Г-жо Йорданова, проектът за изменения в Конституцията бе подложен на критики заради това, че не е бил достатъчно дълго обсъждан с професионалната общност. В същото време парламентът излезе в едномесечна предизборна ваканция и по него нямаше движение, а амбицията ви е през декември да го приемете окончателно в рамките на 10-ина дни. Не претупвате ли работата и не рискувате ли кратките срокове между последните две четения да се озоват в Конституционния съд?

Позволете ми да не се съглася изцяло със становището, че проектът не е бил обсъждан достатъчно дълго с професионалната общност, защото това какво е необходимо да се промени в частта съдебна власт е предмет на обществена дискусия от десетилетия. Този дебат особено се изостри след 2015 г., когато бяха направени съществени изменения в основния закон и обърнаха логиката на това, което се предлагаше. И „Демократична България“ е представяла през годините своите предложения, и ГЕРБ, и ДПС.

Да, в частта служебен кабинет дебатът е по-скорошен, но това е разбираемо, защото недъзите в Конституцията не можеха да се установят допреди последните две години, които показаха, че има възможност да се появи полупрезидентска република.

Що се отнася за времето на предизборната кампания – разговорите, консултациите не са спирали през този период. Работеше се по подготовката на няколко форума, които ще се проведат в следващите няколко седмици, конституционната комисия ще заседава, така че дебатът продължава.

Дебат обаче има и по някои спорни текстове, появили се във финалния вариант и отсъстващи от първоначалния проект на „Продължаваме промяната-Демократична България“. Всички мълчат чии са те. Кой предложи депутати и министри да може да са с двойно гражданство, регулаторите да може да се избират с квалифицирано мнозинство, главният прокурор да може да е с два последователни мандата, инспекторатът към ВСС да има някои извънредни правомощия?

Текстовете, които най-накрая бяха подписани и внесени, бяха изготвени от представители както на ПП-ДБ, така и на ГЕРБ и ДПС, така че аз не мога да кажа кое изречение, коя дума на коя политическа сила е. Просто обективно е невъзможно.

Възможно е да кажем само, че текстовете за инспектората са на ГЕРБ, защото дойдоха изцяло от тях. Двойното гражданство е в нашата програма, откакто съществува „Да, България“. 

Но защо го нямаше в първоначалния вариант?

Защото не искахме да изостряме дебата в тази посока.

По същество: има критики за премахването на пленума на ВСС. Склонни ли сте да го оставите и ако да – с какви функции?

Има вариант взаимодействието между двата съвета (съдебен и прокурорски, б.р.) да се запази. Дали ще е във формат пленум или друго, в момента е обект на дебати, но е сигурно, че няма да се занимава с административни въпроси, защото това би означавало да запази сегашните си функции. По-скоро ще се занимава с въпроси, свързани със съдебната карта, съвместни обучителни програми и евентуално консултирането на бюджета на съдебната власт.

Склонни ли сте прокурорският съвет да се сдобие с една допълнителна професионална квота с оглед критиките, че органът се политизира чрез голямата парламентарна квота (6 на 4, б.р.) и на практика тя ще избира обвинител номер едно?

Да си припомним, че основната цел на реформата е гарантиране на независимостта на съда. Така че поне засега в нашата политическа сила няма формирано виждане за промяна в така предложените квоти.

Предложенията не обезсмислят ли съвсем фигурата на главния прокурор? Освен че ще се избира на практика от парламента, става обикновен административен ръководител, като му се отнемат и двата лоста за влияние - методическите указания и надзорът за законност. Ще оставите ли част от правомощията му?

Някои от критиките за статута на главния прокурор в настоящия законопроект са основателни, защото действително прокуратурата като орган, който ръководи разследването, повдига и поддържа обвинението, трябва да има център, който да унифицира еднаквото прилагане на закона на територията на цялата страна. Така че определен набор от правомощията на главния прокурор, или т.нар. главна прокуратура, трябва да се запази - някаква форма на методическо ръководство ще бъде оставена. Но категорично след измененията в Конституцията главният прокурор няма да има власт над всеки един от обвинителите както е сега.

В този смисъл защо ни е необходим така трудно приетият механизъм за контрол на главния прокурор, заслуга за който имате и лично вие като бивш министър на правосъдието?

