Български правозащитници са възпрепятствани от достъп до мигранти на границата с Турция и не са в състояние да им окажат правна помощ.
Това заяви в Европейския парламент в Брюксел Десислава Тодорова от Мрежата за наблюдение на насилието по границите. Тя участва в дебат в Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи. Членовете й обсъдиха управлението на границите и миграцията с България и Румъния.
“Над 185 000 мигранти не са допуснати в България през 2023 г. Не е ясно как проектът в Пъстрогор е осигурил правна защита на искащите убежище”, каза Тодорова.
Според нея досега няма ефективно разследване на отблъсквания на мигранти от границата между България и Турция.
В село Пъстрогор, което е близо до тази граница, се намира разпределителен център за мигранти. В него Европейската комисия започна пилотен проект с България за предотвратяване на незаконното пристигане, укрепване на управлението на границите и миграцията.
“Посетих пилотния проект "Пъстрогор" преди няколко седмици и не видях участие на гражданското общество там, - каза “зелената“ нидерландска евродепутатка Тинеке Стрик - И докато бяхме там, разбрахме от “Фронтекс“, че нейните служители не могат да действат на самата граница. Не им се позволява, те могат само да карат коли по пътищата. Но вероятните отблъсквания могат да се случат именно в планината, а там изобщо няма представители на “Фронтекс“.
Това предизвикало голяма загриженост у Стрик.
“Съвсем скоро изпълнителният директор на агенцията (Ханс Лейтенс – б.р.) беше в България. Аз бях плътно до него и той беше на първа линия на границата”, изтъкна директорът на Граничната полиция Антон Златанов.
Той поясни, че трябва да се прави разлика между отблъсквания (pushbacks) и предотвратени опити за влизане (prevented attempts) и изтъкна, че в Европа често бъркат двете понятия. Последното важи за случаите, когато мигрантите не се допускат да влязат на наша територия, след като са забелязани да опитват да прережат оградата или да я прескочат.
Златанов бе категоричен, че отблъсквания не са възможни, тъй като Турция не приема обратно тези хора.
“Те провеждат операция вече седми месец от тяхната страна на границата. И е толкова наситено с патрули на турската армия и жандармерия, че практически е невъзможно да се извършва отблъскване. Това можете да го видите, ако дойдете там, в планините“, каза той пред български журналисти след дебата.
По думите му ситуцията на българо-турската граница, която е външна за ЕС, е доста спокойна. Сега е един от най-спокойните периоди за няколко години назад, ако бъде изключен този на COVID-19.
„Това е най-тежката сухопътна граница на ЕС. Влагаме огромен ресурс като държава за опазването й, като успоредно с това основен наш приоритет е запазване на живота и здравето на всички хора – както на мигрантите, така и на служителите на българските власти и на „Фронтекс“. За наше огромно съжаление, често подценяван факт е, че през 2022 е 2023 шестима български полицаи загинаха при изпълнение на служебните си задължения. Те също имаха семейства и искам по-често да говорим по този въпрос“, каза Златанов пред парламентарната комисия.
Още по темата
- ДЕНЯТ В НЯКОЛКО РЕДА: Наши партии - готови да служат на Путин, той напада Украйна на Коледа
- 18 години затвор за собственика и архитекта на хотел, рухнал при земетресението в Турция
- Какво ще се случи, ако руският газ за Европа през Украйна спре
- ДЕНЯТ: Орел в българската левица и оръжия от Тръмп за Украйна
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни