Републиканецът Джей Ди Ванс и демократът Тим Уолз днес ще се срещнат за единствените вицепрезидентски дебати от предизборната кампания в САЩ, след като в продължение на два месеца отправяха критики един срещу друг, както и срещу двамата кандидати за президент на двете основни партии, предаде Асошиейтед прес, цитирана от БТА.

Двубоят, организиран от телевизия Си Би Ес Нюз в Ню Йорк, не е със същия залог като дебатите на 10 септември между бившия президент Доналд Тръмп и вицепрезидента Камала Харис, но той ще предостави на техните кандидати за вицепрезидент възможност да се представят пред избирателите, да защитят своите кандидати за президент и да отправят атаки срещу противниковите.

Дебатите ще бъдат проследени от най-голямата телевизионна и онлайн аудитория, пред която всеки от двамата кандидати за вицепрезидент може да очаква да говори преди изборния ден.

60-годишният губернатор на Минесота Уолз и 40-годишният сенатор от Охайо Ванс са прекарали седмици в подготовка за дебатите.

Уолз е демократът, който още преди да бъде избран от Харис за кандидат за вицепрезидент, популяризира термина "странни" по отношение на кандидатите на републиканците.

Ванс напада прогресивните политики на губернатора на Минесота и посочва, че те са доказателство, че политиките на демократите са твърде леви за избирателите. Ванс е отправял подигравки към военната служба на своя колега ветеран. Уолз отправя критики срещу възгледите на Ванс за семейния живот и противопоставянето му срещу правото на аборт.

И двамата мъже изтъкват своя произход от малки градове в средната част на Америка в контраст с Тръмп, който е милиардер, роден в Ню Йорк, и Харис, която е родена в Калифорния.

Всичко това създава предпоставки за потенциално ожесточени дебати в Манхатън, отбелязва АП. В крайна сметка обаче кандидатите за вицепрезидент ще трябва да поддържат сложен баланс. Основната им задача ще бъде да изтъкват аргументи в полза на двамата кандидати са президент, но за да постигнат тази цел те ще трябва също така да спечелят доверието на аудиторията. В крайна сметка ако гласоподавателят не харесва вестоносеца, е по-малко вероятно да повярва на посланието му, заключава АП.