През цялото време, в което водехме дебата за механизма, ние казвахме, че проблемът ще намери устойчиво разрешение само чрез изменения в Конституцията. В един момент той може и да отпадне, но нали разбираме, че ще отнеме време, докато всички тези реформи възпроизведат ефект в прокуратурата.

Фокусирате работата на обвинението само в наказателните дела. Това означава ли закриване на административната прокуратура?

Нашите предложения изписват нагласите и разума, които са имали народните представители във Великото народно събрание – че прокуратурата трябва да следва структурата на съдилищата, които разглеждат наказателни дела. Не е имало идея да има Върховна административна прокуратура (ВАП). Така че фокусираме работата на обвинението върху основната му функция – наказателните дела. Същевременно осъзнаваме, че има определени сфери в обществените отношения, в които засегнатите лица трудно могат да защитят своите права и затова в много ограничен брой случаи се запазва възможността на прокуратурата да участва в административни и граждански дела.

Но ВАП като ВАП няма да продължи да съществува?

Няма, да. Не би имало никаква пречка в рамките на системата на прокуратурата да се обособят звена с такива функции.

Вече разбрахме, че предложението, чийто автор все още не знаем – за повторяемостта на мандата на главния прокурор, няма да бъде подкрепено в зала. Как стои обаче въпросът и с разписаната повторяемост на мандатите на председателите на Върховния административен съд и Върховния касационен съд?

По този въпрос според мен Венецианската комисия отправи основателни критики и ние от ПП-ДБ се съгласяваме с тях. Надявам се и останалите парламентарни групи да ги подкрепят и т.нар. удължаване на мандатите и за „тримата големи“ да отпадне.

Склонни ли сте да оставите и президентските укази за назначаването им като все пак един вид „обществена контрола“, заради сегашната възможност държавният глава да отправи сигнал, че не е съгласен с избора, макар и отказът му да е преодолим?

Упражняването на това правомощие на президента можеше да се случва много по-добре, отколкото досега. Нека това да е ясно. Иначе притесненията, че отпадането на указите като възможност за преосмисляне, за страничен поглед и косвен контрол, може да промени функциите на конституционно установени органи и така да попадне в границите на прословутото тълкувателно решение номер три на Конституционния съд,  действително ни кара да се замисляме и сред нас има гласове, които казват, че трябва да се запазят указите. Тоест е възможно да се запази сегашното положение.

По отношение на инспектората (ИВСС) има няколко проблемни момента. Самият ВСС разкритикува, че се създава „извънредна съдебна инстанция“ с новите вменени функции – да се меси при съдопроизводствените правила и да предлага наказания, включително освобождаване от длъжност. В същото време стои въпросът с политизирането и на този орган, избиран от парламента. Как ще изчистите тези въпроси?

Действително контролът на съдопроизводствените правила може да се осъществява само като инстанционен контрол в рамките на висящ процес, така че това предложение или ще отпадне, или ще претърпи сериозна редакция. 

Относно дисциплинарните производства дебатът предстои.

Трябва да се проведе дебат и по настоятелното напомняне на Венецианската комисия да се обмисли начинът на номиниране и определяне на членовете на ИВСС, за да се избегне политизиране на органа. Експертната дискусия по този въпрос сега започва и предстои да видим ще намерим ли по-добро решение.

Къде изчезнаха правомощията на инспектората, свързани с проверките на конфликт на интереси и имуществото на магистратите? Идеята е новата антикорупционна комисия да се занимава с това ли, и ако е така – не представлява ли намеса в независимата съдебна власт?

На част от колегите – да, това е идеята. Проверката за конфликт на интереси от орган, който е извън съдебната система, лично мен ме притеснява, защото създава именно опасност за намеса. По отношение на имуществените декларации може би е добре да се проверяват на едно място по примера на НАП – както данъчните ревизии за всички граждани се правят от агенцията и никой не повдига въпроса за намеса в независимостта на съдебната система. 

Вече имате ли нова концепция относно кръга от лица, които може да станат служебен министър-председател, след критиките за несъвместимост на председателите на Народното събрание и Конституционния съд и управителя на Българската народна банка?

Идеята за председателите на КС и НС е преосмислена, според препоръките на Венецианската комисия. Обсъждат се различни варианти – дали да е председателят на ВКС, дали да е омбудсманът, или пък изцяло да бъде изоставена тази идея.

Тоест може изцяло да отпадне кръгът от лица, измежду които президентът да избира при назначаването?

Да, като при всички положения задължението за консултации с парламентарните групи остава.

