Виктор Ерофеев е сред най-известните съвременни руски писатели, литературовед, радио- и телевизионен водещ. Лауреат на наградата на името на Владимир Набоков (1992 г.), кавалер на френските Орден на изкуствата и литературата (2006) и Орден на почетния легион (2013). На български са издадени "Добрият Сталин", сборник разкази "Живот с идиот", "Мъжете тирани, мъжете под чехъл". Ерофеев от години изказва позиции против режима в Русия, а малко след началото на войната в Украйна писателят решава да напусне родината със семейството си.

Виктор Ерофеев предостави на Клуб Z правата за публикуване на български език на неговите есета, създадени в чужбина. 

Преводът е на Иван Тотоманов, който дарява хонорара си на Фонда за Украйна. 

За да се дискредитира Европа, която се гордее с рационалното си мислене, за да се постави под съмнение способността на брюкселските бюрократи да управляват адекватно ЕС и да се подкопае доверието към Европейската комисия, си трябва наистина мощна провокация. За целта най-добре е „правителството“ на обединена Европа да бъде представено в непривлекателна, смешна, дори глупава светлина. Глупостта е трудно защитима, тя отблъсква и поражда презрителен смях.

На кого обаче е нужна такава провокация?

Отговорът е очевиден: разбира се, че на Кремъл, който стана смъртен враг на европейските традиции и ценности, който се стреми да оплюе всички нововъведения на Париж и Берлин, който обвини на практика поголовно цяла Европа (а също и САЩ) в неонацизъм, тъй като Европа, според Кремъл, подкрепя неонацисткия режим на Киев. Европа вече като че ли разбира, че путинската война срещу Украйна се базира на тези идеологически тъпотии, но пък тъпотии, както се оказва, може да прави и самата Европа.

Не знам кой точно в Еврокомисията е съставял документа, с който се обяснява на всички, че във връзка със санкциите срещу Русия всеки пристигащ в ЕС руснак няма право да вкара не само личния си автомобил, но и куфара си, телефона си, фотоапарата си, козметика, та като се стигне до пастата за зъби и тоалетната хартия.

Подобен чудесен образ на всеки притежател на руски паспорт, изпаднал в пълен шок, след като на границата са му конфискували на практика всичко, би могъл според мен да се роди единствено в тайните служби на Русия с цел Западът да бъде окончателно оплют. Как точно е проникнал агентът на руските специални служби в Еврокомисията, в лоното на милата и вечно усмихната Урсула фон дер Лайен, и как точно е постигнал обнародването на този скандален документ – това е друг въпрос. Обаче ако изобщо не е имало никакъв агент и Европа се е издънила сама – това е още по-лошо.

Ясно е, че войната не предполага да се слагаме на противника, който по команда на Кремъл трябва да унищожи украинската държавност и да се заеме с ново преразпределение на света. Ясно е, че руската пропаганда постигна каквото желаеше в много отношения, като насади у милиони телевизионни зрители пагубната представа за свещена война със сатанинския Запад. Обзетият от ужаса на руската хибридна война Запад въведе безпрецедентни санкции срещу путинска Русия, в частност срещу много от хората, които било с пари, било с публични изявления подкрепиха агресията. Идеята обаче за тотална колективна вина на руския народ е погрешна и безперспективна. Възмездието за войната не бива да се превръща в истерия на тотално наказание.

Разрушената Украйна, избитите роднини и приятели на безброй украински семейства, това е ужасът и болката на цялата страна (и на всички, които съчувстват от цялото си сърце на Украйна). Да се бранят каквито и да било права на хората с руски паспорт, да бъдат те защитавани от дискриминация – подобна позиция би довела не до разбиране, а до гнева, до беса на защитниците на Украйна. Кой бил добър руснак и кой лош, руската култура велика ли е, или е продажна – на война не ти е до това, това са сложни неща. Самата Европа обаче би трябвало да се позамисли за бъдещето и да не се опива от хаотичното възмездие.

Руснаците, които влизат в ЕС с личните си автомобили и със собствената си тоалетна хартия, може да се разделят на три групи. Има такива, които бягат от путинския режим, опълчват се срещу войната и не искат да се озоват в една воюваща армия. Много от тези бежанци в Русия ги чака затвор. И Европа да ги посреща като врагове е жестоко и абсурдно.

Има по-голяма група руснаци, които в сърцата си са против войната, но ги е страх да се опълчат на властите. Те обичат Европа и отиват в нея временно или с надеждата да останат завинаги. В Европа като правило се оказват в тежко положение. Нямат нито пари, нито работа, няма го и желанието на местните власти да ги подкрепят. Новите забрани да се внася личен багаж няма да ги спрат, но горчивата утайка от европейската глупост ще си остане.

Има и голяма пропутинска туристическа категория руснаци, които подкрепят войната и вярват в непогрешимостта на Путин, но искат да видят Италия и Средиземно море и да обиколят парижките музеи. В разговорите те не се притесняват да твърдят, че войната е подпалена от Америка, за да пороби руския народ, и че според тях Украйна трябва да си я поделят Русия, Унгария и Полша. Често те са богати и не си знаят парите. Проблемите по границите на ЕС най-вероятно няма да ги стреснат.

В самата Европа има предостатъчно подобни пропутински обитатели, които от много време живеят извън Русия. Те гледат руската телевизия и вярват в конспирологията. Ако започнеш да спориш с тях, в крайна сметка ще ти заявят, че всичко в тази война е „нееднозначно“. Те често си ходят в Русия и твърдят, че там няма и помен от война.

Как може да се поставят всичките тези руски граждани под общ знаменател – не е ясно.

