Очаква се брутният вътрешен продукт (БВП) на България да нарасне с 1,9% през 2024 г. и с 2,9% през 2025 г. Въпреки че частното потреблението се очаква да се забави, вътрешното търсене ще остане основният фактор за растеж.

Очаква се износът да се разшири стабилно след 2024 г. - първото тримесечие, в съответствие с възстановяването на външното търсене, а вносът се очаква да се възстанови, воден от вътрешното търсене.

Бюджетният дефицит прогнозно ще достигне 2,8 % и 2,9 % през 2024 г. и 2025 г., което ще се дължи на разходите за пенсии и заплатите. Дългът на сектор "Държавно управление" се очаква да нарасне до 24,6% от БВП до 2025 г.

Всико това са пунктове от прогнозата на Еврокомисията, в частта за България.

Постепенно ускоряване на икономическия растеж

Растежът на реалния БВП се понижи до 1,8 % през 2023 г., главно поради свиване на износа и намаляване на натрупване на резерви. Частното потребление нарасна силно през първата половина на годината и след това се забави, придружено от низходяща тенденция при показателите за доверието в търговията и услугите. Същевременно през 2023 г. депозитите на домакинствата се увеличиха повече, отколкото потребителските кредити, което показва по-висока склонност към спестяване. Инвестициите се разшириха, стимулирани от покупките на ново оборудване.

Вносът на стоки рязко намаля поради високото импортно съдържание на износа и резервите.

Прогнозите са за растеж на БВП от 1,9% през 2024 г. и 2,9% през 2025 г. Краткосрочните показатели сочат, че в началото на 2024 г. износът продължава да се свива, а растежът на частното потребление се е забавил.

След първото тримесечие на 2024 г. се очаква износът да се възстанови, стимулиран от възстановяването на външния пазар и външното търсене. Предполага се, че растежът на потреблението ще се възстанови през останалата част от 2024 г. и през 2025 г, подкрепен от очакваните все още благоприятни условия на труд.

Очаква също така инвестициите да продължат да се увеличават през прогнозния период, като те ще са в подкрепа на производствения капацитет. Вносът се очаква да се възстанови, предвид нормализираните запаси и вносния компонент на инвестициите и потреблението.

Умерено нарастване на заплатите в условията на свит пазар на труда

Пазарът на труда остава свит, тъй като загубите на заетост в производствения сектор са повече и не се компенсират от ръста на заетостта в частния сектор и обществените услуги. След първото тримесечие на 2023 г. ръстът на заплатите в основните сектори като преработващата промишленост и строителството, както и в търговията, транспорта и туризма се забавя, тъй като фирмите се стремят да поддържат разходна конкурентоспособност.

В перспектива, нарастването на заплатите се очаква да се установи на равнище около 10%, близко до дългосрочната средна стойност. В контекста на намаляването на населението в трудоспособна възраст и свития пазар на труда, новите назначения, включително в публичния сектор, ще привлекат нови участници на пазара на труда и на вече наетите лица.

Инфлацията ще се понижава в съответствие с външните цени и вътрешните процеси

Инфлацията продължи да намалява, като през 2023 г. достигна средна стойност от 8,6%, а през март спадна до 3,1% на годишна база

Цените на енергията и храните имаха най-голям принос за широкообхватната дезинфлация. По-ниските перспективи за инфлацията се подкрепят от ценовите очаквания, закотвени от прогнозираното умерено нарастване на съвкупните трудови възнаграждения и от ограниченото увеличение на цените на вноса. Намаляването на на външните цени се очаква да ограничи инфлацията на енергийните и неенергийните промишлени стоки.

Решението за намаляване на съпътстващите плащания за някои лекарства в края на март също води до намаляване на инфлацията за неенергийните промишлени стоки. Инфлацията в сектора на услугите ще се запази относително висока, което се дължи на нарастващите номинални заплати в сектора и изтичането на намалената мярка за ДДС за ресторантьорските и кетъринг услугите.

Дефицитът на сектор "Държавно управление" ще остане близо до 3%

Дефицитът за 2023 г. е регистриран на ниво от 1,9 % от БВП, което представлява значително намаление спрямо 2,9 % от предходната година. Това отчасти се дължеше на късното приемане на бюджета за 2023 г., което ограничи капацитета на разходите в сравнение с първоначално планирания бюджет, което пък оказа влияние върху междинните данни.

Освен това то може да се отдаде и на нормализирането на цените на енергията, което допринесе за рязкото намаляване на субсидиите (с 46,7% спрямо 2022 г.). Положително въздействие оказа и въвеждането на 100 % дивидент за държавните предприятия, с очаквано въздействие върху бюджета в размер на 0,6 % от БВП, както и от пакета от мерки за повишаване на събираемостта на приходите, включително в областта на фискалния контрол на стоки с висок фискален риск, с допълнително въздействие от 0,3 % от БВП.

За 2024 г. се предвижда дефицитът да бъде 2,8 % от БВП. В съответствие с промените в политиката, законодателно приети през 2022 г, разходите за пенсии и заплати се очаква да се увеличат през прогнозния период. Увеличение на приходите само частично компенсира допълнителните разходи. По-специално, приходите се очаква да се повлияят от прекратяването на намалената ставка на ДДС за някои стоки и услуги и от въвеждането на на местен данък върху многонационалните дружества.

Прогнозираното увеличение на вноса през 2024 г. ще продължи и ще увеличи приходите от косвено данъчно облагане. Дефицитът през 2024 г. се влияе и от очакваното пълно поетапно прекратяване на мерките за смекчаване на въздействието на високите цени на енергията, което се оценява на 0,8% от БВП.

След пика през 2023 г., дължащ се на приключването на проекти, финансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014-2020 г., публичните инвестиции ще намалеят през 2024 г. Започвайки от ниско ниво през 2023 г., се очаква известен положителен принос от изпълнението на инвестициите в рамките на Плана за въстановяване, въпреки сериозните закъснения.

През 2025 г. се прогнозира дефицит от 2,9 % от БВП въз основа на непроменени политики. Вследствие на промените в ключови параметри на политиката по доходите, като например минималната работна заплата и праговете на осигурителния доход, се очаква малко по-бързо увеличение на социалните вноски. Приходите се подкрепят и от като цяло положителните макроикономически перспективи и по-специално от благоприятните условия на пазара на труда.

Развитието на пазара на труда

Предвижда се изпълнението на Плана за възстановяване да нарасне умерено спрямо нивото от 2024 г. и положително въздействие върху публичните инвестиции се очаква и от натрупването на военни разходи.

Предвижда се съотношението на дълга на сектор "Държавно управление" към БВП да нарасне от 23,1% през 2023 г. до 24,6% до 2025 г.

Рисковете пред фискалната перспектива на България все още са насочени към понижаване, тъй като постоянните увеличение на заплатите и пенсиите не се компенсира напълно от структурни мерки, които да са насочени и за след 2025 г.