Задаващите се избори и то не само за Европейски парламент, но и евентуално за национален, реанимираха вечната тема за недъзите в изборното ни законодателство и практика. Макар (не)коалицията да бе записала като свой приоритет преди девет месеца трайни и ефикасни промени в Изборния кодекс, така и не го отвори за (поредния) ремонт.

Така тази сутрин редица изборни експерти коментираха какви са подводните камъни при предстоящия вот, особено ако той е 2 в 1. Побългарената косовска бюлетина, която сме взели за образец, дебелата ролка за машините, от която доказано те дефектират, са част от проблемите. Чуха се и аргументи "за" и "против" двата вота да са в един ден (9 юни). А някои експерти дори подредиха отсега конфигурацията на водещите сили в следващия 50-и парламент.

"За" и "против" 2 в 1

В ефира на Нова тв коментираха изборните експерти Даниел Стефанов и Стоил Стоилов.

"Теорията и практиката показват, че от гледна точка на активността е по-добре двата вота да са в един ден. От гледна точка на кампанията е по-добре да са през някакъв период от време, за да има истински разговор. Ако изборите са 2 в 1, вътрешните проблеми ще превземат европейския дебат. От гледна точка на администрацията - два избора в един ден ще са доста натоварващи, защото за пръв път ще имаме два вота с префенренциален избор", посочи Стефанов. 

"Категорично съм за вот 2 в 1. Това не е проблем на изборната администрация, защото тя и преди се е справяла с подобни сложни ситуации. И второ, 100 милиона лева са си 100 милиона лева. Това е цената за провеждането на вота", подчерта пък Стоилов.

"Българският парламент ги закла"

И за двамата обаче основният проблем е, в дизайна на бюлетината и в незнанието на избирателя как се гласува преференциално.

Това ще са първите избори в които имаме два избора с преференциално гласуване в едно, посочи Стефанов. И разказа за проект на НБУ (в който преподава), при който екип е направил преглед на решенията на административните съдилища, които гледаха обжалваните резултати от местния вот миналата есен.

Взели и резултатите за недействителните гласове от последните 15 години. Установено било, че невалидните гласове скачат при изборои 2 в 1, скачат още повече, когато има два избора в един, но единият е с преференциално гласуване.

"Това, което видяхме от броенето на невалидните гласове от съдилищата е, че избирателите имат проблем с преференциалната бюлетина. Той е по-голям в по-малките населени места и за съжаление в последните 10 години, проблемът не се решава. Не видяхме да има масово инвалидизирани бюлетини, но проблемът е сериозен.

Лично за мен той е първо в политическата грамотност на избирателите, която може да се повишава - просто трябва да се положат някакви усилия. И второ, което е най-важното: нашата бюлетина за прерференциално гласуване е много лоша, не помага на избирателя", посочи експертът.

И Стефанов, и Стоилов разаясниха къде е проблемът (който в действителност не е от днес) - че масово избирателите маркират преференцията, но не и партията (което прави вота недействителен). Причината е, че и двете се намират на една страница, а разяснителен текст няма. Така хората виждат вляво името на партията, но автоматично заграждат само преференцията вдясно.

"Това е нещо, което виждаме при всички партии и във всички избирателни райони", посочи Стефанов и уточни, че ако ставаше въпрос за контролиран вот, щяха да се забелязват аномалии, а видимо тази грешка е поголовна.

Решението? Да има информационна кампания, която да укаже на избирателите как трябва да се гласува. И сега има, но "тя е малко да отбием номера", смята изборният експерт.

"Българската бюлетина е крадена от Косово и е окепазена 2014 г. в парламента. Косовската бюлетина беше много хубава, с указания как се гласува, а българският парламент ги закла", посочи Стоилов.

При машините такава грешка не може да се допусне, изтъкнаха двамата, защото гласоподавателят първо гласува за партията, а преференцията идва на следващата страница. "Имаме проблем с дизайна на бюлетината и с това, че хората, 10 години по-късно, не знаят как да гласуват преференциално", обобщи Стефанов.

И за двете неща - и за разяснителната кампания, и за вида на бюлетината, отговаря Централната избирателна комисия.

Призив: Ако изборите не са 2 в 1, нека са на 9 и 23 юни

"Ако изборите не са 2 в 1, проблем би било на 16 юни да насрочат парламентарни избори, само седмица след европейските – няма да има време да приберем машините и да започне наново."

За това пък призова от ефира на бТВ Весели Тодоров, изпълнителен директор на "Сиела Норма", неизменният доставчик на машините, който отговаря и за логистиката им. Тодоров уточни, че за 23 юни се очертават и големи частични местни избори. "Очаква се да приключат още няколко дела, включително и в София, и тогава ще ги пакетират. Може частичните местни да са предсрочни парламентарни", допълни Тодоров. Няма да е проблем софтуерът за машините да е за избори 2 в 1, спредвид факта, че на последните местни избори бе подготвен вот 4 в 1.

За  пореден път от "Сиела" предупредиха ЦИК да не поръчва на печатницата на БНБ същите ролки, защото не отговарят на размера на устройствата и ги "чупят". Както е известно, заради проблема от поне два избора насам, машините разпечатваха празни бюлетини или направо дефектираха.

"Напоследък се създават все повече и повече проблеми пред машинното гласуване. Ето, ще ви кажа за един все по-експониращ проблем за машините: Машините работят с едни ролки от хартия 12 мм в диаметър. От ръководството на ЦИК са поръчали на БНБ не 12 мм, не 17 мм, което е максимумът, а 25,5 мм. Това стана на предишните избори през април, казахме, че не може, че не трябва, че поврежда машините и на тези избори отново, въпреки че имаха предостатъчно време, те поръчаха пак 25,5 мм. Те са ги поръчали, кой да е виновен. Има техническа спецификация, те работят с 25,5 мм", заяви братът на Веселин Тодоров - Иван точно преди местните избори м.г. Но не последва "поправка".

10-15 по-малко за ПП, няколко повече за ГЕРБ

Математикът и бивш директор на държавната "Информационно обслужване" Михаил Константинов пък направо разпредели мандатите на двете водещи сили в евентуален бъдещ парламент.

"Нещата са съвсем прости. От тяснопартийна гледна точка след едни предсрочни избори едната от двете компоненти в управлението ще си намали резултата - това е ПП-ДБ. Ще имат с около 10-15 депутати по-малко. Сега имат 63, ще имат около 50. ГЕРБ вероятно ще си вдигнат леко резултата, другите партии да не ги обсъждаме в момента", каза Константинов от ефира на БНТ.

Той все пак се застрахова, че картината е моментна и по време на кампания всичко може да се случи.