Риск от политизация на прокуратурата и политическо влияние, прекалено орязване на правомощията и неравнопоставеност спрямо съдиите.

Такова становище (в обобщение) подготвят от прокуратурата (ПРБ) до депутатите от конституционната комисия, като настояват за изменения в проекта за промени в основния закон преди окончателното му гласуване - по план - в средата на декември.

По-голямата част от забележките на подопечната на Борислав Сарафов структура се споделят от цялата гилдия и вече бяха изразени по време на различните обсъждания.

Клуб Z разполага с текста, който малко по-късно през деня беше пратен и до парламента. Ето какво предлагат от ПРБ:

Без основния лост за влияние

От становището става ясно, че прокуратурата одобрява текста в проекта, според който структурата й трябва да отговаря на тази на съдилищата, разглеждащи наказателни дела. Както е известно, вносителите аргументират това предложение с функцията на обвинението - а именно привличането към наказателна отговорност. Това обаче означава закриването на Върховната административна прокуратура (ВАП), като от там вече изразиха становище "против". В интервю за Клуб Z на 13 ноември, Надежда Йорданова (ПП-ДБ) заяви, че няма пречка в отделните ппрокуратури да се обособят звена, които да се занимават с функциите на сегашната ВАП.

Ключово: от държавното обвинение не са съгласни с разписания текст, според който "главният прокурор е административен ръководител на върховната прокуратура", т.е. отпадат двете му основни функции - надзорът за законност и методическото ръководство, като първата е в основата на огромната власт над обвинителите, концентрирана в ръцете му сега. Свеждането на обвинител номер едно до просто един администратор е критикувано от всички представители на гилдията, в т.ч. съдиите, както и от професионалната общност, още с представянето на проекта. Ето защо и самите вносители още преди месеци дадоха заявка за ревизия на текста, като на Главния се остави методическото ръководство.

Самият и.ф. Сарафов е изразявал нееднократно мнението си - че е по-добре да се мисли за форми на контрол върху главния прокурор, но с новия проект се рискува да се създадат "безконтролни 28 главни прокурорчета".

В становището си от ПРБ настояват в Конституцията да се запише методическото ръководство, но и че другите функции на обвинител номер едно ще са уредени със закон.

"Според нас, без да настояваме за запазване на досегашното положение, според което главният прокурор осъществява надзор за законност върху дейността на всички прокурори, би било удачно на основата, предложена от Пленума на ВАС, да се развие на конституционно ниво и функцията на главния прокурор по методическо ръководство", пишат в от там.

Така на практика от прокуратурата се отказват от един от най-големите лостове за влияние - надзорът за законност. Оставя се обаче все пак вратичка - някаква част от това правомощие да залегне в закон, който закон всеки един парламент може да промени.

Твърде крупни промени

Обвинителите обаче втвърдяват тона по отношение на някои други изменения, в т.ч. предлаганото премахване на Пленума на ВСС. Както е известно, според мнозина юристи само една част от проблема е, че за целта ще е нужно свикване на Велико народно събрание. Затова и - според информация на Клуб Z - вносителите обмислят все пак да го оставят, но с доста орязани правомощия.

Обвинителите оспорват и премахването на президентския указ за назначаване на "тримата големи" (по заявката на Надежда Йорданова, той все пак може да остане, б.а.), както и намаляването на продължителността на мандатите им от 7 на 5 години. 

Ето какво пишат:

"Затова само правим генералната уговорка, че голяма част от разрешенията, които се предлагат, поставят под въпрос изобщо компетентността на 49-ото Народно събрание да ги гласува. Дори само по тази причина те трябва да бъдат подложени на внимателно обмисляне, включително и от гледна точка на самовъздържането на народните представители от актуалната легислатура да извършат крупни промени на основния закон, които могат да променят баланса между властите и водят до закриване на конституционно установени органи.

Такива крупни промени биха били: закриването на общия за съдиите, прокурорите и следователите сегашен Висш съдебен съвет, действащ чрез Пленум и две колегии; съкращаването на конституционноустовени мандати на заемащите висши длъжности в съдебната система; както и промяната на реда за назначаване и освобождаване на председателите на ВКС и ВАС и на главния прокурор, с изключване на ролята на президента на Република България. "

В становището на прокуратурата е отразен и друг от спорните моменти, отбелязвани от гилдията при обществените обсъждания - политизирането на Прокурорския съвет. За този риск предупреди в своето становище и Венецианската комисия.

