Българката Костадинка Кунева е евродепутат от гръцката партия "Сириза". В едно от редките си интервюта за български медии тя сподели две основни тези на "Сириза" - през 1953 г. на Германия бяха опростени дълговeте. Защо това да не се случи и за Гърция? Защо западните държави, които искат да ни продават техните стоки да трупат излишъци (цитирам по памет).

Какви са основанията за тези твърдения и какво ново може да донесат те на политическата карта на Европа, когато преминат границите на сравнително малката Гърция и завладеят други страни от южна Европа?

Нека първо да видим как се стигна до тук. Основният въпрос, който стои, е дали еврото е нов вид златен стандарт за европейските икономики. Еврото претендира, че не е златен стандарт, но за много водещи автори точно тук е скрит големият проблем. Когато страна от еврозоната получи икономически удар, тя не може да отговори с обезценяване на валутата (девалавация) или да започнe да печата пари (инфлация). Между другото, в интервю през 2011 г. за в. "Файненшъл таймс", тогавашният финансов министър на Полша заяви, че почти двуцифреният растеж на Полша за 2010 г. се дължи на умното управление на курса на злотата, което направи полските стоки много конкурентни.

Но освен икономически проблем тук имаме и разминаване с демокрацията. Защо? Когато една страна влезе в еврозоната, много от практиките на демократичните институции вече губят значение, защото страните получават задължения, които не се нуждаят от одобрение на представителните демократични институции.

В един момент Гърция и Италия трябваше да вземат заеми в такива размери, каквито вземаше и Германия, но без да имат икономическата база – индустрия, пазари и растеж, за да ги върнат. Когато споменатите по-горе лостове не съществуват, единственото възможно решение остава остеритетът (б.р., рязко свиване на бюджетните разходи). Видяхме, че когато  това се случва в много страни, които имат обща валута, но нямат обща фискална политика, се отива до силно и рязко съкращаване на брутния вътрешен продукт (БВП) и естествено, допълнително увеличаване на дълга.

Вместо да  увеличи доверието на потребителите и инвеститорите, остеритетът насочи Европа към рецесия, а нейната периферия дори към депресия.

Неслучайно в момента Европейската централна банка променя политиката си на подкрепа на еврото и започва политика на количествени улеснения. Нещо, което САЩ и Великобритания направиха преди няколко години и в момента се радват на много добър икономически растеж.

Остеритетът е оръжието, с което при инфлация се защитават интересите на кредиторите. Явно спомените за голямата инфлация от 70-те години на миналия век са прекалено силни за европейските политици и в момента. Те не съобразяват, че проблемът е друг - и това е дефлацията. И докато при инфлация губят основно кредиторите, то при дефлация губят всички.

Твърдата позиция в защита на кредиторите не помага на страните да си погасят дълговете, а малкият растеж заличава положителните последствия от остеритета. Въпреки намаляването на разходите и увеличаването на данъците, Португалия, Испания, Гърция, Италия и дори Франция няма да могат да намалят в обозримо бъдеще дълга си до разрешения за еврозоната 60% от БВП.

От тук следва и другата теза, че oпрощаването на дълга, придружено с подкрепяща растежа икономическа политика, ще помогне. Естествено е да се потърсят прецеденти. След Втората световна война кредиторите на Германия разбраха, че пълното плащане на дълговете на Германия ще затрудни възстановяването ѝ и ще дестабилизира цяла Европа. През 1953 г. те опрощават около 50% от дълга на ФРГ. Бъдещето показва, че това е в техен интерес. Сега Германия е най-голямата икономика в Европа и най-големият нетен износител.

И така, остеритетът  защитава активите на кредиторите. Но дали това се приема от гражданите на страните, които имат големи дългови проблеми? И второ, дали изобщо тази политика ще доведе до по-добро бъдеще Европeйския съюз?

За 4 години Гърция изгуби 30% от своя БВП, а всеки четвърти работник стана безработен. Трябва ли да ни учудва тогава, че 36% от гърците приеха да гласуват против бъдеще, което хем  ги прави по-бедни, хем няма никакви гаранции, че това ще се промени някога? Анализите на много икономисти показват, че Гърция ще има нужда от две полоколения време за да достигне нивото от преди 2010 г. Трябва ли тогава да се учудваме, че хората там не приемат това? Те не приеха и политическото статукво. Гърците гласуваха масово за антисистемните партии и по този начин изгониха от политиката съдадените елити след режима на полковниците. Господстващите партии от 40 години, ПАСОК и "Нова Демокрация", са изхвърлени от властта.

Гърците гласуваха за партии, които се противопоставиха на тази европейска политика - 36% за "Сириза", 6,3% за "Златна зора", 6% за "То потами". Чрез тях избирателите се надяват да сменят политическо статукво, което поддържаше огромни олигополни структури на свързани с политическата власт фамилии, които ставаха все по-богати, докато обикновените граждани се оказаха на предната линия, когато трябваше да се плащат дълговете образувани след порочните политики на олигархията.

Съвсем нормално е в такива моменти да има призиви за това държавата да се намеси и да спре тези процеси. И това което се случва днес в Европа, е преминаване от широко и дълбоко отворени капиталови пазари и институционален неолиберализъм към система, където държавата отново ще поеме върховенство над пазара. Това представлява "Сириза", това представлява "Подемос" в Испания. "Шин Фейн" облече антиостритетни дрехи и води в социологическите проучвания в Ирландия.

Опрощаването на дълга с подкрепяща растежа икономическа политика ще помогне. Някои държави  харчат около 10% от правителствените разходи за обслужване на дълг. По-голяма заетост и по бърз растеж ще улеснят правителствата да платят своите задължения.

Знаейки, че това е невъзможно да се приеме, новият гръцки финансов министър предлага друго решение - дългов суап. Или по точно облигации, свързани с номиналния брутен вътрешен продукт да заменят дълговете от еврозоната, и постоянен дълг да замени държаните от ЕЦБ гръцки облигации.

Според Мартин Улф от "Файненшъл таймс", свързаните с БВП облигации са отлична идея, защото поделят риска. Валутен съюз без фискален трансферен механизъм се нуждае от рискоразпределителна система, каквато преставляват този тип облигации. Сегашната ситуация вади отново и старите проблеми на еврозоната – валутен съюз без фискален съюз. Дисбаланс, разлика в нивата между най-богатите и най-бедните страни – 1 спрямо 4,5, докато в  САЩ между отделните щати е 1спрямо 1,5 - 2.

Правителството на САЩ събира 25%, с които може да помогне на щат в нужда. Европа събира 1%, който е и предварително изхарчен.

Политиците имат една основна цел и тя е да останат колкото се може по-дълго във властта. На това се дължи твърдоглавието на немските управляващи. Те не могат да се справят с проблемите на собственото си общество. Въпреки, че е най-голямата европейска икономика, германските работници не живеят по-добре от своите колеги от южната част на Европа. За това за тях е неприемливо опрощаване под каквато и да е форма или финансова помощ за тези страни. 74% от германците искат това и г-жа Меркел ги следва.

Промяна на цялостната политика към задлъжнелите държави, ясна визия за решаване на дисбаланса между бедните и богатите и обща европейска данъчна политика биха променили коренно нещата. Но за съжаление Европа няма лидерите, които да предложат идеи, да защитят политики и да ги осъществят в името на по-доброто бъдеще на европейските граждани.

Пламен Юруков е бизнесмен и политик, бивш лидер на Съюза на демократичните сили от 15 юли 2007 г. до края на 2008 г.