Article_top

Клуб Z

ЯНА ВАСИЛЕВА

Какво е общото между Свети Патрик, падането на Бастилията, рождения ден на краля /кралицата/, приемането на неутралитета и извоюването на независимостта?

Именно тези са най-важните дни в годината за Ирландия, Франция, Великобритания, Австрия и Гърция, в които съответните държави са избрали да честват най-паметното за тях събитие. Е, рожденият ден на британската кралица не е през юни, когато се отбелязва, а на 21 април – лятното време е избрано за удобство на населението като по-благоприятно за всенародно веселие. Но и тези, които празнуват в по-студените месеци като март – например ирландците – постигат с гайдите и танците достатъчно висок градус на настроението.

А германците? Техният национален празник е сред най-младите по чисто исторически причини – 3 октомври е записан в календара с червено едва от 1990-та година насам, след обединението на страната. И пак поради чисто историческата специфика в развитието на Федералната република е избрано да бъде честван максимално цивилно и близо до народа, всяка година най-тържествено в една от федералните провинции, които се редуват да домакинстват на официалните прояви.

Не само съображението „младост“, но и потребността да се знае повече за миналото, рефлектиращо в настоящето и бъдещето, ще да е ръководила организаторите на специална изложба в Историческия музей на Бон, посветена именно на празниците, които в Германия са били отбелязвани и се отбелязват, отразявайки различните приоритети, поставяни в различните исторически периоди и в различно развилите се две части на републиката.

Какво, например, е Осми май – ден на поражението във Втората световна война или ден на победата над хитлеризма? Кои са били паметните дати за режима на социалистите в ГДР и кои исторически герои са заслужили подвизите им да бъдат почитани в западната част на страната? Безспорен празник ли е Трети октомври и как предпочитат да го прекарват тези, на които датата в календара осигурява свободно време в този ден? С присъщата на германците методичност са потърсени отговорите на всички тези въпроси, които и до днес са актуални без да са непременно еднозначни.

Всички основополагащи държавни символи на ГДР са изобразени на гобленчето, което е част от експозицията в Бон.

Но за какво ни е всъщност национален празник и има ли нужда от такива дни във все повече глобализиращия се свят, е една от темите, над която посетителите на изложбата могат да поумуват. Могат да изчислят важността на необходимостта от такъв ден за националното самочувствие, да сравнят начина, по който те прекарват празника с вижданията на своите сънародници, както и да споделят очаквания и предпочитания за своя прочит на най-значимата за държавата дата.

В разделена Германия години наред националните празници са различни – за ГДР това е 7 октомври, денят на официалното създаване на държавата през 1949. Западна Германия пък чества на17 юни въстанието на гражданите на ГДР, вдигнали се през 1953 срещу сталинизма като „Ден на германското единство“. Когато стената пада на 9 ноември 1989, е пределно ясно, че датата на националния празник не бива да съвпада с тази на погрома от 1938, известен като „Кристалната нощ“, и така изборът пада върху Трети октомври.

В други държави националните празници се отбелязват пъстро и помпозно, със заря и парад като например във Франция. Докато във Федералната република патетиката е по-скоро отхвърлена, за да бъде денят повод за радост и добро настроение, а не за самоизтъкване на държавата. Сигурно заради това 46 процента от германците заявяват, че нямат никакви особени намерения за този ден, а 29 на сто биха искали да си отспят. Не, че ако им се прииска, не биха могли да се включат в една или друга по-официална проява (това желание изразяват точно три процента) или да посетят официалната служба в църквата.

Накратко – Трети октомври е ден и празник, и за пикник. Навремето, взимайки решението за датата на националните чествания, тогавашният канцлер Хелмут Кол нееднократно подчертава, че става дума за хубав есенен ден, който може да бъде използван от гражданите и за празнуване, и за излет.

Националният празник – отлична възможност да се излезе на пикник сред природата.

 

 
Националният празник в Германия е лишен от патетика. Снимки Авторката

ЯНА ВАСИЛЕВА

Какво е общото между Свети Патрик, падането на Бастилията, рождения ден на краля /кралицата/, приемането на неутралитета и извоюването на независимостта?

Именно тези са най-важните дни в годината за Ирландия, Франция, Великобритания, Австрия и Гърция, в които съответните държави са избрали да честват най-паметното за тях събитие. Е, рожденият ден на британската кралица не е през юни, когато се отбелязва, а на 21 април – лятното време е избрано за удобство на населението като по-благоприятно за всенародно веселие. Но и тези, които празнуват в по-студените месеци като март – например ирландците – постигат с гайдите и танците достатъчно висок градус на настроението.

А германците? Техният национален празник е сред най-младите по чисто исторически причини – 3 октомври е записан в календара с червено едва от 1990-та година насам, след обединението на страната. И пак поради чисто историческата специфика в развитието на Федералната република е избрано да бъде честван максимално цивилно и близо до народа, всяка година най-тържествено в една от федералните провинции, които се редуват да домакинстват на официалните прояви.

