С текста „Морето при социализма: за българи и за кучета – забранено“ през юли започнахме серия „летни“ публикации по проекта ни „100 въпроса за тоталитарната държава“. В тях опитваме да ви разкажем какво представляваше курортът по соцвреме. Днешният текст е поглед към ваканцията на политическия елит.

Интересен факт е, че ако днес потърсите в интернет информация как е почивал социалистическият елит на България, всъщност почти няма да намерите нищо. Ще откриете един мултиплицирал се в множество сайтове материал, от който става ясно, че освен построената още по царско време резиденция „Евксиноград“, където прекарват ваканцията си членовете и кандидат-членовете на Политбюро - най-висшия колективен орган на Българската комунистическа партия (БКП), през 70-те години на миналия век властимащите си построяват и две други луксозни бази за отдих край курортите „Дружба“ и Златни пясъци.

„Слънчев ден“ се намира в най-северната част на курорта „Св. св. Константин и Елена”  (по-рано „Дружба“) и представлява затворен комплекс от 4 хотела (бивши почивни бази на ЦК на БКП). Най-големият от тях е „Палас“.

И още: ще научите, че „бляскавият днес хотел „Империал“, част от ваканционния клуб „Ривиера“, някога е бил почивна база на правителството на НРБ – Дом №7“. Строежът на комплекса в Златни пясъци приключва през 1976 г. и там са почивали само големците от ЦК на БКП и от Министерския съвет и техните семейства. По онова време комплексът се нарича „Република“.

Дом №7 от „Република“.

Повече информация как са изглеждали и какъв лукс са предлагали местата забранени за простосмъртни до 1989 г. сякаш няма. Явно отвъд масивните железни огради, които обграждат тези затворени комплекси, не е прониквал  „обикновен“ човешки поглед.

Затова днес ще опитаме да хвърлим малко светлина върху това как е изглеждал един подобен затворен комплекс отвътре*.

Охрана като на границата

За да се влезе в „Република“ посетителите трябва да преминат през засилената охрана на КПП-то на входа – то трудно минава за „будка“, а по-скоро е голяма остъклена сграда, пълна с милиционери, които гледат изключително навъсено случайно попадналите пред очите им посетители, но се „размазват“ от любезност пред властимащите почиващи.

Охраната продължава и от вътрешната страна, където железните огради на парка, в който са разположени почивните домове, се обхождат от въоръжени с автомати милиционери с кучета. Така спокойствието на елита е гарантирано, особено в средата на 80-те, когато Възродителният процес вече е в стихията си.

Всеки, който е посещавал „Ривиера“ в наши дни може да си представи почти идеално как е изглеждал комплексът и преди промените – реално почти нищо не е било различно. Огромен идеално поддържан парк с красиви на места слънчеви, а на други сенчести асфалтови алеи, подравнени зелени площи, множество цъфтящи храсти, вечнозелени растения, отделно – лехи с рози и други цветя, дървета, дори борова горичка, крайбрежна алея, кей – въобще красота. Сред нея са разположени седем съвършено различни като архитектура и интериор почивни дома.

Ако има нещо, по което елитният комплекс да се доближава до станциите на простосмъртните това е... спалното бельо. Както всичко по онова време в соца то е еднакво навсякъде – бели памучни чаршафи и калъфки, класическата за онова време „торба“ с дупка в средата за съвсем обикновените памучни одеала, допълнително родопско одеало, такива неща. С такова бельо са обзаведени всички резиденции за политическия елит, не само тази.

Това, разбира се, не означава, че останалото обзавеждане в домовете има нещо общо със станциите за простосмъртни. Стаите и апартаментите са обзаведени с фотьойли и дивани, с телефон, с тераси с масички и столчета, и пр. удобства.

Да хвърлим едно око на плажа – той не е особено голям, пясъчната ивица не е достатъчно широка, но пясъкът е ситен и бял. За чистотата не се съмнявайте – стотици, ако не и хиляди служители обслужват огромния комплекс, стараейки се да угодят на елита.

Всъщност, за да получиш работа там, дори като обикновена сервитьорка, проверяват рода ти до девето коляно.

На разположение са, разбира се, абсолютно безплатно чадъри и шезлонги, както и множество забавления. Каквито съществуват по онова време – моторници, парашути, водни ски и водни колела – не онези огромни метални ръждясали конструкции с дървени пейки, каквито караха обикновените хора, а нови, леки пластмасови и боядисани във всякакви ярки цветове. Спасителите на плажа са много, макар „туристите“ да са сравнително ограничен брой.

Забавленията включват още голям затворен басейн, над който обаче има огромна стъклена конструкция, която може да се отваря и да го превръща в открит.

И като заговорихме за забавления

Какво още има на разположение на летуващите?

Например собствен киносалон сред китна борова горичка – вярвате или не в средата на 80-те там човек може да гледа „Амадеус“, „Ченгето от Бевърли хилс“ или „Полицейска академия“ само няколко месеца след световните им премиери, докато обикновеният българин дори не знае за съществуването на тези филми.

