Според 73,7% от журналистите (или близо три четвърти) има корупционни практики в българските медии.

Това посочи пред БНР Вера Славчева - съавтор в национално представително проучване "Световете на журналистиката", чиито първоначални данни ще бъдат представени утре.

В международното сравнително изследване са включени данни за 120 държави. То се прави от 2010 г., като в момента е в третия етап, който обхваща периода 2021 - 2023 г. 

"Изследването е фокусирано върху гледната точка на самите журналисти. Фокусът е върху количествени въпроси, които не ни дават много от отговорите, които търсим - защо и как се случват нещата. Затова ние в Източна Европа сме въвели допълнителни въпроси. Тези за корупцията не се задават в другите държави. Въпросът с корупцията не седи в такава голяма степен във всички държави, в които е представено проучването. При нас стои в голяма степен и затова го въведох тук", обясни Вера Славчева пред националното радио. 

Според нея има положителна промяна доколкото преди журналистите са говорили за корупционните практики много абстрактно, вече по-открито говорят за тях сред самата гилдия. 

За 4 години се наблюдава сериозен спад в броя на журналистите, което е показателно за състоянието ѝ, каза тя, цитирайки данни от 2016 и 2020 г. Освен намаляване, има и застаряване. Средната възраст през 2016-2017 г. е 42 години, а сега - 50. 

Само 61% от журналистите получават 100% от доходите си от работата си в медии, останалите са от друг вид дейност, като връзки с обществеността или корпоративна комуникация, рекламен бизнес и т.н., изтъкна Вера Славчева, което определи това като "проблематично". 

"Получаваме емпирично потвърждение на тенденции, процеси и проблеми, които наблюдаваме всички като общество", добави Христофор Караджов, който също е съавтор на проучването. Според него това са неща, които не са особена тайна.

Караджов, който е преподавател в САЩ, посочи, че броят на заетите в журналистиката намалява навсякъде. Сциалните медии променят и самата дефиниция за журналист. 

"Не сме някакво изключение. Имаме си нашите специфики, една от тях е високата корупция, но всичко, което се случва в света, се случва и при нас", добави той. 

Вера Славчева допълни, че в изследването има споменаване на конкретни имена, практики, свързани с моментната политическа обстановка. Тя посочи интересно разминаване често между оценката за свободата в медиите по принцип и при въпрос конкретно дали даденият журналист има ограничения в работата си, натиск и т. н.

"Когато питаш журналистите за свободата - колко свобода имат новинарските медии в България например, много голям процент от тях казват, че имат много малка или никаква свобода. Но когато ги питаш за личната им свобода в избирането на новинарски истории, по които да работят, или върху какво да се фокусират в материалите си, говорят за голяма степен на свобода. Това ми навява някои паралели с част от моята работа в Русия, където имаше много висока степен на автоцензура", коментира тя.