Пролет посред зима. Това донесоха шахматистките на българския спорт. И не само. Шахматът излезе от миманса на общественото внимание още през лятото с второто място на Нургюл Салимова на Световната купа и по-късно с третото на Белослава Кръстева на Световното за девойки до 20 г.
В последните години свързвахме великата игра с това, че много федерации се борят за власт и легитимност, поради което сме изолирани от световните организации. Имаше и тогава успехи, но оставаха в сянка. По ред причини.
Малко след успеха на Белослава, останала буквално на няколко хода от титлата в Мексико, започна да се говори за участие на български женски национален отбор на Европейско първенство. Нещо като "дрийм тим". С “уайлд кард”, тъй като административните битки продължават да са пречка.
Отбор, воден от вече постигналата най-големите върхове в играта Антоанета Стефанова. Отбор, в който средната възраст на останалите е около 20 г. - Нургюл, Виктория Радева, Белослава и Гергана Пейчева.
От един момент нататък Стефанова и компания започнаха да побеждават и пометоха всички по пътя си, включително топ силите Азербайджан и Грузия. Някои от тях не успяха да качат върха индивидуално тази година (предвид възрастта си, имат цялото време на света да го сторят), но го направиха заедно. Което е още по-ценно и знаково.
Спортните измерения вече бяха изтъкнати многократно. Шахматът е успешен спорт в България, но отборна титла за жени на Европейско се постига за първи път. Те участваха на практика без подготовка, защото трябваше “уайлд кард” и по едно “да” от останалите на шампионата.
Поради което България се превърна в хит и на самото награждаване, освен на турнира, тъй като перипетиите по нейното завръщане в международните организации бяха коментирани от трибуната, докато Антоанета, Нургюл, Виктория, Белослава, Гергана и техният треньор Петър Арнаудов чакаха трепетно да си получат купата и медалите.
Макар че България изпраща добра спортна година заради Александър Везенков, Алберт Попов, Ивет Горанова, Никола Цолов, гимнастичките и т.н. медали и купи в още няколко дисциплини, спортът ни следва състоянието на държавата и си е опоскан бостан. Така триумфът на новите златни момичета е повече от добре дошъл. Наистина пролет посред зима, на която понякога не се вижда краят.
Но постижението в Будва далеч надхвърля спорта. На първо място, именно защото спортните идоли в България вече са много малко. Или се свързват с други неща, извън спорта. Заради футбол (а дали само?!) центърът на София стана арена на бунт, който пък доведе до полицейщина, трусове във властта, разправии, разследвания, изслушвания.
По същото време Стефанова и компания водеха едни доста по-различни битки, в които е нужно да си добре подготвен, да си стратег, тактик, балансиран с нервите и емоциите, издръжлив психически и физически…
Някои честваха (други - не) 30 години от победата над Франция на “Парк де Пренс”. А спортните ни царици биха не само Франция, а още половин дузина сили на шаха. Отбори, които са се готвили целенасочено и дълго, а не е трябвало да се срещнат на летището, бъдейки до последно в неведение дали ще им разрешат участие.
Можеха и да не участват. Можеха да се оставят на течението и други хора да продължават да решават съдбата им. Да се оплакваме и оправдаваме с всичко и всички извън нас често са национални черти. Ама то отборът е сформиран не от федерацията, която има лиценз от Министерството на спорта, ама то пак няма пари, та шефовете на “другата” пак е трябвало да се молят на спонсори, ама то няма лагер преди първенството, няма подготовка, ама то реално няма щаб - един треньор и двама шефове, не сме участвали от десетина години…
Можеше ли всичко това да се изтъкне и да няма отбор? Можеше. Но не стана този път. Те отидоха, видяха и победиха. Партия след партия, мач след мач, Франция и много други, които не трябва да се борят с всички изредени по-горе предизвикателства. Всеки от нас ги има в своя живот. И професия.
Така триумфът е пример за всички нас, независимо с какво се занимаваме. Оплаквайки се, че нямаме светли личности, реални и съвременни. Ама те, младите, на тия ли оставяме държавата?!