Киното е безплатно, едва ли има съмнение в това. Също толкова безплатен е и боулингът – друго от свободно достъпните забавления в комплекса. Като казваме „безплатни“ имаме предвид, че летуващите не плащат за тях.

Може ли нощен живот без бар и дискотека? Не и в комплексите на елита – нощното заведение там предлага всички видове алкохол, които се внасят по онова време в страната. Цените им са символични. Сервират се всички видове ядки и тънки мезета – луканки и сирена. Безалкохолни от всеки вид.

Не се съмнявайте, че в целия комплекс се продава така „опасната“ кока-кола, от която на Запад всички се търкалят пияни според тогавашните пропагандни клишета.

И още нещо – лимонадата е безплатна. На различни места има поставени нещо като „автомати“ за безалкохолни напитки, а до тях множество чисти стъклени чаши. Всеки допуснат до светая светих на елита може да си вземе чаша и да си сипе от автомата нещо, което прилича на химическа изключително сладка течност с жълто-зелен светлоотразителен цвят, в която да си допълни газирана вода. По същия начин автоматът „прави“ и някаква кафеникава, наподобяваща „Алтай“ напитка – за който не си спомня, това е нелепата българска имитация на кока-колата.

На разположение на елита има и прекрасна огромна сладкарница с мраморни подове и ракитени мебели, в която можете да хапнете поне пет-шест вида торта, още толкова сладоледи, мелби и всякакви сладки изкушения. Има няколко вида (немислими за редовия комунист) шоколад, шоколадови бонбони, всякакви тулумбички, сладки рула и пасти. Разбира се, кафето не е виетнамско. И навсякъде се пуши, както е модерно в онези години.

Така стигаме до храненето

Формално то е на ресторантски принцип. В огромния ресторант на комплекса се сервира всичко – от закуска до вечеря, изборът става от меню, в което си има съвсем резонен брой предложения като във всеки друг ресторант. Разликата е, че в този не се плаща веднага, а всичко се записва по сметка. Цените са „народни“.

Разбира се, с това разликите не свършват. Средностатистическият българин на своята почивка хапва предимно цаца с пържени картофи по капанчетата или кебапчета с лютеница в кръчмата, а комунистът от елита се наслаждава на Бьоф Строганов, хрупкави котлети по московски или крехки телешки пържолки върху панирано канапе със сос от боровинки. Не, че не се сервират и класически телешко варено или супа топчета, руло „Стефани“, мусака или яйца по панагюрски. Стига някой да ги поръча.

За да е сигурно, че всички кулинарни изкушения ще бъдат употребени по предназначение, от комплекса се грижат почиващите да стигнат до ресторанта независимо от капризите на времето. Например, когато вали дъжд по алеите плъзват автомобили „Чайка“, които услужливо водят елита на обяд или вечеря, без да му капне и капка на главата или не дай, Боже, да си намокри краката.

И цяла болница

Ако това с краката все пак стане, и някой вземе да киха на закуска, за здравето на елита се грижи почти цяла болница.

Здравният комплекс включва лекари от почти всички специалности, които могат да бъдат нужни спешно – травматолози, кардиолози, невролози, УНГ и пр. Да не пропуснем, че има и доста повече от един зъболекар, така в случай, че искат да съчетаят полезното с приятното, властимащите могат да се завърнат от почивката с чисто нови усмивки.

Разкрасителните процедури включват и кинезитерапевти, или просто масажисти, както и фризьорки и бръснари.

А сега да отскочим до „Евксиноград“

Преди 1989 г. в бившата царска резиденция имат право да почиват само членовете и кандидат-членовете на Политбюро, секретарите на ЦК на БКП, както и секретарят на БЗНС. Заедно със семействата си, разбира се.

И по времето на соца традициите от царско време явно се запазват, защото през лятото бившият Първи мести „двора си“ в лятната резиденция в „Евксиноград“. И докато привилегированите българи спят в изградения през 50-те години на миналия век хотел „Тунела“, то в останалите шест-седем хотелски сгради в огромния парк на комплекса, са настанявани чуждестранни гости. В самия царски дворец пък се провеждат официалните срещи на генералния секретар на ЦК на БКП – най-често през лятото там той посреща „социалистическите лидери от западния свят“.

Една от спалните в двореца в "Евксиноград".

По правило самият дворец не е трябвало да бъде използван за настаняване на гости, но понякога и това е ставало – примерно, когато „Тунела“ е бил в ремонт. Така се е случвало някои представители на елита да спят в леглата на царя и княза - Борис III и Симеон.

В „Тунела“ привилегированите туристи са настанявани в луксозни стаи и апартаменти, при същите условия, каквито и в другите комплекси, за които стана дума по-горе. Само първият секретар на БКП и секретарят на БЗНС имат постоянни „свои“ апартаменти, в които винаги спят – те са еднакви, огледални и свързани с огромна обща тераса. Останалите получават, каквото им се падне в зависимост от това кога са направили резервацията си.

„Бунгалата“ на Политбюро

В края на 70-те години на миналия век за всеки член на Политбюро и за секретаря на БЗНС е изградено по едно собствено бунгало. Не се подвеждайте по името – става дума за „малки“, едва по стотина квадрата къщички, с чудесни тераси с изглед към морето буквално на две крачки от плажа. Така тези членове на елита спират да спят в „Тунела“, защото си имат нещо като частни вилички на брега.