Проектът предвижда той да се състои от 10 членове и да включва по право главния прокурор, но едва двама членове, избирани пряко от прокурорите, един, избиран пряко от следователите и шестима, избрани от Народното събрание с мнозинство две трети от всички народни представители. На практика това означава по-силна политическа квота отколкото на прокурорите и съдиите - 6 на 4 и това породи броженията, че съветът ще се политизира.

"Не намираме основания да коментираме формирането на квотите при избор на членове на (новия) ВСС, който ще отговаря само за съдиите. Приемаме, че се изпълняват препоръки, гарантиращи независимостта от съдебната власт от политическо влияние. По-скоро използваме повода да отбележим още тук, че ако народните представители от Четиридесет и деветото Народно събрание намерят за допустимо да преразгледат композирането на (новия) ВСС и да разпределят по нов начин професионалната и обществената квота, изпълнявайки препоръки на консултативни органи на Съвета на Европа, то биха могли да постъпят по същия начин и при композирането на Прокурорския съвет", пишат от ПРБ.

И допълват: "имаме съществени бележки във връзка с композирането на органа и необходимостта от гаранции срещу политическо вмешателство".

Съществено политическо влияние

Първо - от обвинението настояват за равнопоставеност - щом ще има Висш съдебен съвет, трябва и прокурорският да е "Висш". После от ПРБ отправят още някои редакционни, в т.ч. граматически забележки към авторите на проекта.

И основното:

"Намираме за категорично недостатъчно представителството на професионалната квота само чрез двама прокурори и един следовател, избрани от своите колеги. Ако настоящото Народно събрание се нагърби с мисията за крупни конституционни промени, то имаме основание да очакваме да бъдат съобразени и съвсем актуалните препоръки на консултативни органи на Съвета на Европа относно професионално представителство в прокурорския съвет при смесено композиране - така, че прокурорите, избрани от свои колеги, да съставляват мнозинството от членовете.

Предлаганото в проекта относно състава на Прокурорския съвет се критикува и от Венецианската комисия, като представителството на прокурорите и следователите се определя като "много слабо" и създаващо рискове за съществено политическо влияние и намаляване на експертния потенциал на органа, който е призван да управлява професионална система."

В заключение, прокурорите искат преосмисляне на квотите, като получат по-голяма такава за сметка на парламентарната.

Сред другите забележки е и несъгласие министърът на правосъдието да управлява имотите на съдебната власт, както бе до 2015 г. Обвинителите виждат и неравнопоставеност по отношение на правомощията на министъра спрямо тях и следователите и съдиите. Особено във възможностите му да влияе кадрово:

"Предвижда се с измененията на КРБ да му бъде предоставена възможност да предлага назначаването, повишаването, преместването и освобождаването от длъжност на прокурори и следователи, а по отношение на съдиите - да предлага само освобождаването им от длъжност. Съзнаваме, че първият пакет правомощия е част от сегашната уредба. Смятаме, обаче, че те не са напълно съвместими с принципа за разделение на властите и с конкурсното начало, на което се подчинява кариерното развитие на всички магистрати", посочват от ПРБ и искат преосмислянне на текста.

"Категоричното ни становище е, че предвиденото заличаване на главния прокурор като орган, който има правомощие да сезира Конституционния съд, е контрапродуктивно и крие риск от нарушаване на баланса на властите" - четем още.

"Смятаме, че подходът е неприемливо радикален, а и непрецизен и не можем да подкрепим предлаганите нови разрешения".

Така пък от ПРБ определят текста в проекта, според който "в случаите, определени със закон (прокуратурата) участва в граждански и административни дела за защита на правата и законните интереси на малолетни и непълнолетни лица и за защита на значим обществен интерес на лица, които се нуждаят от закрила". "Според нас балансираното и съобразено с генералната идея на проекта би било следното съдържание на чл. 127, т. 5 КРБ: "предприема действия за оспорване пред съда на незаконосъобразни актове", предлагат обвинителите.

До момента от прокуратурата не беше дала писмено становище по конституционните изменения.