Днес в Хърватия се провеждат парламентарни избори, които биха могли значително да променят прозападната позиция на страната, включително по въпроси като европейската подкрепа за Украйна в нейната битка срещу Русия.

Консервативният Хърватски демократичен съюз (HDZ) на премиера Андрей Пленкович може да загуби мнозинството си в парламента от водената от популисткия президент Зоран Миланович коалиция "Реките на справедливостта". Пленкович, който е министър-председател от 2016 г. (най-дълго управлявалият в историята на страната), уверено крачеше към трети пореден мандат на поста си. Това се промени, когато миналия месец Миланович изненадващо обяви намерението си да участва на изборите. 

На 18 март Конституционният съд на Хърватия постанови, че президентът първо трябва да подаде оставка, тъй като партийно-политическите дейности са несъвместими с предимно церемониалната му длъжност. Това провокира яростна реакция от страна на Миланович, които нарече магистратите "селяни", а решението им определи като "неграмотно". Той обаче отказа да прекрати предизборната си кампания, като обеща, че ако "Реките на справедливостта" победи, ще стане премиер и ще поведе "безкомпромисна борба срещу корупцията".

Президентът е противник на по-нататъшната помощ за Украйна, обвинява НАТО, че е провокирала руската инвазия в Украйна, както и че протестите от "Майдан" са били незаконен преврат. Затова в зависимост от резултата на днешните избори Хърватия може да се присъедини към лагера на по-приятелски настроените към Москва членки на ЕС като Унгария и Словакия.

HDZ до голяма степен доминира политиката на Хърватия през последните 30 години. При продължителното ѝ управление срещу партията се натрупаха множество обвинения за корупция и непотизъм. Например, през февруари 2024 г. се проведоха протести срещу решението на Пленкович да назначи за главен прокурор Иван Турудич - магистрат от Върховния наказателен съд, който има близки връзки с HDZ.

Иван Римац, професор по право в Загребския университет, обяснява пред "Гардиън", че по време на двата мандата на Пленкович близо 30 министри са напуснали правителството след отправени обвинения в корупция, включително заради злоупотреби с еврофондове.

Според социологическо проучване, публикувано в британската медия, HDZ вероятно ще получи шестима депутати по-малко спрямо изборите през 2020 г. и ще разполага с 60 в 151-местния парламент. Ако това се случи, консерваторите ще загубят крехкото си мнозинство, поддържано досега от дребни партии извън правителството като Хърватската социалнолиберална партия, "Хърватската народна партия - Либерални демократи" и други. 

Коалицията на Миланович пък вероятно ще си осигури 44 места, с 3 повече спрямо изборите преди 4 години. Очаква се крайнодясното и антиимигрантско Движение "Родина" да завърши на трето място и да получи 14 места, а зелената партия "Можемо" - на четвърто, с 9 места.