Това бе доста знакова седмица за България. Започна с паднал метеорит в Северозапада и завърши със забиването на 111-метров кол със знаме в Родопите. Дори и изключително несуеверните хора като мен започват да си мислят, че Вселената ни дава някакъв знак. Дошъл ли  е краят ни? И ние ли като маите ще оставим календар с неизпълнени задачи и странен непреместваем обект в планината, към който в следващите хилядолетия ще се стичат милиони туристи и поклонници от цял свят, опитвайки се да разгадаят какво е искала да им каже древната роженска цивилизация?

Как е успяла да замъкне този най-висок кол насред планината, до място, до което официално по документи няма никакъв път? Как е премествала този невъзможен за местене всъщност непреместваем обект? Магия? Извънземна технология? Инженерни и логистични умения, до които останалият свят не е дорасъл?

И какъв е този недовършен календар – какво означава „В Шенген до края на годината, седемнайсти опит“ и „В Еврозоната, ама друг път“? Дали древната роженска цивилизация предупреждава планетата и бъдещите поколения, че когато тя влезе в Шенген и Еврозоната, земният им път ще е приключил?

Някои историци, успели да намерят тук-там архиви от историята на това загадъчно племе, ще потвърдят тези опасения. „Еми да, в предните им календари пише: „Следващите 200 години във Византийската империя“, „Пет века в Османската империя“, „45 години в Съветската империя“ – все империи, приключили съществувавенто си с приемането на роженската цивилизация в тях", ще гласят изводите им. И ще продължат да се питат.

Какво ли са правили древните роженци около този кол? Молели са се на техните божества и са принасяли жертви? Няколко мумифицирани от лоша водка трупа, намерени по поляните около култовия обект, ще подкрепят тези теории. Върху кожите на прасците на тези древни останки ще се виждат все още изрисуваните с цветно мастило брадати божества, а в ръцете им ще бъдат разпознати останките от мумифицирани кебапчета, по 2 лева едното.

„Хммм, много интересен ритуал ще да е било това“, ще въкликне някой белокос учен археолог след хиляди години, когато коментира загадъчната роженска цивилизация по някоя телевизия на бъдещето. „Първо са убивали хора, които не мислят като тях и искат да ги поведат напред към по-добър живот, след това са ги обявявали за божества и са си ги рисували по кожите си. А на тия поляни са яли кебапчета по 2 лева в тяхна прослава.... Намерихме и успяхме да възстановим и запис на музиката, която са изпълнявали ритуално, както и клетвите на главния им вожд, закляймяващ поредните немислещи като роженци техни сънародници, искащи да поведат всички към по-добър живот.... Все още не сме разделили добре единият запис на звук от другия и не можем да разберем дали древните роженци са викали „Нихилисти и безродници“, а вождът им е пеел „Бяла роза ще закича“ или обратното. Във всеки случай това е рядък за човешката история феномен, когато на едно и също място явно са живеели представители на различни цивилизации. Една ритуално-кебапчийско-музикална и една, отговаряща на критериите на 21-ви век“, ще каже ученият и ще се почеше по бялата глава. След което ще добави: „Явно кебапчийската е надделяла и днес и двете цивилизации са изчезнали от лицето на земята. Оставили са ни само този странен кол и една летяща чиния в Стара планина. Явно са дошли с нея, но не са успели да си отидат. Предполагаме, че ги е унищожил метеорит, но е възможно причината да е и в лошата водка.“

Аз лично не вярвам, че метеорит ще унищожи българите, нито пък, че ще изчезнем от планетата заради демографски, военни или климатични някакви събития. Това с лошата водка обаче като нищо може да се окаже основният фактор за изтребването ни. Ако хората по тия земи продължават да пият със същите темпове и да се избиват по пътищата, по които масово карат пияни, ще ни отнеме около 500-600 години, за да останат последните двама българи на тая територия. Които ще идат на бар, ще си кажат: „Аре бе, то няма вече кой да ни хване!“, ще ударят дванайсет големи водки, всеки ще се качи в колата си, брандирана с поредната кампания „Не карай пил“ и някъде по пътя ще приключи съществуването им.