 - И сега какво, сънародниците ни ще трябва да влизат в ЕС по долни гащи ли? - с горчива ирония ме пита съпругата ми Катя.

 - Не е чак толкова зле – отговарям. - С този невероятен документ Еврокомисията позволява на руснаците да внесат всичко, което е на тях. Така че ако шлиферът ти е с големи джобове, слагаш си в тях козметиката и едно руло тоалетна хартия, слагаш си и всичките пръстени на ръцете – и добре дошла в Европа!

 - Това е гавра. - Катя клати глава. - Но пък може да сме си я заслужили?

 - Европа обаче явно не е заслужила да се самокомпрометира с тази идиотска декларация! - възмущавам се аз.

Официалните обяснения на Еврокомисията от 8 септември „по отношение регламента на Съвета за санкциите срещу Русия“ (що за чудесно тъп бюрократичен език!) доведоха до незабавни реакции. Прибалтийските държави една подир друга забраниха влизането на тяхна територия на коли с руски номера, но Латвия преразгледа това решение.

Отначало Финландия се оказа по-самостоятелна – понеже явно цени руския целогодишен туризъм, обаче от 16 септември влизането на коли с руски номера е забранено. В Гърция и България впрочем засега влизането на такива коли не е забранено.

В Германия, където още преди това „пояснение“ задържаха колите с руска регистрация, процесът явно продължава. Водачите на спрените от движение коли или пък колегите им, чиято кола още не е спряна (като например моята), се озовават в абсолютно безпомощно положение, понеже да си смениш номерата с немски е много сложно и много скъпо.

Интересно, но този път реакцията на Кремъл и на руските правозащитници спрямо демарша на Европа се оказа сходна. Пресаташето на Путин Песков се изказа за крайността на това решение на Европейската комисия от гледна точка на здравия разум и обеща, че Русия няма да падне до това равнище. Това е рядък случай – Кремъл да се откаже демонстративно от отмъщение и чрез това да се окаже в печелившо положение, като даде на пропагандаторите си пълното право да се подиграват с европейските решения.

Колкото до опозиционерите, запознат съм с поне две решителни писма от известни правозащитници до инстанциите на Еврокомисията, в които те настояват това дискриминационно решение да бъде отменено. От своя страна Еврокомисията заяви, че това решение е препоръчително, че тя не се явява съдебна инстанция и че всички случаи могат да бъдат оспорени пред съда. Направо с очите си виждам как сънародниците ми подават жалба в съда срещу европейския произвол...

Какво обаче е в основата на идиотското решение за забрана на внасянето от руснаци на най-различни неща? Ами, значи, моля ви се, руснаците можели да ги продадат и да използват получените пари за войната с Украйна. Абсолютна нелепица! Та дори цялото съдържание на туристическите сакове и чанти да бъде продадено и към полученото да се прибави стойността на личните автомобили, сумата ще се окаже анекдотично малка в сравнение с реалните харчове за войната. Пък и как при сегашното скъсване на банковите отношения (за руснаци и до днес е почти нереално да получат разрешение за откриване на лична сметка в западни банки) тези хипотетични суми биха могли да бъдат преведени където и да било?

Та така стоят нещата и затова пак ми се струва, че цялата тази каша я е забъркал някой ловък руски разузнавач, „внедрен“ в Еврокомисията, за да я компрометира докрай. Понеже ако не е забъркан разузнавач, излиза, че брюкселската бюрокрация е нещо противоположно по отношение на разума на европейските философи от миналото.

Още веднъж, разбира се, искам да подчертая, че днес живеем в страшно, военно време, в което да съм адвокат на сънародниците ми за някои хора на Запад е равносилно на това да се превърна в адвокат на дявола. Още повече че днес идиотщините изобщо не са само от страна на Европа.

В Русия дълги години се смяташе, че най-чудовищният режим на света е севернокорейският. По будките в Москва, това си го спомням много добре, се продаваше списанието „Народная Корея“, в което се пропагандираха идеите за държавната доктрина чучхе – тоест да разчиташ на собствените си сили. Направо да се спукаш от смях, като го четеш. Пък и самият тогавашен СССР не обичаше кой знае колко супертоталитарната си съседка и гледаше с подозрение на страстта й към военните игри.

Но ето че сега, от началото на войната, Северна Корея стана пръв приятел на другата – путинската – Русия, ето че буквално преди дни беше срещата на ръководителите на двете страни в Далечния изток. Приятелите ще си разменят стратегически стоки. В Русия ще потекат снаряди и ракети за войната.

Като гледа всичко това, човек разбира, че тъпотията на Еврокомисията със забраната на внос на паста за зъби и тоалетна хартия от руснаци е просто прашинка в европейското око, нищо, че гложди. И все пак има смисъл да се надяваме на повече или по-малко свястно следвоенно бъдеще, нещо като замяната на умрелия Сталин с някой нов Хрушчов.

На руските елити очевидно им е писнало от войната и свързаните с нея неудобства. Русия пак ще се устреми към Европа. Всичко това ще е сложно и нехармонично, няма да бъде обещана никаква прекрасна Русия на бъдещето, родена в идеалистическото съзнание на опозицията. Но Русия без Европа е просто отритната и зарязана, в момента това се усеща съвсем ясно.

Нормалното за Русия е пак да  „пробие прозорец към Европа“*. И да мине през този прозорец.

*По крилатия стих на Пушкин от поемата „Медният конник“, посветена на Петър Велики, основал днешния Санкт Петербург, за да получи Русия излаз към Балтийско море и Европа. – Бел. ред.