"Продължаваме промяната-Демократична България" опитва да разшири кръга от имена за потенциални служебни премиери чрез предложения за изменения в Закона за Сметната палата. Става въпрос за малка, но съществена промяна, според която Народното събрание ще предлага заместник-председателите на одитния орган. В сегашното положение те пак се избират от НС, но това става по предложение на председателя на Палатата. Такъв обаче в момента е Димитър Главчев, който е служебен премиер и чака повторно назначение.

Както Клуб Z писа, има три варианта Димитър Главчев да не изкара втори мандат като служебен премиер. Единият е, ако някое друго от кръга лица, които по Конституция може да заемат този пост, този път се съгласи, вторият е чрез смяна на двамата заместници в Палатата, чиито мандати отдавна изтекоха, третият с избора на омбудсман и заместник.

Според промените в Конституцията, които Конституционният съд не събори с решението си от 26 юли, за служебен министър-председател се назначава измежду председателя на Народното събрание, управителя или подуправител на Българската народна банка, председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник. В случая става дума за 10 позиции. На практика обаче са седем.

Първият вариант - някое старо лице изведнъж да се съгласи, е малко вероятен. Всички потенциални премиери отказаха поста при консултациите за служебен кабинет от пролетта. Днес отказ затвърди и единственото ново име сред тях - председателката на Народното събрание Рая Назарян.

Отделно, страната няма омбудсман и заместник, след като титулярката стана съдия в ЕСПЧ, а заместничката й напусна още през март. И до днес парламентът не е отворил процедура по избора на нови титуляри на институцията. По процедурни правила тя трае три месеца. Време, недостатъчно, за да се допълни "домовата книга" с нови имена, макар в някои медии да се появиха информации, че ще бъде бързо задействана нова процедура.

Така "домовата книга" може да бъде подновена с нови имена само ако парламентът отвори процедура по смяна на двамата заместник-председатели на Палатата. Но пък самият Главчев вече изрази не само готовност, а и желание да бъде посочен отново за служебен премиер.

Двамата му заместници в одитния орган са Горица Грънчарова-Кожарева (свързвана в медийни публикации и политически твърдения с ДПС) и Тошко Тодоров (кадър на ГЕРБ) - и двамата избирани през 2015 г. (когато ГЕРБ управляваше с Реформаторския блок, АБВ и т. нар. патриоти). Мандатите им са 7-годишни, така че към днешна дата са изтекли. При избора на нов шеф на палатата през юли м.г. (т.е. Главчев) мнозинството така и не отвори процедура за заместници.

Иначе и Кожарева, и Тодоров също отказаха да станат премиери при първия "рунд" на разговори с президента. Тодоров дори със "семеен мотив". 

Мотиви

В мотивите към проекта на ПП-ДБ очаквано не се споменава желанието им да сменят Димитър Главчев, а с него и вътрешния му министър Калин Стоянов, които обвиниха публично в обслужване на интересите на санкционирания по "Магнитски" (съ)председател на ДПС Делян Пеевски. Това, апропо, направи и групата депутати на почетния председател Ахмед Доган, с когото Пеевски води открита война за партията.

Изтъква се следното:

а) че в сегашното законодателно положение има дефицити - председателят на Сметната палата не може да предложи свои заместници, докато не изпълнява тази функция, т.е. както е в случая - докато е служебен премиер;

б) ако НС предлага и назначава заместниците, ще се постигне баланс в ръководството на държавния одитор, "тъй като концентрацията на всички персонални решения за ръководството на Сметната палата в нейния председател създава риск за силна политизация, а не за независимостта й.

Време и желание

Следват обаче факторите време и желание.

Кога ще са следващите предсрочни избори зависи от президента Румен Радев, но очакването е, че ще ги насрочи за 13 октомври. Това означава да издаде указ в началото на следващата седмица - и за вота, и за назначаването на служебния премиер (според Конституцията). С други думи, ако Радев не забави процедурата (която включва междувременно консултации с парламентарните групи, както и разговори с лицата от "домовата книга"), то измененията в Закона за сметната палата трябва да тръгнат "по бързата писта" в парламента и да бъдат приети на две четения още тази седмица.

Тук опираме и до желанието - от страна на ръководството на парламента, на председателя на ресорната комисия, както и на мнозинството - за да мине законът за такова кратко време (както много пъти се е случвало иначе при наличието на интерес).

Засега не е известно каква е нагласата на останалите парламентарни групи и на независимите народни представители.