След провала на 50-ото Народно събрание да излъчи редовен кабинет отново ще трябва да се сглобява служебно правителство. За втори път това ще се прави по новите правила след последните промени в Конституцията. Президентът Румен Радев вече има сериозни ограничения в избора на премиер, което той не пропуска да подчертае, и прехвърля отговорността на тези, които са приели поправките в 49-ото Народно събрание. Това бяха ГЕРБ, ДПС и ПП-ДБ.

Само че сега действа друг парламент и е време държавният глава да преразгледа някои от вижданията си по въпроса.

Какво повелява Конституцията

Според поправките в основния закон „президентът след консултации с парламентарните групи и по предложение на кандидата за служебен министър-председател назначава служебно правителство и насрочва нови избори в двумесечен срок“.

„Основна задача на служебното правителство е да организира честни и свободни избори“, пише още в Конституцията.

През последните четири месеца като служебен министър-председател Димитър Главчев очаквано потвърди съмненията за безхарактерност на действията си. Той изглежда затънал в зависимости, при това не толкова от партийния си ментор Бойко Борисов, а от санкционирания за корупция от САЩ и Великобритания Делян Пеевски. Не че Борисов и Пеевски не продължават да действат като политически тандем дори и след разкола в ДПС, настъпил в последния месец и половина.

Кабинетът "Главчев" - съмнения за зависимости

Самият Румен Радев миналата седмица констатира, че „растат съмненията около това правителство за зависимости, и то дълбоки зависимости“, и добави, че „това се вижда по редица абсолютно немотивирани кадрови промени“.

Попитан дали има предвид смените на областни управители, Радев каза, че освен тях визира и смяната на „шефове на болници“ и на ръководството на Държавния авиационен оператор.

Всъщност влиянието на ГЕРБ и ДПС на Пеевски е фактически във всички министерства от служебния кабинет. Това влияние минава и през преразпределяне на ресурси в „правилните“ посоки. Това е и една от причините да отидем отново на избори - Борисов си прави сметката, че е на власт (макар и служебно), че все още ГЕРБ е най-голямата партия и че може да изтощи опонентите си с „избори до дупка“.

Какво може да се направи

Коварната игра на господарите на задкулисието у нас може да бъде осуетена, ако опонентите им, доколкото ги има, се обединят около обществения интерес, вместо да се разединяват заради лични и партийни цели с неясен изход.

Известни са усилията на ПП-ДБ в момента да намери разбирателство в парламента за назначения, които да осигурят алтернатива на Димитър Главчев. За това е нужно време, което президентът може да даде, ако в Народното събрание се стигне до някакво базово съгласие за фронт срещу Борисов и Пеевски. Изборите спокойно може да се проведат и през ноември, ако това се налага.

По-вероятно обаче е изход да не се намери и Главчев да получи втори мандат като служебен премиер. И тук идват правомощията на Румен Радев, които той почти не използва за настоящото правителство. Президентът би могъл да блокира определени министерски назначения, които счита за нередни или скандални. Радев не може да бяга от тази своя отговорност и да я прехвърля изцяло на (кандидат-)премиера или на партиите в парламента.

Вътрешният министър е ключов 

Ключов за честността на изборите, например, е вътрешният министър и неговата воля или липса на такава за борба с купения и контролирания вот и фалшификациите в изборните комисии. На последните избори по времето на Калин Стоянов тези явления се вихриха пак под мълчаливия поглед на МВР. Шампиони отново бяха ГЕРБ и ДПС, както показаха изследванията на рисковите секции. Това на фона на все по-ниската избирателна активност става все по-ключово за разпределението на силите в Народното събрание. Дори и „само“ 15-20% от депутатите (и партиите) да са избрани по „втория начин“, може да е от решаващо значение и да наклони отново везните към силите, господстващи през последните петнайсетина години, вкопали се в институциите и службите и генериращи невиждана корупция и брутални зависимости.

В мандата на Главчев президентът по изключение реши да осуети назначаването на зам.-председателя на ГЕРБ Даниел Митов за служебен външен министър - като ярка партийна фигура, макар че бе казал, че кадровият подбор е изцяло отговорност на премиера. И това е правилният подход.

Ако президентът провежда консултациите с парламентарните сили за назначенията в служебния кабинет реално, а не формално, то и други лица не следва да са министри. Поне според официалните изявления от партиите в сегашното, а и в предното Народно събрание. Това важи най-вече за Калин Стоянов, който няма качества за министър и очевидно обслужва ГЕРБ и Пеевски, а те винаги застават зад него в критични моменти.

Наскоро за оставката му настоя дори Станислав Балабанов от ИТН по повод бедствията с пожарите.

Самият Румен Радев многократно е подчертавал, че той не би назначил Калин Стоянов, ако зависи от него. Което не е много коректно, защото именно Радев назначава служебните министри, дори и според последните поправки на Конституцията.

Смяна на Калин Стоянов на всяка цена

Смяната на Стоянов с приемлив вътрешен министър е необходима и президентът следва да настоява за това на всяка цена, включително и ако се наложи по-дълго отлагане на указа за следващия служебен кабинет и за насрочването на изборите. Ако Главчев се запъне, това може да осигури достатъчно време на парламента да осигури друг вариант за служебен министър-председател - разбира се, ако се намери достатъчно воля сред парламентарните сили да сложат край на долнопробното подчиняване на служебната изпълнителна власт.

Ако това не се случи, въртенето в порочния политически кръг вероятно ще продължи с пълна сила. Което може и да обслужва плановете на Румен Радев за вероятния му бъдещ политически проект, но не е от полза за обществото.