Г-н Зарков, механизмът за разследване на главния прокурор и заместниците му бе приет след работа на два екипа на Министерство на правосъдието по него и след разглеждане в две последователни народни събрания. Пита се: е-и? Приет през юни, той на практика все още не е заработил. Как си обяснявате това?

Цялата история на този закон показва, че той се прави въпреки тези, които трябва да го прилагат. 12 години отне разработването му. Жалко е сега да се наблюдава как Висшият съдебен съвет прави всичко възможно да затрудни прилагането му.

Да припомним хронологията: Законът беше приет през юни, а в началото на юли беше избран първият адхок прокурор - съдия Даниела Талева. Тогава ВСС започна да развива тезата, че видите ли, има конституционно дело, което виси и би трябвало да се изчака. По-късно от ВСС изоставиха тази теза, макар че Конституционният съд все още не се е произнесъл, и започнаха да намират непрекъснато „дупки“, както те ги наричат, в закона.

В същото време новото мнозинство в парламента се оказа много рецептивно на всички тези съмнения на ВСС. В деня, в който бе избрана съдия Талева за първия адхок прокурор, беше внесена и първата поправка на този закон, която засягаше системата, по която адхок прокурорите биват избирани. По-късно след писмо на ВСС народните представители от мнозинството решиха, че трябва да допълнят така закона, че да стане ясно, че той важи и за заместник-главните прокурори – нещо, което беше пределно ясно от самото начало.

Сега наблюдаваме епизод пореден - поставят се всякакви въпроси от практичен характер, които в крайна сметка водят до това, че механизмът все още не е заработил. Минаха шест месеца от избора на съдия Талева, тя още не е встъпила в длъжност. Надяваме това да стане през декември, както миналата седмица от ВСС обещаха, но на този фон ВСС разсъждава задълбочено за това трябва ли в закона да пише в коя стая точно трябва да стои адхок прокурорът, колко химикалки трябва да има и кой да му разписва евентуално отпуската.

Чухме обаче и самата Талева да споделя притесненията на ВСС по тези въпроси от практичен характер – дали кабинетът й ще е до този на Борислав Сарафов, общо деловодство ли ще използват, кой ще й разписва отпуските. Явно все пак има „дупки“. Как може да бъдат изчистени неяснотите? 

Първо, искам да поздравя съдия Даниела Талева за смелостта, която прояви, давайки съгласие заедно с други съдии с ранг върховен, да бъде част от този механизъм, да бъде първият съдия, който ще е превърне в прокурор за определено време с цел да разследва главния прокурор. 

Всъщност, най-голямото предизвикателство пред този закон беше, и остава, това да има достатъчно разбиране в съдийската общност за неговата важност. Защо казвам остава? Защото законът предвижда и втори адхок прокурор, ако се стигне до повдигане на обвинение, а засега има само една кандидатура за такъв. Така че, поздравления и благодарност за съдия Талева. 

В същото време тази смелост трябва да продължи. Мисля, че съдия Талева си дава сметка, че отговорността идва не само от това, че е избрана, но и от това, че е първата избрана. Да, ще бъде изправена пред предизвикателства, ще решава различни въпроси, включително да напомни на ръководството на МВР задължението да определи с мотивирана заповед разследващи полицаи, да припомни на министъра на финансите, ако се налага, че трябва да определи със своя заповед хора от Агенция „Митници“, които да й помагат. 

„Системата трябва да е независима от лицето, което трябва да разследвам Макар че, чисто законово, би трябвало да съм част от прокуратурата. Предполага се, че ще бъда подчинена именно на и.ф. главния прокурор“ са думи на съдия Талева. Не се ли връщаме в изходна позиция с дебата колко независим от Главния ще е независимият прокурор?

Гаранцията за независимост на съдия Талева, на адхок прокурора, който и да е той, не идва от това кой ще му подписва отпуската, носи химикалките, или как ще се организира деловодството, а от това, че няма да зависи в своето последващо кариерно развитие от човека, когото ще разследва. Това е идеята на адхок прокурора. Затова е съдия, който за определено време става обвинител. 

Всички други въпроси от битово-организационен характер се решават по начина, по който са решавани досега за всяка нова институция или позиция. А такива бяха създавани много през годините. Законодателят е свършил работата си и наистина се надявам да не се поддава отново на различни податки за непрекъснатата промяна на закона.

Опасявате се, че парламентът пак може да отвори закона, за да запише броя кламери и в коя стая в Съдебната палата ще се помещава адхок прокурорът ли?

Въпросът ви показва колко абсурдно е това.

Подскажете вие на ВСС тогава как да се организира процесът.

Няма за какво да подсказваме на ВСС – те това работят на ежедневна база от доста години, че и отвъд мандата си (мандатът на този ВСС отдавна е изтекъл, б.р.). Има ли желание, няма никаква пречка. Естествено, никой закон не може да бъде спасен от тези, които се опитват да не го прилагат.

Виждате ли податки системата да притиска отвътре съдия Талева да не разследва Сарафов – с оглед поведението на ВСС и нейното собствено?

На съдия Талева няма да й е лесно. Ще видим мотивацията, с която тя ще преодолява тези трудности. Аз се надявам и вярвам, че и тя, и всички останали, разбират важността, която има приложението на този закон за цялата система. Темата не е приключила, макар че някой може да си мисли така.

Хващам се за последните ви думи – няма ли темата да се счита за приключена с измененията в Конституцията, с които правомощията на главния прокурор се свеждат до минимум и които, също като назначаването на Талева, са планирани за декември. Т.е. да се каже „За какво ни е да разследваме Сарафов, като той няма вече огромни правомощия и за какво ни е този механизъм изобщо?“

В проекта за изменение в Конституцията има текст, който издига механизма и на конституционно ниво, като очевидно се търси някаква гаранция при евентуална законова отмяна. Но така или иначе двата процеса не бива да се смесват – законът е в сила, той трябва да бъде приложен. 

Отделно, не разбирам кой и как реши, че точно в средата на декември трябва да приключи процесът по измененията в основния закон. Това ще е първият път в историята на нашата конституция, когато тя ще бъде променяна с мнозинство от 2/3, а не 3/4, какъвто е принципът.