Европейската централна банка (ЕЦБ) очаквано понижи днес лихвата по депозитите с 0,25 процентни пункта до 3,5 на сто.

Основната лихва по рефинансирането и лихвата по пределното кредитно улеснение на централната банка на еврозоната се свиха съответно до 3,65 % и 3,90 процента.

През летните месеци ЕЦБ се въздържа от промени в паричната политика, изчаквайки да излязат новите данни за инфлационните тенденции и икономическите перспективи. Предварителните данни на Евростат отчетоха спад на инфлация до 2,2 % за еврозоната през август спрямо 2,6 % през юли. С това показателят продължава да се доближава до целевото ниво на ЕЦБ от 2 на сто, отбелязва БТА.

През юни банковият регулатор предприе първото намаляване на референтните ставки по рефинансирането и пределното кредитно улеснение (инструмент, даващ на банките възможност да получават от ЕЦБ ликвидност овърнайт – бел. ред.) от март 2016 г., а на лихвата по депозитите - от септември 2019 година. Това стана на фона на отслабналата инфлация след рязкото ѝ увеличение през последните години. Тогава и трите вида лихви бяха понижени с 0,25 процентни пункта. 

Последните данни за инфлацията в общи линии отговарят на очакванията, а последните прогнози на служителите на ЕЦБ потвърждават предишните, посочват от централната банка на еврозоната.

Според прогнозите общата инфлация ще бъде на средно ниво от 2,5 на сто през 2024 г., 2,2 на сто през 2025 г. и 1,9 на сто през 2026 г., както бе заложено и в прогнозите от месец юни. Очаква се инфлацията отново да се повиши през втората половина на тази година. През втората половина на 2025 г. инфлацията би трябвало да се понижи до целевата стойност от 2 на сто, допълни регулаторът, цитиран от БТА.

Прогнозите за 2024 г. и 2025 г. за базисната инфлация са ревизирани леко нагоре, тъй като инфлацията при услугите се оказа по-висока от прогнозираната. Същевременно експертите на ЕЦБ продължават да очакват бърз спад на базисната инфлация - от 2,9 на сто през тази година до 2,3 на сто през 2025 г. и 2,0 на сто през 2026 година.

Очаква се икономиката на еврозоната да нарасне с 0,8 на сто през 2024 г., с 1,3 на сто през 2025 г. и с 1,5 на сто през 2026 година. Това представлява лека корекция надолу в сравнение с прогнозите от юни. Нещо, което се дължи основно на по-слабия очакван принос на вътрешното търсене през следващите няколко тримесечия, посочва БТА.

Прогнозите за икономическия растеж от юни бяха за ниво от 0,9 на сто през тази година, 1,4 % през 2025 г. и 1,6 % за 2026 година.