Откакто купи "Туитър" и го прекръсти на Х, Илон Мъск се представя за защитник на радикалната свобода на словото, при която всеки трябва да казва всичко без никакви ограничения. Това обаче не му попречи да спре най-новото токшоу в мрежата, в което гост трябваше да е самият той. 

"Шоуто на Дон Лемън" (Дон Лемън - бивш журналист на Си Ен Ен) трябваше да се излъчва в платформата X. Гост на първото предаване: Мъск. Главният изпълнителен директор обаче вероятно не е харесал някои от въпросите, тъй като финансирането на предаването от Х бе прекратено още преди премиерата.

Мъск очевидно е "ядосан" от зададените въпроси

Лемън (първоначално) и Х оставиха открит въпроса защо партньорството е провалено.

По-късно в интервю на Лемън пред Ерин Бърнет от Си Ен Ен бяха излъчени първите откъси от интервюто на Мъск. Според Лемън милиардерът е реагирал раздразнено на въпроси за разпространението на реч на омразата и подстрекателството към нея в Х. Журналистът също така го попитал дали е отговорност на служителите на X да ограничат разпространението на такова съдържание. Мъск отговори, че не е длъжен да отговаря на въпроси на журналисти и добави:

"Единствената причина, поради която участвам в това интервю, е, че сте в платформата X и сте го поискали. В противен случай нямаше да давам това интервю."

Лемън иска да излъчи пълния разговор въпреки отмененото токшоу в канала си в YouTube и като подкаст, но не и в X. Макар че и тази опция щеше да бъде отворена за него. Социалната мрежа заяви, че на Лемън е позволено да публикува съдържанието на предаването в X "без цензура", но не и срещу заплащане.

В разговора пред Си Ен Ен Лемън на няколко пъти подчерта, че вярва в правото на свобода на словото. Според него интервюто е щяло да даде възможност на потребителите да "видят и чуят" "размяната на мнения" между него и Мъск и "да се поучат от нея". В края на краищата Мъск се е съгласил на интервюто, подчерта журналистът. Ситуацията със сигурност подбужда съмнения до колко правилно е Мъск да се самоопределя като "абсолютист на свободата на словото". Или както казва Лемън:

"Очевидно абсолютизмът на свободата на словото не важи, когато става дума за въпроси към него от хора като мен".