След многочасово заседание и ожесточени спорове Пленумът на ВСС даде старт малко преди 19 ч тази вечер на процедурата за избор на нов главен прокурор.

При останали едва 16 души в заседателната зала в късния следобед Пленумът се зае с въпроса – да пусне ли процедурата.

Както Клуб Z писа, вчера Прокурорската колегия предложи буквално експресна хронограма – график, според който всичко започва още другата седмица с 4 поредни Пленума за предложения на кандидати и завършва на 26 октомври с изслушване и гласуване.

Когато днес Пленумът започна да обсъжда темата, се чуха тежки критики, но само от 4 от членовете.

Най-дълго говори председателят на ВКС Галина Захарова. Без изрично да го назове, тя описа това, което експертите наричат изпреварващо послушание (най-просто казано – властови орган, чиито изтекъл мандат продължава да „виси“ на благоволението на политиците, води до напрежение членовете и те са склонни да угаждат или направо да изпълняват поръчки, б.а.).

Първо тя заяви, че срокът в Закона за съдебната власт, на който се позовават прокурорите, за да бързат, е само инструктивен.

По-големият й проблем бил друг – нейно "по-широко виждане за опасността от накърняване на независимостта на съдебната система".

"Опасенията за накърняване на независимостта са с оглед, че ВСС е с изтекъл мандат", каза Захарова.

И описа ситуацията така:

„Обективно състояние на едно вътрешно, невидимо дори, вътрешно положение на възможно влияние върху решенията на органа.

Обективното положение е, че при продължително действие на органи с изтекъл мандат, самите те се поставят в риск от накърняване на собствената им независимост", обяви съдия №1.

С оглед на тези съвсем принципни съображения, аз смятам, че решението за откриване на процедура следва да касае по-късен момент.“

Освен очакваните „опозиционери“ Атанаска Дишева и Олга Керелска, подкрепи я и Цветинка Пашкунова – съдия от ВКС:

„Този състав на съвета няма моралното право да избира нов главен прокурор, с оглед на изтеклия ни мандат. Считам обаче и че няма как да допълним закона.“

Затова тя препрати към Народното събрание да излъчи бързо своите членове за нов състав на съвета.

След което каза обаче, че ще подкрепи старта на процедурата - именно да не упрекват Съвета, че не спазва сроковете, посочени в Закона. Накрая с Олга Керелска направиха предложение за отлагане. Най-малкото – докато КС се произнесе по искането на Иван Гешев да обяви за противоконституционен член от новия закон, който има пряко отношение към избора – дали новият главен прокурор да се избира с 13 гласа.

Цветинка Пашкунова (в средата). Снимка БТА

От името на мнозинството говори Георги Чолаков. Той споделял много от аргументите на Захарова, но...

„Всичко това са аргументи по целесъобразност, а не по законосъобразност.“

Поясни, че си имат работа със законов срок.

„Ние сме толкова легитимни към днешна дата, колкото бяхме легитимни към 12 юни (когато импийчнаха Гешев, б.р.)“, отсече Чолаков.

Мнението му бе подкрепено от членове на прокурорите, които напомниха, че през юни не е имало проблем с легитимността – когато сваляли главния прокурор.

Накрая с 12:4 мнозинството прие, че открива процедура за избор на нов главен прокурор и одобрява хронограмата. Само се прокара корекция – първото заседание, на което ще се приемат кандидатури, да е на 6 юли, а не както предлагаха прокурорите – на 29 юни.

Снимка БТА

В рамките на предишната точка от дневния ред Пленумът на ВСС атакува остро, но прие предложение от министър Атанас Славов – да се обсъди решението в блицрежим от миналия петък, с което Борислав Сарафов бе назначен за изпълняващ функциите главен прокурор.

Още в началото на заседанието най-остро на правосъдния министър влезе Драгомир Кояджиков, който е не прокурор, а съдия от бившия Апелативен спецсъд.

„Вие сте д-р, доц. по конституционно право, нали така“, свойски започна Кояджиков.

След което покани министъра „на първо място да изрази своето лично мнение“. Като му постави почти даскалски два въпроса:

- кой орган е компетентен да назначава временно изпълняващ функциите на главен прокурор, както и:

- към кой момент е освободен Иван Гешев - дали на 15 юни, когато президентът подписа указа за това, или на 20-и, когато бе обнародван в Държавен вестник.

„Защо не свикахте Пленум на 16-и, а се наложи Прокурорската колегия да взима решение“, провикна се Кояджиков (от забележителното му изказване излезе леко абсурдно: че Прокурорската колегия вместо да е надвишила правомощията си – каквито тежки дебати има сред множество юристи и в обществото, всъщност саможертвено е спасила положението, б.р.).

На това Славов по-късно цитира Закона за съдебната власт - че Пленум се свиква най-малко с 3-дневно предизвестие преди заседанието, за да могат членовете да се подготвят. Както и че Прокурорската колегия, ако искаше, също има право да свика заседание на Пленума.

Но Кояджиков не се спря в устрема си да покаже, че „мачът е свирен“:

„Какво се цели с това въпросно обсъждане? Да се обединим или, че Прокурорската колегия е действала в рамките на своите правомощия и е издала законосъобразен акт, или да се обединим, че всъщност компетентният орган е бил Пленумът на ВСС.“

Той отбеляза, че най-вероятно Прокурорската колегия ще гласува в подкрепа на решението, което е приела.

