Кой да си и помисли преди няколко години, скъпи приятели, че тия дни, в края на 2024, ще гледаме по телевизора как полиция вади Доган от сараите му... Но пък животът не само е пълен с изненади, а и понякога съвсем изненадващо ни поднася едни и същи изненади по няколко пъти. Например тоя филм с Доган сега, вече сме го гледали в предната му версия. Това днес е просто римейк на „Тодор Живков – глава последна“.

Тодор Живков също бе изваден от резиденцията си и даже отиде на съд. След десетилетия, в които колеше и бесеше в държавата и разполагаше с нея като със своя собственост. Накрая се оказа беден като църковна мишка. Само една медицинска сестра му кърпеше чорапите и нищо друго си нямаше освен едно одеалце. А Доган в римейка от 2024 година и медицинска сестра си няма, приятели... Нищичко не е негово, се оказа, а на някакъв фамозен бизнесмен. Член на БСП. Не ме поправяйте с „бивш“ – бивши членове на БСП няма... Защото:

генерално погледнато всичките ни политици са от БСП. Я от градското, дето се преименува от БКП на БСП, я от селското, дето като не додрапа до челните позиции в БСП си направи ГЕРБ, я от буржоазно-работническото, дето събра репресираните от всяка „предишна“ власт – при бай Тошо бяха репресирани от буржоазията и се радваха на соцпривилегии, а след бай Тошо се оказаха репресирани от бай Тошо и се радваха на демократични привилегии...

ако не са от БКП-БСП, са от ДС, което е същото.

Ако не са ни от БКП, ни от ДС, то са деца на такива, дето са.

Та в тоя ред на мисли, няма нищо изненадващо в изненадващите изненади, дето животът ни ги поднася непрекъснато и после ги повтаря и потретва. Просто, докато винаги правим едно и също нещо, ще получаваме един и същи резултат.

Та, гледаме днес как Пеевски гони Доган от сараите. И хем да се зарадваш, хем да се натъжиш. Ако пак ще сменяме единия с другия, то няма смисъл даже да си пускаме телевизора.

Тоя филм сме го гледали – ще се разделят порциите някъде там, из сараите, феноменът ще лапа все по-голяма част от баницата, ще расте, ще дебелее, ще се разплуе до феноменални размери... Ще ни писне отново, ще му спретнем няколко протеста. Тогава от нелегалност ще излезе Бойко, ще оглави протеста... А може пак да го изпревари Радев и той да вдигне юмрука начело на тълпата. Ще тръгне протестът след някой от тях или пък тоя път няма да тръгне, но това е все едно така или иначе, защото три дни преди решаващите избори, ще седнат демократите на кръглата маса, за да договорят как ще поделят власт и отговорност, ще се скарат, ще се обидят, ще се разцепят на Демократи-град и Демократи-село – или по-точно на жълти павета и прованс, последователите им и те ще се скарат помежду си, ама най-вече ще се обидят на лидерите си, на съпартийците си, а и на съмишлениците - всеки ще се обиди на всеки и ще напусне с късане на ризи всичко, а в деня на изборите, ако има бой за нещо, ще е за гъбите в гората. Феноменът ще си отдъхне, ще остане в сараите, Радев и Бойко ще се разберат и така до следващия цикъл, в който е възможно полиция да вади Пеевски или Борисов от имотите им, но само, за да влезе следващият Пеевски или Борисов в тях, на демократите тъкмо ще им е минала старата обида и хоп!, ще се обидят за нещо ново, пак ще пропуснат да станат мнозинство в парламента и така, докато свят светува.

Или поне, докато спрем да правим едно и също всеки път, очаквайки различен резултат. Може на следващите избори за разнообразие, а и като експеримент, да вземем па да излезем и да гласуваме масово, а? Купеният вот тогава ще потъне. Което по значение е толкова важно, че почти може да ви накара да забравите, че някой от демократите не слага правилно запетайките, другият не мига като говори, а третият ви смята за твърде умни и не си прави труда да ви говори просто... Все вселенски проблеми, които на този етап ни се виждат по-важни от това да няма сараи. Иначе, за ваше успокоение - гъби в гората има и на другия ден.