Един въпрос ме вълнува (даже по-точно е да кажа "измъчва") в последно време. И той е: защо гражданските гласове в защита на Израел са толкова малко, а и някак звучат свито? В същото време всяка следваща пропалестинска демонстрация в някой от европейските градове е по-многолюдна от предходната.

Когато на 24 февруари 2022-ра Русия нападна Украйна, военната агресия на Путин вкара в нова фаза разразилите се в редица общества (включително и в българското) още по време на пандемията кибер граждански войни. За модерните, разслоени и силно сегментирани социуми, ваксините срещу COVID-19 се превърнаха в генералната линия, която условно, но категорично разделя едно общество на "цивилизована" и "нецивилизована" съставна част.

Може би за мнозина (които не са обърнали внимание на анексирането на Крим през 2014-та) агресията на Путин дойде изневиделица и изненадващо. Но горчивата истина е, че ние бяхме подготвени за тази война и в социален план бяхме абсолютно готови да се включим в нея.

Чрез социалните мрежи и с език, имитиращ война (силно нараняващ, омразен, обиден, унищожителен) ние активно се включихме да отстояваме страна в конфликта, надграждайки предишното делене по линията "про-антиваксъри". Профилите, подкрепящи Русия си сложиха руски знамена, профилите, които подкрепяме Украйна, си сложихме украински знамена, и нашата война започна. На бойното поле на Facebook ние се опитахме — докато украинците отбраняваха земята си — да разрешим собствените си морални и социални дилеми и с неспирни откоси от думи да запълним окопите на нашето разделение. Така за не една и две европейски държави, включително и за нашата, войната в Украйна се превърна в identity war.

И тъй като динамиката на кибер гражданската война следва тази на реалния фронт, постепенно и в двете страни започна да се забелязва умора. Според мен умората е по-голяма при нас, които сме на страната на Украйна, тъй като при нас става въпрос много повече за самоинициатива и човешка спонтанност, докато при другата страна е налице сериозна дългогодишна пропагандна инициатива.

Още нещо: сблъсъците в социалните мрежи между проукраински настроените хора и русофилите не доведоха дори до фасадна обществена хармония, а още повече задълбочиха социалната нетърпимост. А умората, за която вече споменахме, съвсем естествено води до все по-голям отказ от диалог и от игнориране на значими социални събития, каквито са изборите например. България е пример за това, но не сме само ние — в Щатите положението е същото, изборите все повече са сблъсък на крайно политизирани ядра и все по-малко са инструмент за подобряване на управленския и административен капацитет на съответната държава.

Когато на 7 октомври 2023-та терористите от "Хамас" нападнаха Израел, убивайки и отвличайки, включително жени и деца, мнозина осъдиха агресията, но видимо гражданската подкрепа беше недостатъчна и гласовете в защита на атакуваните бяха малко. И тъй като миналата седмица се отбелязаха 85 години от "Кристалната нощ" ще припомня, че през 1938-ма също е било така: защитниците на евреите просто са били прекалено малко.

За съжаление, разбирам причините, поради които просемитските гласове са недостатъчни. За разлика от войната в Украйна, нападението над Израел няма характера на identity war за всички нас. Ако мога да го кажа съвсем цинично, гласът в защита на евреите е с ниско value в социалните мрежи. Това просто би бил глас в защита на нападнатите, но не и глас в името на лайковете.

Не трябва да забравяме и още нещо: евреите винаги са били от губещата страна на историята и за модерния човек — все по-навикнал на ядково мляко, на безглутеново ежедневие и на социално осигурено съществуване — е психологически трудно да избере страна, която исторически винаги е била губеща. Инстинктът предполага да се следват победителите, а не онези, които са пращани в лагери.

За малко повече от месец темата "Палестина" успя да избута агресията на "Хамас" в ъгъла и "палестинската кауза" навлезе в истински ренесанс. Започна да се говори за това колко ужасяващо живеят хората в Газа, но някак се неглижира ролята на "Хамас" в това тези хора да живеят тъй ужасяващо. Из цяла Европа на многохилядни шествия се развяха палестински знамена и към Израел започнаха да валят обвинения, но поне аз напоследък не чувам обвинения към "Хамас": основните виновници за положението в Газа.

Виждаме и колко привлекателна е палестинската тема: като се започне от интелектуалци, мине се през Грета Тунберг и се стигне до студенти в най-елитните университети в света. Изведнъж, при това след терористична атака, организирана и проведена срещу Израел от територията на ивицата Газа, всички те ярко и яростно се обявиха в защита на Палестина. В същото време случаите на антисемитски прояви, на нападения над евреи и на откровени антисемитски изказвания драстично се увеличиха.

Все по-често попадам на мнения, че жителите на Газа не са "Хамас". И вероятно в известна степен е така, но преди ние да разделим хората в Газа от "Хамас", първо те трябва да го направят. Когато стъпваш на терористичен акт, извършен от "Хамас", за да привличаш хора за каузата си, по-скоро се асоциираш с терористите, отколкото да се разграничаваш от тях.

Истински вярвам, че ако тази територия "Газа" има някаква възможост да се превърне в поне относително нормално място за живот, това може да стане само с подкрепата на Израел, а не с парите от "Хамас" и техните донори. Най-малкото, защото именно Израел има най-голям интерес от това Газа да е безконфликтно място.

За да се случи това обаче ,трябва да има Израел. И ако се върнем назад в циничната ни и кошмарна човешка история, ще видим, че никога не е било нито модерно, нито удобно евреите да бъдат защитавани в момента на тяхното изпитание. Предполагам, поради тази причина на Бранденбургската врата в знак на солидарност с евреите пишеше: "Никога повече е сега".

Защото, позицията има значение сега. После е само извинението и съжалението, които по дефиниция са обречени на закъснялост.

----

Мартин Димитров е творчески директор в една от големите комуникационни компании у нас. Анализът е от Фейсбук профила му - публикуваме го с негово съгласие. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.