Маги Лю: Искам да родя първото бебе на Марс

Наш кореспондент

ТАМПА, ФЛОРИДА –  24 жители на планетата Земя са готови да се простят завинаги с всичко и всички и да заминат с еднопосочен билет до Марс през 2025 г., с полет, който се предвижда да бъде организиран от холандската частна компания „Марс 1“.  

Засега са определни 100 души, между които трябва да бъдат избрани екипажите за четирите полета до Червената планета, които се предвижда да бъдат изстрелвани на всеки две години. Първоначалният брой на кандидатите, които бяха регистрирани през 2013 г., бе 20 2586. Сред тях имаше и 10 българи. От тях бяха пресяти 660. Тогава останаха двама нашенци - Красимир Ангелов и Изабела Шопова. Тя е българка от Варна, но живее в Австралия. Само преди няколко дни кандидатите се стопиха до 100. Това са 50 мъже и 50 жени на възраст от 19 до 60 години. Тридесет и девет от тях са от Северна Америка (33 са от САЩ), 31 от Европа, 16 от Азия, 7 от Африка и 7 от Австралия. „Тези вдъхновени марсианци дават на света картина затова как изглеждат изследователите на нашето време“, заяви Бас Лансдорп, съосновател и президент  на „Марс 1“, чийто щаб е в град Амерсфорт.

„Искам да родя първото бебе на Марс“, заявява британката от китайски произход Маги Лю, която следва философия в Университета в Бирмингам . Маги се вижда на Червената планета като първата Ева, която трябва да открие своя Адам. „Сигурна съм, че това ще бъде голямо предизвикателство. Досега никой не е изследвал раждане в „извънземни условия“, но моето дете ще стане първият марисанец в историята“, посочва Маги.      

Следващата слекция до 24 души ще стане след сериозен тест, който ще се състои в модулно селище, което е наречено „Марсиански пост на Земята“. Тренировката ще бъде тежка и предвижда кандитатите да прекарат дълго време изолирани от околния свят в херметично затворени помещения. Те ще обличат скафандри, за да излизат навън, все едно, че действително са вече на Марс.

Пресата в цял свят вдигна голям шум около избора на марсонавтите, но дали всичко няма да приключи като голяма рекламна кампания?

Фирмата „Марс 1“  не разполага с ракети-носители за своята програма, но има намерение да ги наеме от авиокосмически корпорации. Освен това не е ясно как организаторите ще успеят да съберат колосалната сума от над $5 милиарда долара за осъществяването на полетите и построяването на съоръженията на Марс, които да приютят земните колонизатори. Според астронавта Крис Хадфилд, който бе шеф на Международната орбитална станция, малко вероятно е да се сбъдне дръзката идея на „летящите холандци“, замислили проекта. Целият процес на обучение ще бъде заснет на документален филм. Земният живот на желаещите да станат „марсианци“ ще бъде следен от телевизиите в цял свят. Много компании ще използват случая, за да рекламират свои продкти. По всичко изглежда, че това ще е едно голямо „реалити шоу“, което може да донесе добри печалби на „Марс 1“. Дори първите планове за заселване на Марс да не успеят, в хода на подготовката ще бъдат направени ценни изследвания върху участниците в експеримента. Може би най-важното от тях ще бъде върху психологическата адаптация на хората и решаване на проблемите за тяхното дълговременно общуване в условията на затворено пространство.

Пак на бъдеща мисия до Червената планета бяха посветени слушанията тези дни в Сената на САЩ, в които участва вторият човек, стъпил на Луната – Бъз Олдрин.  „Съединените щати трябнва да направят повече от това да забият американското знаме на Марс, ако искат да продължат да бъдат лидер в космическите изследвания“, заяви Олдрин пред Подкомисията за Космоса, науката и конкурентността. "Да се отиде на Марс, чрез пилотирани полети,  без да се основе там колония, не е достатъчно", заяви астронавтът от космическият кораб „Аполо 11“, който на 21 юли 1969 стана вторият след Нийл Армстронг жител на Земята, стъпил на естествения спътник на Земята. Олдрин посочи, че голямата цел на програмата на САЩ за космически изследвания не трябва да е само изграждане на бази на Луната, а колонизиране на Марс.  Бъз смята, че през 2038 г. ще бъде възможно да се организира полет на хора до далечната планета. „Това е интегрален план, който включва връщане на Луната на комерсиална и международна основа и после заселване на Марс с добре очертана програма, намаляваща максимално риска.  Преди да полетят хора трябва да продължи проучването на Марс със сонди роботи, което ще доведе до истинска революция в икономическия аспект на човешките полети до Червената планета", твърди той.

Други двама астронавти от по-младото звездно поколение – Уолт Кънинхам и Майк Масимо,  също говориха пред комисията. Масимо заяви, че в бъдещите полети на хора до Марс ще бъде използван натрупания богат опит от експедициите „Аполо“ до Луната, а така също от множеството мисии на космическите совалки. „Много е възможно в бъдеще човечеството да бъде принудено да намери нов дом в Слънчевата система, където да се пресели, ако Земята бъде заплашена от колосална катастрофа. Марс вероятно е мястото. Ако ние решим да отидем там, това ни дава нов шанс“, каза Масимо, който бе в екипа на космическите совалки, които от 2002 г. до 2009 г. поддържаха космическия телескоп „Хъбъл“. 

„Наистина мисля, че това е инвестиция в бъдещето, която не само ще вдъхнови децата ни, но също ще помага на страната и икономиката за много години напред“, предрече той.