Учени използваха слухови илюзии, за да разкрият, че хората могат да чуят тишината по същия начин, по който чуват звуците, съобщи в. "Индипендънт", на който се позовава БТА.

Изследването е насочено към дебата дали хората могат да чуват нещо различно от звуци. Въпросът е ангажирал философите от векове.

"Ние обикновено мислим, че нашият слух се занимава със звуци", обяснява Руи Чже Го, студент по философия и психология в университета "Джонс Хопкинс".

"Но тишината, каквато и да е тя, не е звук - това е липсата на звук. Изненадващо, това, което нашата работа предполага, е, че нищото е нещо, което можете да чуете."

Фактът, че мозъкът активно обработва самата тишина според учените би могъл да обясни защо обръщаме толкова много внимание на неудобна пауза в разговор, на пауза между гръмотевици или на тишината в края на музикално изпълнение.

При слуховите илюзии мозъкът смята, че чува нещо, което или не съществува, или съществува под различна форма от тази, която се възприема. Подобно на оптичните илюзии, слуховите илюзии могат да накарат хората да възприемат периоди от време като по-дълги или по-кратки, отколкото всъщност са.

В проучването изследователите са адаптирали добре познати слухови илюзии, за да създадат версии, в които звуците на оригиналните илюзии са заменени от моменти на тишина.

Известен такъв пример е илюзията, при която едно продължително бибипкане изглежда по-дълго от две къси последователни дори когато двете са с еднаква продължителност. В тестове с почти 1000 души изследователите са сменили звуците в тази илюзия с  моменти на тишина. Те са получили същите резултати - хората смятат, че един продължителен момент на мълчание е по-дълъг от два кратки.

Други илюзии за мълчание дават същите резултати като звуковите илюзии, установи проучването. Според изследователите това предполага, че хората чуват тишината точно както чуват звуци.

Чаз Файърстоун, асистент по психология и науки за мозъка в университета "Джонс Хопкинс", казва:

"Философите отдавна спорят дали мълчанието е нещо, което можем буквално да възприемем, но все още не е имало научно изследване, насочено  директно към този въпрос. Нашият подход беше да проверим дали мозъците ни третират тишината по начина, по който третират звуците. Ако можете да получите същите илюзии с мълчание, каквито получавате със звуци, тогава това може да е доказателство, че ние буквално чуваме тишината".