Ето ви едни млади, на които спокойно можем да я оставим. Те са завършили елитни гимназии, а сега продължават образованието си с престижни специалности и в големи университети. Играят и шах - на световно ниво. Започнали са да го правят още на 4-5 години.
Всичките са красиви, да. Ако имаше и надпревара за мис (мисис) на първенството, отборно щяха да спечелят и то още по-убедително. А индивидуално… щеше да е голяма конкуренция между тях самите.
Красотата ще спаси света, казват. Не стига - трябват още интелект, ум и амбиция. Те притежават и тези качества, иначе нямаше да са там, където са - в живота и в шахмата.
Чува се, че успехите от лятото насам са запалили много родители и деца по шаха. В цялата работа това е най-ценното и самите момичета го знаят много добре, изтъкват го. Това е големият смисъл на спорта. Всичко останало е следствие.
Но този път е много труден. Когато техните връстници са тръгвали по дискотеки и са се събирали да пушат заедно и просто да пилеят време, Антоанета, Нургюл, Виктория, Белослава, Гергана и още много други като тях са прекарвали часове в анализи на партии, подготовка и т.н. Казват - 4-5 часа на ден, ако “нямаш време”. А ако имаш… И училището покрай това. До днес така. А родителите - да се съобразят със страстта на детето си и да плащат, за да мести фигурите. Или каквото там - тука е така, в целия ни спорт.
Така че - “преценяйте”. Дали искате да сте като тези момичета или да изберете далеч по-лесния път със силикона и всякакви други “подобрения”, и (или) дрънкайки разни щуротии като “инфлуенсъри”. Последното не е атака към всички - има и смислени. А модерни професии, свързани с кликове и разни други неща, има много.
И нещо към управляващите. Хубаво, Николай Денков посрещна шахматистките, че и позира да се снима с тях. То беше ясно, че така ще стане - както и десетките честитки и отъждествявания с успеха от страна на политиците. Не е само до битката между федерациите за липсата на държавно финансиране, г-н премиер. Ясно е, че лично той управлява малко, за да му се търси сметка, други преди него имитираха дейност години наред.
Факт - Борислав Михайлов е дискредитиран и последният, който трябва да го каже, час по-скоро трябва да си тръгне. Но призивът му снощи при изслушването в парламента да не искат оставки хора, които не са напривили нищо за футбола (разбирай спорта), си беше на място.
Българският спорт има нужда от държавата по правилния начин - не със спускане на бащици и схеми, а с проект, план, който да не се пипа много, когато се сменя властта. За да може повече родители и техните деца да следват златни момичета в спорта, а не да избират лесния път, който води наникъде.
И все пак - днешният ден принадлежи на шахматистките. Ето кои са те, с по няколко изречения. Момичетата, които рушат много стереотипи, освен стратегиите на своите съпернички. Отборът на мечтите.
Антоанета Стефанова
Показа се, като добър лидер и обединител на момичета, които са на възраст като за нейни дъщери. Няма как да знаем, но може би щеше да е и добър премиер - ИТН я посочи като такъв през пролетта на 2021 г., за да върне мандата малко по-късно.
При всички положения е добре, че Стефанова се върна към шаха. И тя започва да играе на 5 г. Единствената българка световна шампионка за жени - сложи короната през 2006 г. Шест години по-късно Ети, както я наричат в спортните среди, прибави и световна титла на ускорен шах, нареждайки се до прочутата Юдит Полгар.
Има общо три на планетата - първата бе спечелена още на 10 г. И още три на Европа индивидуално. Медалите и постиженията й са десетки.
Стефанова владее отлично английски, руски и испански, а говори също френски, италиански и сърбохърватски. Притежава магистърска степен по финанси от Стопанската академия "Димитър А. Цанов" в Свищов. От 2004 г. е носителка на званието "Почетен гражданин на Пловдив”.
Нургюл Салимова
Играеше на втора дъска на Европейското. И взе още един златен медал в Будва - като най-добре представилата се състезателка на тази маса при дамите.
Каквото и да кажем за Нургюл, ще е малко. От нея започна всичко в изминалото лято. Поредното “дете-чудо” на шаха - привлича вниманието на специалистите още на 6.
