Дежавю: Корнелия Нинова подава оставка. За трети път лидерката на БСП демонстрира поемане на отговорност за изборните резултати на ръководената от нея партия. Но като се има предвид как завършиха предходните "опити", както и някои фактори сега, се пита "Е, и? Какво като е подала оставка, като не изглежда да има намерение да си ходи?".

На 9 юни Столетницата удари историческото дъно от 7,06% подкрепа на вота за Народно събрание (или 151 557 гласа) и 7,01 на сто (141 175 гласа) за Европейски парламент. Така стопи парламентарната си група в НС до 19 народни представители (при 23 в 49-ия парламент), а евродепутатите си до двама при петима през 2019-а. 

В резюме, от 955 490 гласа на парламентарния вот през март 2017-а, когато Нинова бе пресен лидер, успял да наложи преди това и успешната кандидатура на Румен Радев за президент, до 2024-а левицата е загубила над 800 000 гласа. В спиралата по пътя надолу, след всеки избор, Нинова неизменно бе питана за оставката ѝ, но едва след този вот призна "катастрофалните" резултати на партията и опита да си придаде вид на лидер, който (като Христо Иванов) този път наистина се оттегля.

Има обаче обосновани съмнения, че и от третия опит няма да направи това. На какво се дължат?

Първо: историята

През 2019 г. Нинова обяви оставка заради резултата на левицата на евровота. Която обаче оттегли после с мотива, че се задават местни избори и сега не е най-удачният момент за обезглавяване на БСП. 

Годината е 2021-ва, на парламентарния вот през ноември БСП се сви до 10% и Нинова пак подaде оставка. По същото време обаче води преговори за влизане в правителството "Петков" и даже стана вицепремиер и министър.

Покрай тази странна ситуация хем да си в изпълнителната власт, хем да напускаш партийния пост, пленумът не избра временен председател до организирането на конгреса, който трябваше само да "констатира" оставката ѝ и да пристъпи към избор на нов лидер. Тръгна в обратната посока - първо "констатацията", която на конгреса през януари 2022-ра, определян не съвсем без основание от вътрешната опозиция като "дирижиран", така и не се случи. Оказа се, че делегатите не искат да уважат волезаявлението на собствената си лидерка да се оттегли. "За" оставката да бъде констатирана гласуваха 164 делегати, 415 бяха "против", а 20 се въздържаха. Нинова горещо благодари и даде заявка да укрепва левицата чрез участието ѝ в изпълнителната власт.

Второ: стратегическите позиции

Ситуацията в момента не изглежда по-различна. Макар да има някои нюанси. Лидерката на БСП изглежда отново разчита на заемането на стратегически властови позиции за оцеляването си на поста. 

Обяви третата си оставка този вторник, като този път настоява да се избере временен председател до конгреса (измежду заместниците ѝ). Това обаче няма да се случи на пленум тази събота, както първоначално е бил свикан, а чак следващата неделя, разказаха пред Клуб Z социалисти. Националният съвет се свиква формално от Изпълнителното бюро, но на практика от лидера.

Очакването е, че за тази една седмица време президентът вече ще е свикал първото заседание на Народното събрание. За разлика от Христо Иванов, Нинова не само не отказа да е народен представител, но и се очаква като лидер, макар в оставка, да бъде избрана и за председател на парламентарната група и евентуално да участва в разговори за съставяне на правителство.

Оттук и отказът на "Позитано 20" да свика максимално бързо новия конгрес, поискан от опозицията. Мандатът на Нинова така или иначе изтича и конгрес бе предвиден за октомври е един от мотивите на ръководството да забави процеса. Т.е. лидерката ще продължи да управлява до есента. Другият, изтъкван от говорителите на партията мотив, са предстоящите летни отпуски. Третият - да си починат социалистите от избори.

Макар в правилата за избор на лидер от 2019-а да е записано, че трябва да има 120 дни за организация на конгрес, историята помни и по-експедитивна организация.

"Моето мнение е, че не трябва да чакаме октомври, за да проведем конгрес на партията. Трябва незабавно да свикаме заседание на конгреса и първата и най-важна задача на него да бъде провеждането на честен разговор за партията. За да може да стигнем до основните причини, които доведоха до погрома от 2017-а до днес.

Надявам се тази оставка да не е поредният ѝ театър" - коментира вчера разжалваният като лидер на БСП в София общински съветник Иван Таков.

Трето: възможността за ново участие във властта

В графата "стратегически позиции" влизат и предстоящите разговори за съставяне на правителство. Победителят ГЕРБ отсъства. Лидерът Бойко Борисов все още не е коментирал изборните резултати (Макар ЦИК все още да не е обявила разпределението на депутатските места поименно, е ясно кой получава първия мандат и какво е разпределението на силите в 50-ото НС).

ДПС е готова за участие във властта, като съпредседателят ѝ Делян Пеевски дори призова днес Борисов да започне разговори - с "евроатлантическите" формации. "Продължаваме промяната-Демократична България" се обяви за опозиция в края на предизборната кампания. Още преди старта ѝ обаче лидерът на ГЕРБ заяви, че кабинет само с ДПС няма да прави. Изборните резултати показаха, че това така или иначе не е възможно - двете партии нямат мнозинство. Така че се търси поне трети.

Така сега Борисов трябва да нареди "кутийките" с министри (по собствените му думи) и да даде публична заявка, че не е зависим от Пеевски. Заради мълчанието му се спекулира с  участието на "Има такъв народ", с някакъв вид програмно правителство, с правителство на малцинството и пр.

На този фон шанс отново да влезе във властта има и БСП, и Нинова, и говорителите не от вчера дават подобни заявки. Просто от вчера насам зачестиха. Настояват за някакъв вид правителство на националното спасение без ярки политически фигури в него, но в което левицата ще има своите "лостове на влияние" (по заявката на Атанас Зафиров, Нова тв). Поставят условие Борисов да не е премиер, но имат неясни послания относно това ще подкрепят ли мандат на ГЕРБ.

С други думи, ако БСП отново влезе във властта, то лидерката отново ще закрепи позиции - подобно на ситуацията около неконстатираната оставка. Ако обаче се отиде към нови избори, то се очаква да са през септември и листите на БСП да се редят от същото това ръководство на левицата - при конгрес през октомври.

Четвърто: вторият мандат не се брои

Дали оставката е "поредният ѝ театър"? В тази посока може да се мисли не само, защото Нинова не се отказва от депутатското място, но и защото не се отказва от нов лидерски мандат.

Още преди оставката от този вторник е ясно, че няма да се дърпа за номинация на конгреса и Клуб Z многократно е писал за това. Самата Нинова не дава еднозначен отговор, не го направи и във вторник, когато отби журналистическите въпроси.

В основата им бе записаното през 2017 г. в устава ограничение за два последователни лидерски мандата. Тогава бе записан и прекият избор на председател.

Нинова е начело на партията от 2016 г., избрана по старите правила и преизбрана по новите през 2020-а. За противниците ѝ вътре в партията тя няма право на трети мандат. Поддръжнииците ѝ обаче контрират, че първият не се брои, следователно няма пречка да бъде кандидат и през октомври. И колкото и самата тя да е уклончива по темата, пред бТВ в сряда Георги Свиленски заяви в прав текст: че уставът го позволява и лично той би я номинирал. А докато, макар и в оставка, държи цялата власт, опозицията може и да е гласовита, но няма лост да повдигне статуквото.