Чакано: временната комисия за проверка на факти и обстоятелства, свързани с дейността на групата около Мартин Божанов-Нотариуса, вика на изслушване следващия вторник изпълняващия функциите главен прокурор Борислав Сарафов.

Това става ясно от публикувания днес дневен ред на свиканото за 2 април заседание на комисията.

Изслушването на Сарафов е обявено като изслушване "относно данни и информация за групи за влияние в прокуратурата и предприети мерки от страна на ръководството на прокуратурата".

С това обаче дневният ред не се изчерпва, защото е предвидено пред комисията да говорят още двама бивши главни прокурори: Иван Гешев и Сотир Цацаров - за това дали са имали "данни и информация за групи за влияние в прокуратурата през съответния период", в който са били начело на държавното обвинение.

Към момента и Антикорупционният фонд, и жертвите на Нотариуса заявиха в изслушванията си пред комисията, че този казус има връзка с този с Петьо Петров - Пепи Еврото и комисията трябва да разшири дейността си. Името на Сарафов от години циркулира редом до това на Еврото, като двамата са запечатани и на снимка пред прословутия ресторант "Осемте джуджета". На нея видимо демонстрират повече от дружески отношения.

Сарафов вече веднъж беше изслушван - от Висшия съдебен съвет. Накратко: каза на съдиите, че а) нямат право да го изслушват и б) няма право да изнася данни от досъдебни производства. Обяви, че има среща и си тръгна. Преди това обаче направи внушение, че освен заплашвани съдии (като Владислава Цариградска) имало заплашвани и прокурори. Внушение - защото не се разбра дали са заплашвани заради това, че разследвали нещо около Нотариуса, или по някакви други дела.

И Цацаров говори - пред Висшия прокурорски съвет. В приятелска атмосфера, без въпроси. "Не познавам Мартин Божанов - Нотариуса, никога не съм го и виждал. Никога не съм имал съучастие, съпричастност, подпомагане" - заяви. Декларира, че не е имал, включително в битието му на главен прокурор, каквато и да е информация, свързана с тези хора - в т.ч. и официална от МВР или ДАНС.

Така че не се очаква поне тези двама поканени в комисията за Нотариуса да кажат нещо по-различно от казаното в двата съвета. Ако изобщо се явят...

Така например градският прокурор на София Илиана Кирилова отказа да дойде в комисията на заседанието й на 14 март. Мотивира се (с писмо) с това, че вече дала интервю, а медиите стигали по-бързо до гражданите от парламентарните комисии, както и със следното:

"В крайна сметка действията на прокуратурата подлежат на съдебен контрол, а не и на парламентарен."

Реши обаче да се яви на повторната покана - на заседанието на 26 март. За което има обосновани предположения, че бе планирано да бъде провалено от ГЕРБ и ДПС заради отсъствието на депутатите им и съответно липсата на кворум. Но въпреки опита-"цирк" (по ГЕРБ), който Маноил Манев (ГЕРБ) и Хамид Хамид (ДПС) сътвориха, Кирилова бе изслушана.

Тя пък използва повода да доста преценено да нападне Ивайла Бакалова.

"Шах!" от Цацаров и Решение №6 на КС от 2017 г.

Спорно е обаче какъв ефект по принцип могат да имат подобни изслушвания. Неслучайно именно Кирилова напомни преди две седмици на депутатите Решение № 6 на Конституциония съд от 2017 г. - то бе по неслучайно питане от ноември предната година на тогавашния главен прокурор Цацаров. В "удобната" конфигурация на Конституционния съд с председател Борис Велчев, той използва вечната и тогава тема за "отчетността" на главния прокурор, за да поиска задължително тълкуване на части от чл. 84 от Конституцията.

Решението от 06.06.2017 г. бе повече от "мечта" за прокуратурата. Накратко - че главният прокурор не е длъжен да предоставя на парламента каквато и да е информация, извън годишните доклади за работата на прокуратурата, чието съдържание е строго фиксирана по вид статистика и анализ. Всяка друга информация, поискана му от парламента, той може да предостави или откаже единствено по своя воля и преценка.

В "учтивия си отказ" до депутатите Илиана Кирилова цитираше буквално решението, съгласно което...

"...предоставянето по искане на Народното събрание на информация, представляваща следствена тайна…, по конкретно наказателно производство крие риск от  препятстване на  ефективността и шансовете за успешно финализиране на разследването, отговорност за което в крайна сметка  носи прокуратурата. Създава се възможност да се стигне до осуетяване разкриването на истината в досъдебното производство. Осведомяването на депутатите за предмета на конкретно наказателно производство, за извършени действия по разследването, за събраните доказателства или за предстоящи процесуални действия може да доведе и до нарушаване на редица права" и т.н.

Иначе интересни препратки за отношенията между споменатите по-горе трима главни прокурори може да се намерят на няколко места. Например при изслушването си миналата седмица пред ВПС Цацаров намекна, че прокуратурата при Гешев не е давала задачи на огавяваната от него КПКОНПИ. И че почти не са общували.

А в записите, на които членът на ВСС Йордан Стоев увещаваше Гешев да се оттегли с добро, се чуваше как му предлага да отстъпи във Върховна административна прокуратура "за да не са заедно със Сотир" (който е във ВКП, б.р.).

Що се касае до Сарафов и Гешев - те са в напълно открита война, минаваща през заплахи и образуване на досъдебни производства. От дясна ръка на Гешев, Сарафов се превърна в опонент в мига, в който Бойко Борисов и партньорът му Делян Пеевски поискаха оставката на първия.