Т.нар. Слънчево бунгало – личната къщичка на Тодор Живков, която, разбира се, е най-луксозната от всички, е на два етажа и се намира точно на плажа под двореца. Заради голямата денивелация до нея се стига със специален асансьор. А въпросният плаж се използва единствено от членове на неговото семейство.

Слънчевото бунгало на Тодор Живков.

За другите управници има и друг плаж – много по-голям, с чудесен пясък и красив каменен кей. Близо до него е изградено здравословно съоръжение – малка къщичка навътре в морето, издигната на няколко метра над него, чийто под е от рехаво подредени дъски, така че хората вътре могат да си играят табла или домино на сянка, като през цялото време дишат полезните йодни пари от водата.

За онези, които са добре със здравето и могат да спортуват, има всички възможни атракции – лодки, водни колела, водни ски, като сред тях се открояват специално два красиви махагонови скутера, всеки с по два мотора Riva, което по онова време ги прави най-модерните в своя клас. Те се ползват от всички, но с предимство от сина на бившия Първи – Владимир Живков, който си умира да кара водни ски, теглен от тях.

След като бунгалата на плажа са построени, в близост до тях на плажа се появява и модерен закрит басейн със сауни. Преди това единственият е на закрито в „Тунела“, който макар да се намира относително далече от морето, чрез специални помпи се пълни с морска вода.

УБО върти резиденцията

Всеки от почиващите членове на елита пристига в „курорта“ с личния си служебен автомобил, шофьор и охранители от УБО (Управление „Безопасност и охрана“ на Държавна сигурност). Целогодишно назначени към същото управление са и всички от състава на персонала на резиденцията.

Шофьорите и гардовете също се настаняват по време на ваканцията в рамките на комплекса, като през цялата почивка вършат и не точно охранителни функции – например, ако съответният член на Политбюро го мързи да иде до ресторанта за обяд, гардът и шофьорът докарват с колата топлата храна в специални метални контейнери. За автомобилите има предвиден достатъчно голям гараж, разбира се.

Част от интериора в двореца.

Спането в „Евксиноград“ е безплатно – поне за високопоставените летуващи, които са на държавна издръжка. За храната се плаща, като цените са същите като тези в т.нар. стол на властта в столичния кв. „Бояна“. Например отлично телешко филе струва не повече от 1,50 лева, а десерт като тиква на пàра излиза 10 стотинки. Малко по-скъп е друг много харесван десерт – блини със сметана, но дори и той струва стотинки. Готвачите в резиденцията приготвят и най-различни „диети“ – за големците със здравословни проблеми, които не бива да ядат пържено, или тлъсто и пр.

И още малко от интериора.

Прословутата евксиноградска изба доставя отичен алкохол за резиденцията, като цените му са по-скоро близки до тези за обикновените хора – през 60-те и 70-те години бутилка евксиноградска ракия струва 1,40 лева, като се има предвид, че по същото време шише „Столичная“ в магазина излиза 1,30 лева. Евксиноградското вино е по 1,80 лева литъра, а го бие само врачанският мискет по 2,40 лева.

Каквото и да ядеш и пиеш, разбира се, не плащаш на място. Накрая сметката се представя на съответния летовник, или по-вероятно на някой от обслужващия съответното семейство служител.

Филми, билярд и... токачки

Също, както и в „Република“, резиденцията в „Евксиноград“ разполага със собствено кино. В началото това е малка заличка до ресторанта, но след 1975 г., когато между него и хотела се изгражда топла връзка, се строи изцяло ново амфитеатрално кино.

За развлечение почиващите могат да играят и билярд, като за целта има две маси. Едната е в билярдната зала на самия дворец – тя си е наследена изцяло от царя, а втората е поставена в т.нар. параклис на царицата – буквално надвиснал над водата той се е намирал на 10-15 метра от „Тунела“ – едноетажна постройка с две-три стаи и зала, в която е поставена билярдната маса. За съжаление днес вече сградата не съществува, унищожена е, за да се построи на мястото ѝ хотел.

Част от парка в резиденция „Евксиноград“.

И, разбира се, едно не бива да се пропуска - природата на „Евксиноград“. Паркът на самия морски бряг заема над 550 декара от общо 800 на резиденцията. Красят го френска и английска градини, приютявайки невероятни растителни екземпляри, някои от които са развъждани от царицата като хоби. Преди 1989 г. в парка живеят множество токачки, за които се вярвало, че гонят змиите, но също се хранят с кърлежи, охлюви, червеи, паяци и дори дребни бозайници.

---

* Разказите за затворените комплекси на властта са автентичните спомени на двама души, които са почивали в тях, но предпочитат да запазят анонимност.

Ако вие сте млад човек, който има интерес към най-новата ни история и иска да научи факти за времето отпреди 1989 г., можете да ни зададете своите въпроси на имейл office@clubz.bg, в Тема/Subject напишете: 100 въпроса за тоталитарната държава.