Не само съображението „младост“, но и потребността да се знае повече за миналото, рефлектиращо в настоящето и бъдещето, ще да е ръководила организаторите на специална изложба в Историческия музей на Бон, посветена именно на празниците, които в Германия са били отбелязвани и се отбелязват, отразявайки различните приоритети, поставяни в различните исторически периоди и в различно развилите се две части на републиката.

Какво, например, е Осми май – ден на поражението във Втората световна война или ден на победата над хитлеризма? Кои са били паметните дати за режима на социалистите в ГДР и кои исторически герои са заслужили подвизите им да бъдат почитани в западната част на страната? Безспорен празник ли е Трети октомври и как предпочитат да го прекарват тези, на които датата в календара осигурява свободно време в този ден? С присъщата на германците методичност са потърсени отговорите на всички тези въпроси, които и до днес са актуални без да са непременно еднозначни.

Всички основополагащи държавни символи на ГДР са изобразени на гобленчето, което е част от експозицията в Бон.

Но за какво ни е всъщност национален празник и има ли нужда от такива дни във все повече глобализиращия се свят, е една от темите, над която посетителите на изложбата могат да поумуват. Могат да изчислят важността на необходимостта от такъв ден за националното самочувствие, да сравнят начина, по който те прекарват празника с вижданията на своите сънародници, както и да споделят очаквания и предпочитания за своя прочит на най-значимата за държавата дата.

В разделена Германия години наред националните празници са различни – за ГДР това е 7 октомври, денят на официалното създаване на държавата през 1949. Западна Германия пък чества на17 юни въстанието на гражданите на ГДР, вдигнали се през 1953 срещу сталинизма като „Ден на германското единство“. Когато стената пада на 9 ноември 1989, е пределно ясно, че датата на националния празник не бива да съвпада с тази на погрома от 1938, известен като „Кристалната нощ“, и така изборът пада върху Трети октомври.

В други държави националните празници се отбелязват пъстро и помпозно, със заря и парад като например във Франция. Докато във Федералната република патетиката е по-скоро отхвърлена, за да бъде денят повод за радост и добро настроение, а не за самоизтъкване на държавата. Сигурно заради това 46 процента от германците заявяват, че нямат никакви особени намерения за този ден, а 29 на сто биха искали да си отспят. Не, че ако им се прииска, не биха могли да се включат в една или друга по-официална проява (това желание изразяват точно три процента) или да посетят официалната служба в църквата.

Накратко – Трети октомври е ден и празник, и за пикник. Навремето, взимайки решението за датата на националните чествания, тогавашният канцлер Хелмут Кол нееднократно подчертава, че става дума за хубав есенен ден, който може да бъде използван от гражданите и за празнуване, и за излет.

Националният празник – отлична възможност да се излезе на пикник сред природата.

 

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

Приятна и поучителна статия /каквито впрочем са всички статии на авторката ,казвам го в положителния смисъл на думата/чете се лекота и не те натоварва с патриотични изблици,но пък ме вкарва в тежък размисъл мен българския читател.Какво е за нас 3 март,след потресаващото слово на президента ни миналата година когато и дума не обели за Русия и днешните държавни тържества без поканено нито едно официално лице от Русия и в условия на истеризиращо население на тема русофили ,русофоби вече не знам в кой век живея.Не ми се коментира повече.Бях си приготвил и "критично" слово към авторката,че на връх националния ни празник пише за други ,но не и за нашия 3 март , но май ще се наложи да я поздравя точно за това,благодаря ти Яна ,че не взе страна в националния ни тюрлю гювеч!
Анонимен's picture
Анонимен

Ако на националния ни празник трябваше да се говори за Русия, това означава да се каже грозната истина за антибългарската и политика в продължение на векове!!!! Но понеже е празник все пак, за Русия по-добре нищо, отколкото лошо!
Анонимен's picture
Анонимен

А на тези които толкова много им се искат да чуват думата Русия, да си хващат куфарите и ...
Анонимен's picture
Анонимен

Днес никой българин не бива да се заблуждава за целта на Руско-турската война и да живее с илюзии относно методите и целите на руския империализъм. Тази война има една единствена цел - да предотврати образуването на една голяма и сплотена България, която може да се окаже пречка за доминация на Балканите и завземането на проливите. Целта на имперска Русия е създаване на малка, зависима държава, която лесно да се превърне в губерния и предмостие за завладяване на Цариград. Всички руски секретни договори, предхождащи войната, както и последвалите събития, най-вече съпротивата на Русия против Съединението на България категорично доказват подлата и коварна антибългарска политика на Руската империя.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Защо само Иван Гешев е номиниран за главен прокурор?