Остава ли вариантът, при който, ако президентът не назначи служебен премиер, това да направи парламентът? Пита се какъв е смисълът от „въртележката“, както и, например, как парламент, в който очевидно няма вече управленско мнозинство, ще избира пак кабинет?

В света има различни подходи, но най-широко разпространеният е, че правителството, което е свалено, продължава да изпълнява функциите си като служебно такова. Системите са така направени, че максимално да стимулират парламентарно представените сили да намерят решение и да има редовен кабинет. Никъде в света я няма тази ситуация, която я имаме в България – служебният кабинет да има всички правомощия на редовен. Така че, когато разработвахме тези разпоредби идеята беше максимално да се заставят парламентарните сили да работят заедно и да намерят сили да преодолеят кризата от една страна, а от друга – да се сложат ясни граници на неограничената сега преценка на държавния глава относно състава на служебното правителство.

Да разбираме ли, че ще има отделен закон, който ще урежда правомощията на служебното правителство?

Обсъжда се, като няма още решение.

С оглед реакцията срещу двойното гражданство на депутати и министри, отпадат или остават тези текстове?

Искам да поясня, че идеята двойното гражданство да не е пречка за заемане на длъжност, беше по отношение само на народните представители, но явно разпоредбата се оказа лошо написана, тъй като изискванията за депутатите се прехвърлят и върху министрите и държавния глава. Предстои тази уредба да се прецизира, така че двойното гражданство да не е пречка пред това да бъдеш избран за народен представител, но не мога да кажа дали ще има подкрепа от останалите парламентарни сили на този етап.

Регулаторите. Каква работа има в Конституцията текст, който описва, че изборът на регулаторни и контролни органи трябва да става прозрачно и на базата на конкурсно начало, при все че това са неща, ясни по дефолт и скрепени в съответните закони, както и в парламентарния правилник?

Мисля, че за цялото общество е ясно, че българският парламент в повечето случаи не прави изборите си за хора, които назначава в различните надзорни, регулаторни и контролни органи, по най-висок стандарт на публичност и прозрачност. Целта беше да бъдат сложени конституционни гаранции, които да накарат Народното събрание да избира членовете на тези органи не по партийно-квотен принцип, а въз основа на обективни и професионални критерии.

Към този текст обаче във финалния вариант беше „пришит“ друг – който вече казва, че изборът може да става с мнозинство от 2/3 (160 депутатски гласа). И тъй като официално не знаем кой е автор на допълнението, а неофициално се твърди, че е ДПС, има трактовка: че чрез него Движението се опитва да си подосигури да е незаобиколим фактор и „място на първия ред“ при избора на регулаторните органи. Така ли е?

Аз в действителност не знам чие е предложението, защото не съм присъствала на точно този експертен разговор. Изборът с 2/3 мнозинство не е новост на практика, имаме го и за други органи в Конституцията. Дали засилва ролята на ДПС в тази ситуация? В едни случаи отговорът може и да е „да“, в други – „не“. Това зависи колкото от ДПС, толкова и от останалите участници в парламента. В момента, в който БСП и другите политически сили отказаха да се включат в този дебат, математиката на парламентарните решения показва, че това на практика води до увеличаване на тежестта на Движението. 

Има обаче критики, че това квалифицирано мнозинство може да е спънка – пример – ВСС, ИВСС, които са с отдавна изтекли мандати заради невъзможност за събиране на 160 гласа. Венецианската комисия препоръчва въвеждане на заместващи механизми. Как ще изглеждат те?

Обичайният подход за „отключващ механизъм“ тогава, когато не може да се постигне решение, е падащо мнозинство. Обсъждаме варианти за 140 народни представители, например. Спрямо този подход обаче има едно възражение, което не е лишено от разум – че в момента, в който предвидиш падащо мнозинство, то става правило. Така че по този въпрос все още има дебат.

След като (ако) конституционната реформа бъде приета, каква обосновка ще имате да продължите да работите с ДПС, при все че с ГЕРБ имате обикновено мнозинство. Въпреки твърденията на лидера ѝ Бойко Борисов, че Движението ви е нужно, защото все някой депутат отсъствал и не можете да съберете 121.

Ясно е кой носи отговорността за правителството – ПП-ДБ и ГЕРБ. От ДПС как ще гласуват, как ще се държат в определени ситуации, аз не мога да кажа – въпросът е към тях.