Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде специално разрешение на Клуб Z да публикува Дневника ѝ на български.

25 октомври 2023 години

Живот зад две стени. 

Приятел ми пише от Германия: „В Харкив е обявена тревога. Ти нали се намираш зад двете стени?“ 

– Разбира се! – отговарям му аз, натискам „шифт“ и „нула“ и не отпускам, докато съобщението ми не се разтегли в три реда.

(За младите: съчетаване на клавишите „шифт“ и „нула“ дава скоба, е множество скоби са остарелия аналог на емотикона усмивка - „смайлче“).

Бях сигурна, че приятелчето се шегува, заклевам се. Не може да се пита сериозно такова нещо. Още повече – една харкивчанка. След деветнайсет месеца тежка война. (И тук пак следват скобите…).

Обаче човекът не се шегуваше, скобите ми не ги разбра. 

Ще ви разкажа самата истина. За Харкив, въздушната тревога и измисленото правило за двте стени.

Сирената в града вие от пет до петнайсет пъти всеки ден. Понякога тя практически не млъква. Ако през такива дни отворите официални телеграм-канали, там, вместо новини, транслират черно-бял калейдоскоп: отбой, тревога, отбой, тревога, отбой, тревога.  

Изглежда като техническа грешка – сякаш каналът е блокирал, като виниловата плоча, която се върти в кръг и свири един и същ откъс. 

През тези дни, а те са примерно шест в седмицата, според „правилото на две стени“ аз трябва да живея в „тамбура“ (Та́мбур (фр. tambour «барабан») — неголямо преходно помещение между две входни врати с размера за един човек или няколко души. В дадения случай има се предвид помещение на стълбищната площадка пред две ъглови входни врати в апартаментите. – Бел. прев.) Да ям в тамбура, да спя в тамбура, да работя в тамбура, да взимам душ в тамбура и да разхождам кучето в тамбура.

Само че моят тамбур е много малък.

Той е тесен. Кучето ми Хектор, ако случайно подмине нашата врата, решавайки да помирише какво готвят съседите, не може да се обърне в него. И излиза на „заден ход“. Но работата дори не е в това, честно.

Работата е там, че според моята собствена статистика в десет от десетте случая първо се взривява ракетата, а после пускат сирената.

Никой не е виновен. Това е географска даденост. Прекалено близко сме. От входа на моя блок до руската граница са трийсет и два километра. 

И, честно, не помня нито един случай ракета да е паднала след началото на въздушната тревога.

Не се оплаквам, просто искам да обясня на всички, които са далеч от Харкив: че в нашия град сирената е добър знак. 

Значи, повече нищо няма да долети. Не се стряскайте.

И не се обиждайте за скобите. За всеки харкивчанин тревожният въпрос за убежищата, та дори за прочутите „две стени“ отдавна е смешен.

Уви. И за съжаление.

---

На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на инвазията Харкив постоянно е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 г. населението на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по големина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да напуснат града, преселвайки се в други региони или напускайки страната.

Но все пак днес в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, как се опитват да живеят пълноценно и достойно ни разказва във „Военният дневник на една харкивчанка“ украинската журналистка и писателка Анна Гин. 

Превод Валентина Ярмилко