашена сигурността на обвинителите. Допълнителна пречка е невъзможността за достъп до окупираните територии и събирането на доказателства там.