„И тогава с вишегласие... Какво целим да постигнем? Очаква се от нас какво да направим? Да отменим решението на колегията, да постановим друго решение?!“(всъщност напротив – и Калина Чапкънова, и Огнян Дамянов от прокурорите после гласуваха, че са „за“ - да се обсъди темата, б.а.).

Кояджиков натърти, че „липсва законово основание в ЗСВ или където и да било Пленумът да действа като орган, който да коригира решенията на Прокурорската колегия“.

На всичко това министърът обяви, че всъщност внася точката заради „обществената значимост“.

„Предвид на това, че за утре има и насрочен протест (на „Правосъдие за всеки, б.р. на Клуб Z), аз си мисля, че би било добре и с оглед доверието в органа и легитимността да направим това обсъждане.“

При пледоарията на Кояджков дори не се наложи Прокурорската колегия да защитава решението си – само Огнян Дамянов атакува – че доколкото знае, Славов заяви, че ще атакува и пред Върховния административен съд избора на Сарафов.

„Удачно ли е да бъде обсъждано преди решението на един съд?! Добре ли е един въпрос, който ще бъде обсъждан от съд, преди това да бъде обсъждан или пререшаван от друг орган?!“

По отношение на интересния факт - откога е моментът на освобождаване на Иван Гешев, Славов каза становището си:

"Тъй като този указ е индивидуален акт, а не нормативен акт и се отнася за решаване на един персонален въпрос, аз приемам и като конституционалист, че указът влиза в сила от момента на неговото издаване.

Конститутивният ефект възниква от момента на издаването, а оповестителният ефект – от момента на обнародването", каза Славов.

След като мнозинството все пак прие да се обсъди темата, Славов заяви:

"Става дума за едно разминаване, което гражданското общство особено отчетливо усеща между формалната легалност на взети решеия и тяхната съдържателна легитимност.

Когато има усещане за разминаване между легалност и легитимност, се отваря една бездна. И ние трябва да я затворим тази бездна."

Той обяви, че най-малкото ще се чуят аргументите за това - Прокурорската колегия да направи избора (на "юруш") през миналия петък. Не помогна напомнянето му, че избраният за и.ф. главен прокрор на практика има почти всички правомощия на реален главен прокурор.

Георги Чолаков - председателят на ВАС, зададе псоката на мнозинството с пълна категоричност - че Прокурорската колегия е била комптентна да вземе това решение.

Иначе и той се застъпи за дата 15-и, като денят, в който дефакто е освободен Иван Гешев.

Чолаков каза, че правомощията на Пленума на ВСС са ясно описани, а те са – да решава единствено организационните дейности на съдебната власт. Точно затова и Съветът бе разделен на колегии през 2016 г. (по предложение на Христо Иванов, б.а.).

Той посочи, че дори при избора на т.нар. Трима големи – председателите на върховните съдиища и главния прокурор „ролята на Пленума е подготвяща“, т.е. Пленумът дори не ги избира, а предлага на президента, каза Чолаков.

"Дотук са нашите правомощия. Оттук нататък е пълномощие на президента дали той ще издаде съответния указ, или не."

По отношение на избора на временно изпълняващ длъжността при предсрочно освобождаване на мандатен шеф, той бе категоричен, че празнина в закона няма (в ЗСВ ясно пише, че такъв се избира по предложение на колегията сред един от замстниците на въпросния бивш шеф, б.а.).

Така на практика Чолаков повтори аргументите на прокурорите от миналиу петък:

„Нямаме изключване на тримата големи – изрично е предвидено, че при предсрочно освобождаване, съответната колегия избира временно изпълняващ.“

Чолаков обяви, че е напълно уверен, че ПК е била компетентна да вземе решението и че дори не смята, че не следва да гласуват каквото и да е становище.

Атанаска Дишева. Снимка БТА

Атанаска Дишева напротив – каза, че неслучайно преди 7 години разделянето не е доведено докрай, а е оставено в правомощията на Пленума назначаването и съответно - освобождаването на трите най-висши длъжности. Тя е пламенен поддръжник на тезата, че Пленумът е трябвало да избере и.ф. на Гешев.

"Аз считам, че Прокурорската колегия не е компетентна, решението от миналия петък е извън нейните правомощия, което по силата на административното право прави акта й нищожен като издаден от некомпетентен орган“, обобщи Дишева.

Председателят на ВКС Галина Захарова взе думата чак към 17 ч, колкото да каже, че е наясно, че дискусията им може да бъде само „обсъждане и свободен разговор“, който не може да има правни последици, а "най-много да уведоми обществеността“.

Все пак Захарова каза, че е налична законова празнота. Тя се съгласи с Дишева - че за главния прокурор не може да се прилагат правилата на закона за обичаен административен ръководител, поради особения му статут и съдържанието на функционалната му кометентност.

"С оглед на безспорното бостоятество, че главният прокурор е не само административен ръководител – каквито са председателите на ВКС и ВАС, а фигура, овластена и с други правомощия, правят неговото правно положение изключително."

Захарова все пак наблегна, че няма как дебатът им да доведе до някакви резултати, освен публичност.