Марияна Кацарова е родена в София. Завършва журналистика в СУ "Св. Климент Охридски" и в Колумбийския университетв Ню Йорк. Тя е един от основателите на в. "Демокрация". Специализира международно право в Лондонското училище по икономика, Женевската академия за международно хуманитарно право и права на човека и лидерство в бизнес училището на Оксфордския университет.

От 2023 г. Марияна Кацарова е първият специален докладцик на ООН за ситуацията с човешките права в Русия. Това стана причина Москва да я обяви за "активен русофоб". Тя гостува в Европейския парламент в Брюксел на дебат с руската опозиция под надслова "Защо президентските "избори" през 2024 г. в Русия имат значение".

- Защо ви наричат „активен русофоб“?

- Когато приех тази длъжност и започнах работа на 1 май 2023 г., първото нещо, което направих, бе да се обърна към руското правителство, към посланика в ООН в Женева г-н Генадий Гатилов за достъп до Русия и за среща с правителството, за да можем да обсъдим правата на човека там. За съжаление, отговор не последва.

Но посланик Гатилов даде малко след това интервю на телевизия „Россия 24“, в която каза, че Москва не признава мандата на специалния докладчик на ООН за правата на човека в Руската федерация, че не може да има такъв мандат. Каза „Няма да сътрудничим с г-жа Кацарова, защото е активен русофоб.“ Журналистите го попитаха защо смята така. А той отговаря: „Погледнете къде е работила преди това.“

Аз съм работила в Службата на Върховния комисар на ООН по правата на човека. Оглавявах мисията на ООН за правата на човека в Донбас, когато започна войната – от 2014 до 2016 г. Преди това работих 10 години върху Русия в „Амнести интернешънъл“ по време на двете чеченски войни. Започнах като журналист, след това продължих като правозащитник.  

- Това означава ли, че Русия ви възпрепятства да си вършите работата?

- Не съм възпрепятствана, защото се срещам с руснаци – дисиденти, журналисти, жертви на нарушения на правата на човека, адвокати, които ги представляват. Виждам се с тях постоянно извън Русия. Сега има толкова много хора, които напуснаха страната. Но съм във връзка и с много хора там. Мнозина идват от Русия да ме видят, след което се връщат. Така че не съм възпрепятствана да получа информация. Аз я имам, всеки ден съм на пулса на това, което се случва в Русия.

Но за да има напредък, всяка страна отговаря за правата на собствените си граждани. Ако наистина сме сериозни и за да има някаква промяна в Русия, правителството й трябва да се вижда с мен. Освен всичко останало, федерацията е и постоянен член на Съвета за сигурност на ООН. Това означава, че тя е един от нашите шефове. Това са шефовете на ООН. Аз не съм измислила мандата, който имам. Гласува го Съветът по правата на човека.

- Страхуват ли се руските управници да се срещнат с вас? Защо отказват?

- Нито една държава не обича да бъде наблюдавана, да й се извършва мониторинг. А пък Русия е много важна страна и има чувство за собствената си важност. Тя е постоянен член на Съвета за сигурност и изведнъж се появява специален докладчик, който пише доклади. За първи път представих моя доклад през септември 2023 г. пред Съвета по правата на човека в Женева, след това в Общото събрание на ООН в Ню Йорк през октомври. Това е първият доклад в системата на ООН за правата на човека в Русия. В близо 80-годишното съществуване на ООН в този й вид не е имало такъв мандат. Той бе създаден след началото на войната в Украйна. И за първи път е наблюдавана страна, която е член на Съвета за сигурност.

- Получаването на информация извън Русия е лесно, но от самата Русия е друго нещо. Как я получавате? Имате ли информация за политзатворниците? С какви проблеми се сблъсквате?

- През декември 2023 г. изчезнаха двама от главните политически затворници – Алексей Навални и Алексей Горинов. Вторият е по-малко известен. Той е общински съветник от Москва и получи 7 години затвор. На едно събрание Горинов осъди плановете на московския Красноселски район за изложба на детски рисунки. Той заяви, че това е аморално, когато умират украински деца заради руснаците, които нахлуха в Украйна. Това бе излъчено публично. И Горинов бе осъден. Здравословното му състояние е тежко, има заболяване на белите дробове, в туберкулозно състояние е.

Написах две заявления, в което описах случилото се като принудителни изчезвания. Междувременно руските правозащитници вече бяха вдигнали шум. Не искам да смятам, че е станало заради моите заявление. Но точно навръх Коледа, 25 декември, изведнъж показаха и Навални, и Горинов. Навални бе зад полярния кръг, а Горинов бе в затворническа болница. 

Руското правителство официално не признава моя мандат, не отговаря на писмата ми. Но имам усещането, че в Москва много внимателно следят и се интересуват какво казва ООН. Все пак това е единствената международна организация, в чието ръководство Русия все още членува.

- Ясно е обаче, че Русия не смята да променя нищо в поведението си, включително в рамките на ООН. А като постоянен член на Съвета за сигурност тя има право на вето. Виждате ли някакъв полезен ход?

- Всички живяхме при комунизма. Не вдигнахме революция, с която да променим нещо. Слушахме „Свободна Европа“, която заглушаваха. Разбирахме от нея какво се случва на съседната улица в София. Не можехме да прочетем истината.

Мисля, че сега е време, в което е много важно да използваме гласовете си. Затова мандатът на ООН е толкова важен. Аз съм независим експерт. Не представлявам правителства. И понеже от 30 години съм експерт по този регион, наблюдавам, пиша доклади и отправям препоръки към руското правителство и международната общност какво да се прави. Трябва да казваме истината, да викаме силно, че по този начин се нарушават правата на човека, че е пълно с политзатворници. Най-малко 600 са. Трябва да ги подкрепяме.

Трябва да ви кажа, че в момента в Европа и изобщо по света е много трудно за правозащитниците и дисидентите от Русия. Те не могат да си открият банкова сметка, да регистрират собствената си организация.

- Имате ли впечатление от работата в ООН на България по въпроса за човешките права в Русия?

- България има прекрасно и достойно представяне. Наскоро тя стана член на Съвета по правата на човека на ротационен принцип. България кандидатства за него заедно с Албания и в конкуренцията на Русия. Мисля, че това бе изключителна победа за нас. И смятам, че трябва да използваме нашия морален глас. Мисля, че това се прави. Имаме чудесен посланик в ООН в Женева (Юрий Щерк – б.р.). Такъв е и посланикът ни в Съвета на Европа в Страсбург (Мария Спасова – б.р.). Тези хора, независимо какво се случва с правителствата ни, са прекрасни дипломати. Надявам се България да продължи да има силна правозащитна позиция.