В края на 90-те години на XX в. България вървеше с по-бързи крачки от Румъния по пътя за членството в ЕС. С течение на времето обаче северната ни съседка ни изпревари, най-вече заради по-ефетивната си съдебна система и осъдените за корупция висши политици. Клуб Z публикува коментар на Дойче веле, в който се проследяват успехите на Румъния в борбата срещу корупцията. Със сигурност има какво да се научим от опита на румънците.

 

Най-големият комплимент за румънското правосъдие дойде малко непредвидено и от най-неочаквано място: "От години в Румъния съществува този страх, който направо ни парализира", заяви при арестуването си преди четири месеца Виорел Хребенчук, заместник-председател на парламента и високопоставен член на партията на премиера Виктор Понта. Представителят на управляващата Социалдемократическа партия бе обвинен в корупция и незаконна реституция на гори, конфискувани навремето от комунистическия режим.

Мнозина си спомнят как още преди 20 години Хребенчук твърдеше, че при прехода от комунизъм към капитализъм в Румъния са допустими някакви "приемливи нива на корупция", пише вестник "Адевърул". Бившият социалистически премиер на страната Адриан Нъстасе написа преди няколко години в своя блог следното: "Заради вакуума на институционалност в държавата корупцията трябва да се приема за "даденост", като средство, с което смазват механизмите на икономиката в годините на прехода." Половин година по-късно Нъстасе беше арестуван за корупция и осъден на две години затвор.

Нещата обаче се променят. А това, което Нъстасе наричаше "даденост", днес е подложено на тотална ревизия. Така например тъстът на социалистическия премиер Виктор Понта е разследван за отклоняване на средства по европейски програми. Бившата министърка на туризма Елена Удреа пък е в следствения арест по обвинение, че чрез раздаването на подкупи е осигурявала финансиране за партията на бившия президент Траян Бъсеску, чието протеже бе тя.

Малко след създаването на румънската Национална антикорупционната дирекция (DNA) вече бяха издадени първите присъди срещу политици, разследвани по обвинение в корупция. Последваха ги и други. Решителният импулс дадоха реформите, проведени от бившата министърка на правосъдието Моника Маковей, а допълнителният тласък дойде от Механизма за наблюдение, наложен от Брюксел на Румъния и България след влизането им в ЕС през 2007 година. И макар от година на година ЕС да даваше все по-добри оценки на Румъния, това не беше достатъчно, за да бъдат убедени страните от ЕС, че Букурещ е готов за прием и в шенгенското пространство.

Дотук Антикорупционната дирекция е изправила повече от 1100 държавни служители на съд, включително и 12 настоящи или бивши министри. Над хиляда от делата са завършили с постановяването на ефективна присъда и само 9% от тях - с оправдателна, е цитирана от агенция ДПА ръководителката на антикорупционното звено Лаура Кьовеши. То продължава да работи, но персонал постоянно не достига: през 2014 г. 85 прокурори са работили по общо 9100 случая - средно на прокурор се падат по 105 дела. Има още какво да се желае и по отношение на възстановяването на откраднатите от държавата пари: през миналата година са били "спасени" едва 10% от отклонените от осъдените лица 310 милиона евро. "Сумата би стигнала за годишните заплати на всички лекари в Румъния", обяснява Кьовеши.

Успехът на прокурорите от Антикорупционната дирекция се дължи и на растящото доверие сред населението на страната в румънското правосъдие. През 2014 г. има ръст от 78% на сигналите за извършено престъпление, подадени в Дирекцията. Румънските медии също допринасят много с публикациите си: почти всеки ден в новините показват поредните обвинени в корупция държавни служители, откарвани с белезници на ръцете, а вестниците се надпреварват да публикуват данни от папките на следователите. Съвсем друг е въпросът доколко това е законно.

Слабо звено в целия процес си остава парламентът, който може да откаже снемането на имунитета на обвинени политици. Неотдавна по този начин отърва кожата бившият министър на икономиката от Либералната партия и писател Варуян Восганян, който в пленарната зала се разплака и напръска лицето си със светена вода непосредствено преди решителното гласуване на искането за снемане на депутатския му имунитет. По-"мъжки" от него постъпи колежката му Елена Удреа, която смело размаха пред телевизионните камери белезниците си, а няколко дни по-късно поиска с нейни лични средства да бъде ремонтирана килията ѝ в ареста. Тя се аргументира с нечовешките условия в затвора, имайки предвид включително състоянието на тоалетните, през които прониквали плъхове. Решението на ръководството на затвора все още се чака.

 

Източник: Дойче веле