Не мина без спекулации и покрай нея - можело да смени страната, ако така продължава родният шахмат. А дали е така, видяхме при излизането на подиума в Будва - момичето от търговищкото село Крепча сложи на раменете си родния флаг.
“Сияйната роза” (това означава името й) още бяга от големия град, предпочита спокойствието на село. Догодина тя ще спори за световната титла при жените.
През есента бе приета в специалност “Маркетинг” в Стопанската академия в Свищов. Получи и стипендия.
Виктория Радева
За Вики Радева се говори отдавна в средите на шаха. Тя е име вече, защото от много малка постига успехи. Нейният баща Славей Радев е първият й треньор.
Радева е на 22 г. Световна вицешампионка е до 10 г. от 2011 г. в Бразилия. Шампионка на България (три пъти) и многократна медалистка от международни състезания.
Гросмайстор за жени от 2021 г.
Мнозина се запитаха защо бе заменена след мача с Азербайджан, а се представяше много силно. Причината е вирус. Вики доигра двубоя с азерките (един от най-силните отбори в света) с температура и повръщане, извоювайки героично реми.
Закарана е в болница веднага след двубоя. Искали да я оставят там. Тя отказва, прибира се в хотела, за да е по-близо до отбора.
Нямаше как да не направи впечатление начинът, по който Виктория Радева се изразяваше пред медиите (на онези, които не бяха я слушали).
Учи “Национална сигурност” в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”.
Белослава Кръстева
Белослава е много интересна млада дама. Тя е само на 19 г. Малко не й стигна да стане световна шампионка до 20 г., играеше с белите фигури, устройваше я реми, но умората си каза думата. Догодина иска отново да спори за титлата на тази възраст. Осъзнала е какво я спря сега.
Гросмайстор е за жени от тази година.
През лятото бе приета да учи финанси в Университета на Мисури в САЩ. Макар и със стипендия заради шаха, тя е минала през няколко теста. Възпитаничка е на Софийската математическа гимназия.
В интервю за в. “Марица”, нейната майка Петя Кръстева разказа, че дъщеря й от малка е самостоятелна и с много интереси. В семейството на инженер и класически музикант, Белослава е свирела на пиано като малка, освен че, след като губи от баща си първите партии, се амбицира и записва сама в училище да играе шах.
Вълнува се от психология, геополитика (да!), руски рап (покрай светилата на Русия в шахмата) и… съвременен рок.
Гергана Пейчева
Гергана… Ами тя направи така, че съдбата на титлата да зависи от нея в понеделник срещу Грузия. Хората, следели партията й (всеки си знае как), са наясно. Беше в губеща позиция и се надявахме да докара нещата до реми - в най-добрия случай! Тя взе, че спечели. След пет часа и нещо.
Пейчева е на 20 г. Международен майстор за жени от 2020 г. Тази година стана шампионка на щата Тексас, след като преди това постигна успехи в България и чужбина.
Завършила е 91-а Немска гимназия в София. И тя отскоро е в Америка - не успя да изживее еуфорията в България, от Будва се завърна направо в Далас, където учи бизнес мениджмънт в Университета Ричардсън.
Там играе на първа дъска (естествено!) и няма много време да се порадва на титлата в Черна гора, тъй като й предстои състезание.
Небето е лимитът за нея, както обичат да казват в страната, в която Гергана се намира сега. Както и за останалите в българския отбор.
И завършваме с това, че България разполага с поне десетина дами, които могат да бъдат националки. Два отбора, че и повече.
Прибавяме имената на Надя Тончева (най-младата в разширения състав, след броени дни навършва 18 г., класира се най-напред от всички българки - девета, на Европейското индивидуално за жени през март, отново в Черна гора), Габриела Антова (Габи е на 21 г., сиреч от поколението на Виктория, Нургюл, Белослава и Гергана) и на по-големите Ива Виденова и Адрияна Николова. Ще излезе, че българският шахмат се развива напук на всичко и всички в последните години. Без оправдания и оплаквания.
Още по темата
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни
