Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде специално разрешение на Клуб Z да публикува Дневника ѝ на български.
24 юни 2023 година
Не съм ви разказала за това – бях с гипсирана ръка и не можех да пиша, но на 24 февруари 2023 година, в годишнината от нахлуването, се събрахме с приятели в едно малко кафене.
Тогава още нямаше нужда да резервираме маса, всички заведения бяха полупразни. Нарекохме нашата сбирка „гуляй на оцелелите“. Дванайсет души, всичките от Салтивка (квартал в Харкив – бел. прев.)
Предложих всеки от нас вместо да казва тост, да каже какво за него е Победата.
– Колко интересно поркате! – учуди се келнерът и се задържа край нашата маса. Освен нашата компания в кафенето годишнината я отбелязваха само групичка военни.
И това наистина се оказа интересно. Защото нито един от дванайсетте, вдигайки чашата си, не се повтори. За всеки това беше нещо свое, главно, но цялата картина се състоеше от мозаечни етапи на украинската победа.
– Когато джуджето пукне!
– Когато всички виновници се озоват на подсъдимата пейка в Хага.
– Когато всички наши бойци се върнат у дома.
– Когато тези гадове изплатят всички репарации до копейка.
– Когато влезем в ЕС и НАТО и унищожим всички врагове.
Алексей, нашият „вечно трезвен шофьор“, вдигайки чашата си с компот, каза:
„Победата за мен ще дойде тогава, когато тези паяци в буркана започнат да се ядат един друг.“
Тогава само повдигнахме раменете. А сега пускам новините и чета: „Вагнеровците спретнаха въоръжен метеж във Воронеж“ … И мисля – ех, Льоша! Твоят етап вече стартира!
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на инвазията Харкив постоянно е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 г. населението на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по големина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да напуснат града, преселвайки се в други региони или напускайки страната.
Но все пак днес в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, как се опитват да живеят пълноценно и достойно ни разказва във „Военният дневник на една харкивчанка“ украинската журналистка и писателка Анна Гин.
Превод Валентина Ярмилко
Още по темата
- Путин: Изстреляхме нов тип балистична ракета със среден обсег срещу Украйна
- ДЕНЯТ В НЯКОЛКО РЕДА: Съдът в Хага vs. Нетаняху
- Меркел в мемоарите си: Дори и Украйна да бе в НАТО, Путин нямаше да се откаже
- Борисов, Петков и Пеевски заедно наградени "за заслуги" от Украйна. Просто само последният се похвали
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни
