Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде специално разрешение на Клуб Z да публикува Дневника ѝ на български.

4 март 2024 година

Днес светът отбелязва Деня на писателя.

Честват го - празнично, бляскаво. Връчват премии на литераторите, откриват изложби на книги, организират творчески срещи на читателите с автори.

Но всичко това е там някъде, в друга реалност. В моята днес е траур в Одеса. Хиляди хора се молят за упокой на убитите деца. Марк, Тимофей, Елизавета…

В моята реалност в момента вие въздушната тревога, а това означава, че поредната руска ракета лети към „спалния квартал“, към детска градина, болница, училище. В някакъв град или селище в Украйна.

Как ще се казва поредното убито дете?

Искам да се обърна към писателите в целия свят. Към фантастите, публицистите, прозаиците, поетите.

Вашият авторитет е непоклатим, вашите аудитории наброяват милиони, вашето слово може да накара хората да се смеят и да плачат, да се страхуват и да се надяват. То може да промени хода на историята.

Моля ви, напишете в социалните си мрежи днес няколко думи в подкрепа на Украйна.

Това ми се струва много важно. За нас. За вас.

Коя съм, за да ви моля за това? Бих искала да ви отговоря: „колежка“. Но това не е сто процента истина. Няколкото ми книги – сборници с разкази – не ме правят истински писател. Бих искала да бъда. Бих искала да пиша кратки хумористични разкази, а не военна хроника.

Знаете ли, нашите несбъднати мечти, разрушените къщи, разпръснатите семейства – това е ужасно. Но най-страшното, най-чудовищното и невъобразимото са убитите деца. Изгорелите в Харкив, неоцелелите след раните си в Днипро, извадените от руините в Одеса. Това не бива да се случва в съвременния свят. Нито един адекватен зрял човек не може да мълчи за тези зверства.

Смятате, че думите няма да помогнат?

Да, думите не са танкове, те няма да спрат тирани и терористи. Но думите на толкова авторитетни хора, каквито са писателите, помагат за изграждане на мирогледа на хората, на тяхното отношение към случващото се. А общественото мнение кара правителствата да действат. Струва ми се, че тъкмо така е устроен свят.

През последните две години моите публикации са превеждани на френски и немски, български и словашки, полски и литовски, италиански, румънски и иврит.

В „Младежкия театър“ в Харкив днес поставят моята пиеса „Ти как си там?“ и се надявам, че ще я видят не само в Украйна.

Светът трябва да чува за тази война всеки ден, дори в празничните. Още повече – в празничните. Светът трябва да чува истината. Иначе ще победи лъжливата кремълска пропаганда.

Честит Ден на писателя на всички, които имат отношение към празника!

---

На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на инвазията Харкив постоянно е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 г. населението на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по големина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да напуснат града, преселвайки се в други региони или напускайки страната.

Но все пак днес в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, как се опитват да живеят пълноценно и достойно ни разказва във „Военният дневник на една харкивчанка“ украинската журналистка и писателка Анна Гин. 

Превод Валентина Ярмилко