След ДАНС и Комисията за противодействие на корупцията (КПК - наследник на печалноизвестната КПКОНПИ) започна да привиква "за снемане на обяснения" членове на Обществения съвет за изграждането на Национална детска болница. 

"Вчера, с адв. Мария Шаркова (един от членовете на Съвета- бел. ред.) "посетихме" Комисията за противодействие на корупцията. Тя - в качеството на нещо като свидетел, а аз - като гаранция, че ще бъде само това", информира адвокат Силвия Петкова.

Предполагаемият повод е жалба на "Търговска лига" заради спряното изграждане на частната болница "Мама и аз". Това се случи след сериозна обществена реакция и натиск, като служебният кабинет на Димитър Главчев първо пусна, а малко след това отмени спорното решение за строителството на лечебното заведение.

Един от основните аргументи на опонентите на появата на такава болница е, че въпреки че тя се анонсира като многопрофилна, акцентът, както предполага и името ѝ, ще е върху създаването на частно педиатрично звено, което ще препятства все така неслучващата се национална детска болница.

След разразяването на скандала и принудата да отмени решението, Главчев реши да поиска ДАНС и антикорупционната комисия да проверяват случая като не стана ясно какви са основанията му. Жалба по-късно беше внесена и от инвеститора "Търговска лига".

„Ненапразно, още когато ми се обадиха от ДАНС, казах, че това винаги съм предполагала, че може да се случи в Северна Корея, Беларус или Русия. Ето, че вече границата между това, което се случва там, и това, което се случва тук, е много тънка и аз съм благодарна на Висшия адвокатски съвет и колегите, че застанаха на тази граница в опит да не позволят да бъде премината“, коментира вчера адвокат Мария Шаркова в предаването „Денят с Веселин Дремджиев“.

Тя нарече случващото се "саморазправа".

"Ако днес някой ме проверява, без да има никакви правомощия, това означава, че всеки дръзнал да изкаже свое мнение, което някой частен субект е решил, че го е засегнал по някакъв начин, ще е обект на подобна саморазправа“, добави Шаркова.

Антикорупционната комисия има правомощия да разследва само хора, заемащи висши държавни позиции. Към която очевидно не спадат членовете на Обществения съвет за изграждането на национална детска болница. 

"Изглежда, че се води разследване за това дали отмяната на решението на Министерския съвет за построяването на един нашумял проект за частна болница е резултат от престъпление, по-специално корупция. Логичен въпрос, който е необходимо да се разследва.

По-логичният въпрос, обаче, е дали ПОСТАНОВЯВАНЕТО на същото това отменено решение на Министерския съвет не е резултат от престъпление, по-специално корупция", попита във фейсбук и адвокат Силвия Петкова.

Адвокатурата - с остра и категорична реакция

„Адвокатът следва да използва знанията и опита си в полза на обществото и да защитава интересите на уязвими групи граждани и като такъв не може да бъде подлаган на репресия заради изпълнение на функциите си в защита на обществения интерес и заради изказване на мнения и становища в тази връзка.“

Това написаха в своя позиция от Висшия адвокатски съвет (ВАдС) само преди седмица. Поводът е същият.

От съобщението на висшия адвокатски орган става ясно, че Мария Шаркова е помолила за становище ВАдС, след като бива привиквана да дава „сведения“ и става обект на проверки от ДАНС и КПК. По думите на председателя на ДАНС, който междувременно бе изслушан в НС – нареждането е дошло от прокуратурата.

Сигналите, по повод на които се извършват проверките, не са предоставени на адвоката и тя не е уведомена за точното основание, на което се извършват, поясняват от ВАдС.

Става ясно обаче, че след като Шаркова започва дейно участие в обществения съвет срещу новата „детска болница“, срещу нея валят сигнали „от частния инвеститор“. Специално този до КПК е за конфликт на интереси…

„…с който се изисква от КПК да установи дали сред клиентите на адвоката няма и лечебни заведения с педиатрични звена и дали чрез публичните си позиции и участието си в Обществения съвет тя не защитава техни интереси.“

Шаркова, разбира се, участва безвъмездно в Обществения съвет. При това, както отбелязват и от ВАдС, нито адвокатите, нито членовете на консултативни съвети са лица, заемащи публични длъжности.

Което явно не пречи на КПК (очевидно създадена със съвсем други цели) да се активизира срещу нея.

„Висшият адвокатски съвет застава непоколебимо зад колегите адвокати и заявява, че ще отстоява правото им на изразяване на становища по важни за обществото теми, включително такива, свързани със здравеопазване, правосъдие и други важни сфери от обществения живот.

Адвокатите не само съветват и защитават. Адвокатурата, като институция, има и друга, твърде важна обществена роля, а именно – да отстоява принципите на законността и справедливостта при всички случаи, когато тези принципи са застрашени или нарушени.

Недопустимо е адвокати да бъдат преследвани, а още по-малко поставяни в ситуация да нарушават адвокатската тайна, гарантирана от Закона за адвокатурата и Етичния кодекс на адвоката и да предоставят данни за свои клиенти.

В тази връзка, Висшият адвокатски съвет намира за особено тревожни случаите, при които адвокати са обект на проверка и са извиквани да предоставят „сведения“ без яснота за тяхното процесуално качество в рамките на тези производства…

… Държавната власт — законодателна, изпълнителна и съдебна — е длъжна да пази свободата и независимостта на адвоката, а не да я разрушава, нито да бъде съучастник в налагането на цензура“ и т.н.

Пълния текст на позицията на ВАдС по повода може да прочетете тук.