Как противоречивите нагласи към политиките на ЕС и слабата мотивация за участие в изборите се отразяват върху електоралните предпочитания? Най-висока мобилизация проявяват двете крайни групи – на най-големите евроентусиасти и на най-големите евроскептици. 

В резултат, ПП-ДБ повишава своя резултат от хипотетични национални избори (до 19,9%). ГЕРБ взема 22,6% от вота на гласуващите. Така дистанцията между двете първи сили е скъсена до 2,7 пункта.

"Възраждане", както се случва и в други европейски страни, където евроскептичните и антисистемни партии се представят малко над националния си потенциал, достига до 13,2%. По-слабата мотивация, дистанцираност и фокус върху локалните проблеми поставят в леко отстъпление ГЕРБ, БСП (8,9%) и ДПС (8,4% - чиито избиратели в Турция нямат право да гласуват на евроизбори).

Това отчита актуалното национално представително проучване на "Алфа рисърч". То е проведено в периода 1- 7 март 2024 г., публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Проучването е проведено сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.

Източник "Алфа рисърч"

Източник "Алфа рисърч"

Активността може да падне и под 2 млн. души

Въпреки че в личен план българите виждат ползи за себе си и за страната от европейското членство, за 17 години те не успяха де се убедят, че от техния глас зависи как ще функционира Европейският съюз и в каква Европа ще живеем, посочват от агенцията. Затова и избирателната активност на европейски избори е най-ниската възможна. Предстоящият вот не прави изключение – не повече от една трета  заявяват твърда готовност да отидат до урните през юни.

Ако тази тенденция се запази, броят на гласувалите може да падне под 2 млн. души, колкото е бил само на частичните избори за евродепутати през 2007г.

Каква кампания ще водят партиите – с  чисто европейски, или с национален фокус, кои фигури ще издигнат за евродепутати и каква ще бъде партийната кондиция след три месеца, несъмнено също ще повлияят върху конкретните резултати. Със сигурност обаче разлика в логиката на европейския и националния вот е налице и това дали двата избора ще се проведат заедно или поотделно, ще окаже влияние върху националната политическа картина, се посочва в изводите от изследването.

Расте скептицизмът

Един от основните изводи на проучването е, че европейската принадлежност на страната ни не се поставя под съмнение. Около 60% от българите запазват категоричната си подкрепа за членството на България в Европейския съюз и не търсят друга геополитическа алтернатива. Същевременно обаче, както поради неуспеха на България да се доближи по жизнен стандарт и равенство пред закона до ядрото от държави на ЕС, така и поради поредицата от кризи в Европа през последното десетилетие, скептицизмът към начина на управление на Съюза и конкретни негови политики нараства с по-ускорени темпове.  12% от пълнолетните българи заявяват, че одобряват изцяло начина, по който се управлява ЕС към днешна дата, 42% - само донякъде, а 39% - са определено неудовлетворени.

Източник "Алфа рисърч"

Какво харесват и какво не харесват в ЕС българите 

Сънародниците ни одобряват най-силно онези политики, които им дават шанс да се възползват от достиженията и гаранциите на по-развитите европейски страни, а са най-критично настроени към онези, които се прилагат, или предстои да се приложат от Брюксел на национално равнище.

Най-позитивно е отношението към възможността при нарушаване на правата им българите да се обръщат към Съда по правата на човека в Страсбург (84%). Следва удовлетвореността от  възможностите за трудова миграция, т. е. за работа в страни членки на ЕС (81%) и предвижданото изграждане на обща европейска система за сигурност (68%).

Разширяването на Еврозоната и Шенгенското пространство (53%) и влиянието на еврофондовете за развитието на България (51%)  също се оценяват преобладаващо позитивно, но те срещат и по-висок дял негативни мнения - по около 30 на сто.

Противоречиви са обществените реакции към ефекта от европейските политики в три важни направления: Зеленият преход – 34% положително отношение срещу 42% отрицателно, а за всеки четвърти българин този пакт остава напълно неразбираем;  Европейската помощ към Украйна (38% подкрепящи срещу 45% неподкрепящи);  Политиката за трудова миграция от страни извън ЕС в България (34%:49%).

Най-чувствителни и отрицателно настроени са българите към онези предложения и политики, които намериха и най-силен негативен отзвук в Европа: миграционната политика и по-специално политиката за солидарно разпределение на мигрантите се одобрява от едва 19% при над три пъти повече негативни мнения.; земеделската политика (свързана и с неяснотите около т.нар.зелен преход) – 26% одобрение при двойно по-високо неодобрение.;  увеличаване правомощията на ЕК за сметка на националните правителства – 77% неодобрение.