За редовия гражданин коледно-новогодишните празници приключиха още на 2 януари, за депутатите това ще стане на 11-и, когато ще трябва да се изправят пред първото си от серия предстоящи не толкова законодателни, колкото политически решения - избор на двама конституционни съдии. 

Всъщност, има 16 регулаторни, контролни и др. органи с изтекли мандати, като подменени трябва да бъдат около 80 души. И очаквано в близките месеци парламентарният живот ще се върти около тях, както и около предстоящата през март ротация в Министерския съвет, а журналистите през ден ще питат "скърца ли "сглобката" - покрай спрягането на един или друг кандидат за пост.

Първи тест - конституционните съдии

Първи са регулаторите. В първия работен ден на НС след ваканцията изтича крайният срок за подаване на кандидатури за конституционни съдии от парламентарната квота на местата на Анастас Анастасов и Гроздан Илиев - първият с мандат, изтекъл през 2021 г., вторият - през 2022 г. От КС напомняха на всяко ново народно събрание за това му задължение, но съдът все така продължава да функционира в намален състав заради политическата нестабилност през изминалите няколко години, довела до цикъл от предсрочни избори и служебни правителства.

Стабилност сега има и на 12 декември м.г. в спешен порядък мнозинството отвори процедурата по избора. Макар имена да не бяха внесени до началото на ваканцията, както Клуб Z писа, почти сигурна номинация е тази на председателката на парламентарната група на ГЕРБ Десислава Атанасова, издигната от собствената си партия.

За да мине по-безболезнено една такава ярка политическа кандидатура, "оферта" да е втората номинация на парламента е получил съпредседателят на "Демократична България" - лидерът на ДСБ Атанас Атанасов. Атанасов обаче е отказал, като дори в настоящия момент от дясното обединение ПП-ДБ сондидат кого да издигнат. Заявката е, че се търси подходящ кандидат, произлизащ от юридическите среди и ползващ се с авторитет в тях. Така са спрягани имената на конституционалиста Екатерина Михайлова, съдия Мирослава Тодорова, членът на ВСС Атанаска Дишева, на адвокат Даниела Доковска и др. По-рано спрягано бе и името на правосъдния министър Атанас Славов, както и на председателя на ВАС Георги Чолаков, но не от парламентарните среди.

Според основния закон парламентът избира съдиите от своята квота с обикновено мнозинство - повече от половината от всички присъстващи депутати, не 121 (т.е. от всички народни представители). В проекта за изменения в Конституцията, внесен на 28 юли от ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС, бе записано, че по отношение на Конституционния съд се предвижда съдиите от квотата на НС да се избират вече с квалифицирано мнозинство. Тоест с поне 160 гласа. Този текст отпадна тихомълком от финалния вариант и остана сегашното положение. Но никой не обясни защо.

Регулаторите - експерти или политически лица

За сметка на това пък в измененията на Конституцията бе записано, че със законови изменения може да се въведе изискване за квалифицирано мнозинство при избора на регулатори. Дали се изпусна случайно или го каза умишлено, Десислава Атанасова заяви при последваната си публична изява, че представителството на ДПС ще е една трета, което веднага бе интерпретирано като едно за ГЕРБ, едно за ПП-ДБ и едно за ДПС. Последва поредица от отрицания на политическите лидери, които побързаха да обявят, че постове няма да се раздават безпринципно - ще се търсят най-подходящите хора.

В същото време обаче съпредседателят на "Продължаваме промяната" Кирил Петков обяви в интервю, че вече не смятал експертното начало за най-доброто. В регулаторите трябвало да има политически назначения, за да се знаело кой носи отговорност. Така се наложи днес дясната му ръка в партията Лена Бориславова да обяснява в интервю за БНР какво е искал да каже - прозрачно и конкурсно начало в търсене на най-добрия човек за позицията, но да било ясно коя политическа сила стои зад него. "Искаме да предложим нов модел за това какви хора влизат в тези регулатори. Вместо да бъдат партийни функционери или роднини на наши депутати, искаме това да бъдат утвърдени експерти, които имат високи професионални качества и които се ползват с високо обществено доверие, изразявали са своите обществени позиции, така че да има по-широк консенсус в обществото, че именно тези хора заслужават да бъдат в регулаторите", заяви Бориславова.

