Ако се стигне до предсрочни парламентарни избори, ще бъдат ли те заедно с европейските на 9 юни, или няма време за това? И ГЕРБ ли ще реди евентуалния служебен кабинет?

Тези въпроси станаха актуални след поредния обрат в преговорите между ГЕРБ и "Продължаваме промяната-Демократична България", като кандидатката за премиер на ГЕРБ Мария Габриел подаде заявление, че се отказва, а разговори за кабинет с втория мандат на ПП-ДБ няма да се водят. 

Според конституционалиста доц. Наталия Киселова "Ние мислим като за избори 2 в 1, но изтича времето, в което може да се случи и е много вероятно да са разделени". И "в значителна част кандидатите (за служебен министър-председател) са от ГЕРБ." Какво се крие в този кратък коментар на Киселова от ефира на бТВ днес?

Няма време

Отказът на Габриел, депозиран рано тази сутрин в Народното събрание, трябва да бъде гласуван и в пленарната зала. Това ще се случи утре на извънредно заседание в 10 ч. Изненади не се очакват - най-малкото, защото това е нейното волезаявление (и има решение на Конституционния съд по въпроса), както и защото и ГЕРБ, и ДПС, и т.нар. опозиция в лицето на "Възраждане", БСП и "Има такъв народ" би следвало да подкрепят. Последните три неизменно казват, че трябва да се отиде на нови избори. Вчера, след решението на ГЕРБ да приключи с преговорите, това заяви и партньорът на Бойко Борисов - Делян Пеевски (ДПС).

Така президентът трябва да пристъпи към връчването на втория мандат на кандидата за министър-председател на втората по численост парламентарна група - в случая на ПП-ДБ. Обединението ще има 7 дни, за да върне мандата - изпълнен или не. Засега нямаме отговор на въпроса дали ще се опита да го реализира след вчерашната заявка на ГЕРБ, че няма да го подкрепи. Както стана ясно, тази на ДПС е същата. БСП пък вече неколкократно даде заявка, че няма да участва в конфигурации в рамките на това НС. "Възраждане" и ИТН са априори изключени (за първата е ясно защо, втората свали кабинета "Петков").

Самото връчване от страна на държавния глава на втория мандат пък няма указан срок. Румен Радев обаче вече показа, че не бави процедурата.

При провал и на втория мандат президентът вече има 7 дни да връчи третия - на парламентарна група по свой избор. Но пък по отношение на сроковете, за разлика от предходните два пъти, тя няма ограничение кога да върне папката. Като цяло, за всички въпроси, в които няма посочен срок, се счита, че той трябва да е "разумен". Досега Румен Радев неизменно избираше левицата, но както стана ясно, никой от по-малките не иска кабинет в рамките на 49-ия парламент и се предполага връчване и мигновено връщане на мандата.

Защо темата със сроковете е важна? Защото според Конституцията служебното правителство, което се конституира след три нереализирани мандата, има живот от два месеца. Това означава, че за да имаме избори за НС заедно с тези за Европейски парламент на 9 юни, то цялата "рулетка" трябва да се е извъртяла до 9 април. Тоест, след две седмици.

Така че първо от партиите в парламента зависи ще държат ли мандата или не и ще се разберат ли за това дали искат избори 2 в 1, и второ - от президента, който с указ насрочва вота, но и също може да забави или забърза втория мандат.

Но преди да се стигне до това, има и още малко технологично време, в което държавният глава, според новите текстове в основния закон, трябва да избере служебен премиер, след което да проведе нов кръг от консултации с парламентарните групи преди да издаде указа, с който назначава служебно правителство и насрочва нови избори в двумесечен срок.

Кой не е от ГЕРБ?

Така стигаме до втората констатация на доц. Киселова - че масово потенциалните служебни премиери са от ГЕРБ и назначавани в кабинетите на ГЕРБ. И тъй като Румен Радев отказа да носи отговорност за това правителство, защото нямало той да избира вече състава му, то има обосновано предположение, че временният министър-председател сам ще реди екипа си (който ще организира и изборите).

Според новия текст в Конституцията "за служебен министър-председател се назначава измежду председателя на Народното събрание, управителя или подуправител на Българската народна банка, председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник".

Председател на НС сега е Росен Желязков от ГЕРБ. Управител на БНБ - избраният за нов мандат кандидат на ГЕРБ - Димитър Радев. Подуптавители са Петър Чобанов (номинация на ДПС - бивш депутат от Движението и министър на финансите в кабинета "Орешарски"), Андрей Гюров (номинация на ПП-ДБ, бивш депутат от ПП) и Радослав Миленков (избран през 2019 г. в мандата на последния кабинет "Борисов"). 

Председател на Сметната палата е Димитър Главчев - бивш депутат и председател на НС от ГЕРБ. За подмяна на заместниците на (не)коалицията така и не й стигна времето. Така останаха Горица Грънчарова - Кожарева (свързвана в медийни публикации и политически твърдения с ДПС) и Тошко Тодоров - и двамата избирани през 2015 г. (когато ГЕРБ управляваше с Реформаторския блок, АБВ и т.нар. патриоти).

Останаха омбудсманът Диана Ковачева и заместничката й Елена Чернева-Маркова. Проф. Ковачева обаче бе избрана за съдия в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург, като трябва да встъпи на 17 април. Маркова пък бе личният избор на Ковачева при гласуването за заместник през 2020 г. Юристката - адвокат, е и бивш ръководител на Националното бюро за правна помощ. 

Критиките към включването и на зам.-омбудсмана в списъка дойдоха от това, че той (без значение от личността) едва ли ще има политическата експертиза да търси сам министрите си. Апропо, същото важи и за финансистите от БНБ, както и за предимно икономистите от Сметната палата. 

Румен Радев не само даде част от промените в Конституцията на Конституционния съд, сред които и механизма за структуриране на служебния кабинет, но и вече веднъж отправи критика, че бил принуден да кара по "домовата книга". В това мнозина анализатори видяха сигнала, че ако се стигне до служебно правителство, ще посочи Росен Желязков за премиер - като пръв в списъка. Други обаче го тълкуват като критика към свития до 10 души брой на потенциалните премиери.

Така или иначе, отказът на Радев да носи отговорност за служебно правителство по новите правила и предвидените консултации с партиите за състава му, вече крие риск от партизация на този временен иначе кабинет. 

И накрая, макар при измененията в Конституцията мнозинството да записа, че "основна задача на служебното правителство е да организира честни и свободни избори, а ограничения в правомощията на служебното правителство могат да бъдат предвидени в закон", такъв закон така и не бе изготвен.

Не е елиминиран рискът и от това посочен за премиер просто да откаже. Измененията в основния закон не третират този въпрос.