Човек свързва родината с мили картинки, хубави аромати или пък топли спомени. Например родината е там, където идва мама да те вземе от детската градина и ухае на парфюм и сняг. Или пък родината е там, където при залез слънцето оцветява в нежно виолетово планините наоколо. А също и родината е там, където водиш децата си да се пързалят или да ядат сладолед...

Но най-вече, за всички нас, скъпи приятели и съвременници, родината е онова мято, в което Бойко Борисов се е изправил пред камерите и се държи за сърцето, а отзад гробовно гледат няколко реда Гербери. Тази картинка толкова често се повтаря през последните 20 години, че почва да се изравнява по интензитет с картината на мама, която ме взима от детската градина.

От 2001 година насам няма-няма, па все некой вземе, че обиди Борисов и той застава пред камерите с ръка на сърцето. Горе-долу поне веднъж на мандат, а той докрай изкаран мандат няма. Много мандати са това, много театър, много драма. Хубаво казваше Бойко в началото, като се зае с държавна работа:

„Аз дойдох от бизнеса. По принцип всичко читаво в България работи за частния сектор, в държавния са само кратуни“.

Па взе, че остана 23 години на бостана.

И току-виж след толкова опити вземе и изкара най-накрая някой мандат докрай. Но дори и да не успее, сцената "Бойко пред микрофона, отзад - кахърни съпартийци" вече си е заслужила място сред мотивите за гоблени – редом с „Тайната вечеря“ и „Мома храни лебеди“.

В България, приятели, съм забелязала обаче, че номерът с ръката на сърцето винаги минава. И Габриел, и тя ще отърве кожата според мен – появи се доста пребледняла пред публика след гафа, който сътвори, навлажни очите, едвам дишаше и готово. Всички ще кажат: „Бе лошо му е на момичето, оставете го да попремиерства малко, айде сега. То па кой не е бил премиер вече, че нея да я спираме.“

Така де. То Софиянски и Станишев също са ни били премиери, че даже Гълъб и той. Нищо няма да ни стане от още една гълъбица. Само ме притеснява, че й е много бедна фантазията и може и тя да не изкара мандата с тия крехки нерви.

Аз например на нейно място, ако щях да лъжа с папката, нямаше да отида при президента с тия постни предложения за министри.

То да назначиш Асен Василев или който ти подаде Бойко от ГЕРБ, всеки може. Но ако ще има напълно свободен избор при пълненето на папката с министрите, аз на мястото на Габриел щях да впиша вътре Меси, Роналдо, Зинедин Зидан, Джокович, Ферстапен, Тейлър Суифт, Ема Стоун, олимпийските ни шампионки от художествената гимнастика, Илон Мъск и женския шах. За премиер аз лично бих предложила Юрген Клоп. Той от всеки третодивизионен отбор може да направи световна сила. А и в момента е без ангажименти.

На мястото на Габриел бих се оттеглила скромно до позицията на син кардинал, щото сиво не ми отива. А и синьо маскира всяка шуро-баджанашка партийка като демократична.

Също, за да вървят по-добре преговорите, ще въведа подготвителен половин час преди същинския разговор. В тоя половин час всеки от преговарящите може да изрече всички обиди, които са му на ума. Условието е никой да не се засяга. Просто предварително да си разменят всички тъпи п...и, лица и други части на мафията, послушковци, тикви, лъжци, малоумници, пе...аси, прасета, жирафи, фикуси и теменужки, страхливци и предатели, харварди-марварди, да строшат чашите и така омиротворени и с леки сърца, да се заемат с нормалния разговор.

Пък може и да се роди нещо.