ДИЛЯНА ДИМИТРОВА

Закон за защита на твореца от чалгата може би трябва да бъде прокаран скоро у нас. Защото пространството за създателите на изкуство се стеснява все повече – дотам, че добрите драматични актьори стават комици, писателите – сценаристи, а актьорите – участници в риалити за мераклии да се видят по телевизията.

Турските сериали вече не са най-гледаните в тв ефира. Вместо тях домакините се взират в нови сапунени мехури, които са напът да съсипят актьорската професия. Би Ти Ви и Нова тв се борят за вниманието на зрителите в праймтайма с риалити със сценарий „Съдби на кръстопът“ и „Истински истории“. Т.нар. съдби са в жанра „лична драма“, показват изневери, скандали, побоища и прочие банални битови истории. Снимани са във формата на сериал, но всички компоненти в тях са под всякакви стандарти за телевизионната поредица – по-зле от и най-слабите ни заглавия. Домакините обаче ги харесаха и вече гледат новата чалга вместо бозите с Къванч Татлату и останалите сърцеведи от Турция. Българските побоища задминаха локумите от Истанбул, аудиторията предпочете утешението, че в някои семейства е далеч по-зле от тяхното.

Две продуцентски фирми се конкурират с новия риалити формат – „Междинна станция“ на Иван и Андрей прави „Истински истории“ по Би Ти Ви, а „Идалго продакшънс“ на Красимир Ванков – „Съдби на кръстопът“. Участници се набират сред контингента кандидати за БИГ Брадър. Хонорарите са смешни – 100 лв. на снимачен ден за главна роля и 60 лв. за епизодична и второстепенна. Статистите, които се снимат в масовката за по 30 лв. дневно, са идеални и за този формат.

Заради ниското качество обаче, отскоро екипите са започнали да прозвъняват и мнозина актьори, играли в „истински“ сериали. Всички до един категорично отказват да приемат роля в риалити поредицата. Негласното споразумение между тях е да не падат под 200 лв. дневно, което пак е малко.

Но въпрос на време е „съдбите“ да прилъжат и професионалистите, защото актьорите у нас вече няма къде да играят. След ниския рейтинг на някои заглавия в последните 4-5 години, телевизиите намалиха сериалите родно производство до минимум, а и покрай проблемите на продуцентска къща „Камера“ стана ясно, че актьорите често не получават хонорарите си или им ги дават силно орязани. Трупите на театрите пък се пръскат по шевовете…

Преди време бившият директор на Театър „Възраждане“ Владимир Петков шокира актьорската гилдия с признанието: „НАТФИЗ произвежда бармани, сервитьори, масажисти и компаньонки. А основната последица от всичко това е – загуба на смисъла“.

„Не съм оптимист – коментира режисьорът. – Комерсиализацията на изкуството ще продължи да бъде налагана с всички политико-икономически средства. Ще има съпротива, ще има и “мохикани”, които ще поддържат една безлична политическа коректност, но когато е смачкан духът, никакви субсидии не могат да помогнат… А за времето, когато в България бъде наложен халифатът, както се заканват някои, не искам и да мисля. По всяка вероятност трябва да стане нещо наистина трагично, като анексирането на голяма част от България от наша страна съседка, за да се осъзнаем, прогледнем и заработим в името на духовното. Тогава цялостното развитие на България ще тръгне нагоре“.

Съдбоносно в тези две риалити поредици обаче е рекламното изречение, с което се търсеха участници: „Липсата на професионален опит е предимство…“

Предимство, давано на дилетанта в най-гледаното телевизионно време. Това е посоката, в която вървим. Обратно към невежеството.

Площад Славейков