"Какво толкова се случи на 11 септември 2001 г.?"

Това е въпрос, който няма да чуете в Америка. Не и отвъд "пърформанса" на изгряващ комик от Ню Йорк, решил да шашардиса своите фенове.

След като зададе провокативния въпрос, циникът ще направи пауза, ще втренчи поглед в зрител на първите редове и ще продължи с налудничавите си размисли ("Не, сериозно питам, търся едни приятели от Саудитска Арабия, които сякаш се изпариха на този ден. А така искаха да разгледат Кулите близнаци…").

Това е стандартен пример за "шоков хумор" (shock humor). Представя ни се идея, която влиза във фронтален сблъсък с възприятието ни за света. Мозъците ни решително конфронтират дисонанса... преди да осъзнаят абсурдността на ситуацията. Смехът изригва от разлома между устойчивата ни нагласа и оригиналната глупост на шегаджията.

"11 септември" е благодатна почва за "шоков хумор" (пример с безсмъртния Норм Макдоналд), тъй като Америка все още не е преодоляла психологическата травма от най-голямата терористична атака в своята история. "Никога не забравяйте" (Never forget) е слоган, който често придружава споменаването на датата при ежедневното общуване и в медийното отразяване на годишнините от събитието.

По друг начин стоят нещата с "6 януари".

Ако днес комик опита да се гъбарка пред представителна извадка на американското общество, но вместо за "приятели от Саудитска Арабия", попита "Какво толкова се случи на 6 януари 2021 г.", половината зрители ще кимнат утвърдително и ще си помислят:

"Да, наистина - какво толкова се случи?"  

"6 януари" е в категорията на "11 септември"

Защо "11 септември" предизвиква по-силни емоции от "6 януари"?

Най-просто обяснение може да открием в броя на смъртните случаи – 2996 срещу 5. Друг може да посочи материалните щети – разрушени небостъргачи срещу разхвърляни кабинети.

По същество обаче събитията могат да бъдат поставени в една категория: "атака срещу Америка". И в двата случая организаторите прегазиха по най-безскрупулен начин правата на американските граждани, използвайки като оръжие фанатизирани последователи.

В известен смисъл "6 януари" е по-трагичнен от "11 септември". Осама бин Ладен никога не се е клел да защитава Съединените щати, за разлика от бившия американски президент Доналд Тръмп. И докато терористът прекара остатъка от живота си из бункери в Близкия изток, републиканецът е в добра позиция да се завърне в Белия дом след изборите на 5 ноември.

Сделка с Доналд

Тази интерпретация на събитията от 6 януари не е споделяна от десетки милиони американци. Според проучване на "Вашингтон пост" и Университета на Мериленд от декември 2023 г. 43% от избирателите твърдят, че "6 януари" трябва да бъде забравен и че е "време да продължим напред".

71% предполагат, че Тръмп ще оспори резултата от вота през 2024 г., ако загуби. Мнозина от тях са привърженици на бившия президент и намират поведението му за напълно нормално. Те явно не се трогват от провала на Тръмп да докаже и един пример на изборна измама в съдебна зала. Думата на изпечения лъжец тежи повече от решенията на федерални магистрати, мнозина от които са назначени именно от него.

36% от американските гласоподаватели смятат, че демократите са откраднали изборите през 2020 г. За тях "6 януари" символизира края на демокрацията: денят, в който узурпаторът Джо Байдън изземва властта от легитимния президент Доналд Тръмп.

Едва ли някой е очаквал, че три години след щурмуването на Капитолия популистът ще разполага с толкова голяма подкрепа сред американското население. Основна вина за това може да търсим у републиканците в Конгреса, особено консервативните лидери на долната и горната камара в дните след 6 януари 2021 г. – Кевин Макарти и Мич Маконъл. Те не подкрепиха инициативата на демократите да отстранят Тръмп от длъжност, нито пожелаха да се отрекат от него и от лакеите му в Републиканската партия. В критичните месеци след предателството на бившия президент Макарти и Маконъл усърдно работиха, за да принизят ролята на Тръмп в подбуждането на щурма на Капитолия (противно на всички доказателства).

Защо бе тази индулгенция? Защото Републиканската партия е в криза. На последните 8 президентски избори (от 1992 г. насам) само веднъж републикански кандидат-президент е печелил повече гласове от опонент на Демократическата партия – през 2004 г., когато Джодж Буш-младши побеждава Джон Кери.

Доналд Тръмп загуби на изборите през 2020 г., но за него гласуваха 74 милиона души (в историята на САЩ само Байдън е получавал повече – 81 милиона). Дори след щурма на Капитолия той оставаше най-популярния републиканец в Америка и съпартийците му в Конгреса не желаеха да изолират още гласоподаватели, като застанат зад по-умерен лидер като бившата представителка на САЩ в ООН Ники Хейли.

Макарти посети "Мар-а-Лаго" още през януари 2021 г. и засвидетелства лоялност към Тръмп, от чиито разярени привърженици се бе криел броени дни по-рано. В края на 2023 г. неколцина от най-върлите "тръмписти" в Камарата на представителите го свалиха от председателския пост.

Маконъл, който първоначално бе сред най-острите критици на Тръмп след 6 януари, по-късно отказа да подкрепи осъждането му в Сената. На междинните избори през 2022 г. демократите изненадващо запазиха контрол в горната камара (а оттам и над желания от Маконъл председателски пост) – най-вече заради подкрепени от бившия президент кандидати, които се оказаха твърде радикални за десните избиратели.

Макарти и Маконъл сключиха сделка с Доналд и платиха сурово. Дали обаче достатъчно американци са си научили урока?

Все още е "6 януари"

"Какво толкова се случи на 6 януари 2021 г.?"

Конгресът официално призна победата на Джо Байдън на изборите през 2020 г. Въпреки безочливите лъжи на Тръмп, опитите му да се меси в преброяването на гласовете (напр. в Джорджия) и провокираните от него безредици в Капитолия.

САЩ оцеляха. Но "6 януари" не бе просто ден, а началото на нов стадий в епохата на "тръмпизма". И днес популистът подклажда огън в сърцата на фанатичните си последователи с небивалици за 6 януари 2021 г., за да може по един или друг начин да победи на 5 ноември 2024 г.

Това е неговия Ватерло - последен шанс да се върне на власт. При провал републиканците във Вашингтон ще си потърсят нова "златна кокошка". А американците ще могат окончателно да затворят тази позорна страница от своята история и да поемат по дългия път на преосмислянето на "6 януари" и изцелението от "тръмпизма".

За да може години по-късно някой досаден комик да ги "шокира" с разкази за великия си поход към Капитолия, завършил с трагичната победа на узурпатора Джо Байдън.