По информация на Клуб Z за времето от 22 декември, когато депутатите излязоха във ваканция, до днес, не е обсъждан нито механизмът за съвместно взимане на решения, нито с кой регулаторен и контролен орган ще се започне. Още преди празниците обаче имало разбирателство да се коментират имената преди номинациите, за да не се получават "конфузи" като този със здравната каса. 

Не са отпаднали обаче старите идеи за преструктуриране на Комисията за енергийно и водно регулиране, като ВиК секторът бъде изваден в отделен независим орган, както и за сливането на Съвета за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията. Сред приоритетите ще е и подмяната на състава на спорната заради спорните си решения Комисия за защита на конкуренцията, но там се очаква спор за връщане на 5-годишния мандат на членовете й, след като ГЕРБ го направи 7-годишен в последния си управленски мандат.

Гордостта Антикорупционна комисия

Тест за демонстрираните добри намерения за честност, прозрачност, конкурсно начало, а не квотно разпределение в избора на контролиращите органи, ще е сформирането на новата антикорупционна комисия. Изненадващо след писане и пренаписване на закона в два последователни парламента, мнозинството реши накрая начело на комисията да застанат само трима членове, които ще се избират с мнозинство от 2/3 (т.е. 160 гласа) и това, разбира се, пак вкара ДПС "в играта".

Правилата по избора забуксуваха - по думите на премиера Николай Денков - заради ГЕРБ. И то до степен, че Европейската комисия да започне да задава въпроси защо България се бави с обособяването на органа.

Това също е сред приоритетните задачи за парламент 2024.

Ротацията - почти по план

С наближаването на ротацията в началото на март, когато по план премиерът от ПП-ДБ Николай Денков трябва да бъде заменен на поста от вицепремиерката и министър на външните работи Мария Габриел (ГЕРБ), започнаха да се появяват и спекулациите. Първата от тях бе, че не Габриел, а лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов ще седне в стария си кабинет в Министерския съвет. Те бяха подклаждани и от изказвания на депутати на Борисов - че мястото на лидерите било в МС, а не в НС, където са всички те сега, с изключение на Асен Василев, който е финансов министър.

Тази спекулация обаче е енергично опровергавана тези дни, в т.ч. от самия Борисов. По информация на Клуб Z тя е била напълно реален сценарий, но преди местните избори от края на октовмри м.г.. Сега изненади не се очакват и Габриел ще наследи Денков.

Спекулира се и с това, че Асен Василев ще стане все пак вицепремиер, каквато "техническа грешка" бяха допуснали преговарящите за съставянето на кабинета в съобщение до медиите миналата пролет. Това обаче бе категорично опровергано от представители на властта, до които се допитахме. Макар да не е описано в първоначалното споразумение, очакването е премиерът сега Денков да поеме отново като титуляр Министерство на образованието, което минава през освобождаването на министър Галин Цоков. Както и да е вицепремиер - реципрочно на Габриел сега.

От месеци от ГЕРБ говорят и за нуждата от смяната на 7-8 (по Борисов) министри. Засега от "некоалицията" казват, че в последните дни разговори за имена не са водени, но била стара информацията за смяната на министъра на икономиката Богдан Богданов, например, както и на този на енергетиката Румен Радев, дори на министъра на спорта Димитър Илиев, когото Борисов и сподвижника му Делян Пеевски дружно обвиниха за погрома на агитките на протеста срещу БФС, без спортното министерство да има каквото и да е било отношение към независимата от държавата структура футболен съюз или към организацията на феновете. Несигурна обаче е съдбата на министърката на туризма Зарица Динкова, на екоминистъра Юлиян Попов, от когото "Зелено движение" сне доверие (макар да е номинация на ПП). 

Ротацията минава през конституционната "рулетка". Тоест формално Денков трябва да подаде оставка като премиер, а с това пада и целият му кабинет, след което президентът трябва да връчи мандата на ГЕРБ, която трябва да предложи състав на Министерския съвет за гласуване (и приемане) от парламента. Така, по ирония на съдбата, ПП-ДБ, която в изборната нощ през април м.г. се зарече, че никога няма да подкрепи кабинет на Борисов, сега се очаква да го направи.

Ротация заедно с премиерите трябва да има и на председателя на НС. Сега това е Росен Желазков (ГЕРБ). За разлика от министър-председателите, имената на парламентарните шефове не са част от споразумението. Очакването обаче е на президиума да седне сегашният заместник и бивш председател Никола Минчев (ПП-ДБ).