Милен Митев бе избран за втори мандат като генерален директор на Българското национално радио. Това стана ясно в четвъртък на заседанието на Съвета за електронни медии (СЕМ). 

За неговата кандидатура гласуваха трима от членовете на регулатора – изпълняващата длъжността председател на СЕМ Габриела Наплатанова, Къдринка Къдринова (и двете квота на президента) и Галина Георгиева (квота на ГЕРБ). Против бяха Пролет Велкова и Симона Велева.

Седем бяха общо кандидатите - освен Митев,  това бяха Цветослава Георгиева, Хелия Чавдарова, Маргарит Русев, Ива Дойчинова – Димитрова, Валерий Тодоров и Георги Даскалов. Те представиха своите концепции за развитие на националното радио на изслушвания във вторник и сряда.

Мандатът на Митев изтича на 31 октомври. Той ще има още три години начело на обществената медия. В своята концепция, според някои от членовете, които го подкрепиха, той е показал "диалогичност", "конструктивен и уравновесен поглед", "силен характер", виждания, които са "най-адекватни и реалистични".

Сред останалите кандидати единствено Ива Дойчинова получи подкрепата на Симона Велева. Пролет Велкова обяви, че не може да даде гласа си за никого, като припомни, че Милен Митев е позволил на водещия на "Политически некоректно" Петър Волгин в продължение на три години да прави собствена предизборна кампания и да стане евродепутат от "Възраждане". 

Основният проблем е въпросът с финансирането на Българското национално радио, но не с неговия размер, а с неговия модел, каза при изслушването си пред СЕМ той.

„Спорът относно това дали финансирането на обществените медии е достатъчно, или не, няма голям смисъл, ако най-напред не отговорим на въпроса за какво се получава това финансиране“, обясни Митев.

За съжаление БНР не успява да направи реформите, с които да стигне до младата и активна аудитория, отбеляза по време на изслушването си Ива Дойчинова-Димитрова. 

„Сред активната аудитория 25-54-годишните, в случая – градска, БНР е на предпоследно място с всичките си 11 програми. Това говори, че то не успява да достигне до активната аудитория. То е радио на малките населени места, на една по-почтена възрастова категория, която аз безкрайно уважавам, защото ако някой е страстен слушател на „Хоризонт“, това е майка ми“, посочи тя. 

Валерий Тодоров разви тезата, че е необходимо програмите на националното радио да се профилират, тъй като сега се създава усещане за еднаквост.

„Всяко от предаванията, ако вземем и „Хоризонт“, и „Христо Ботев“, има достатъчно изяснен свой профил, предварително зададен. Мисля, че повечето от предаванията излязоха от този профил. Започна едно еднообразие, всеки прави всичко, едно и също“, каза той. По думите му се забелязва умора на традиционната аудитория. „Произтича от сходствата във форматите, от известната традиционност, която лъха от класическите медии“, отбеляза Тодоров.

Георги Даскалов посочи, че сайтът и ефирът на БНР трябва да бъдат разглеждани по един и същи начин.

„Необходими са много пари за модернизиране на материалната база и най-вече – за сървъри“, обясни той По думите му огромен проблем е, че напоследък „много често“ сайтът на БНР се срива. „Ако стане критична ситуация, например - има земетресение, какво ще направи всеки човек? Ще си вземе телефона, ще излезе и ще погледне БНР дали нещо съобщава. Ако в този момент сайтът се е сринал… - мъртва точка“, отчете той. 

Според Цветослава Георгиева най-голямата ценност на БНР са хората.

„В концепцията си съм заложила изцяло фокус към човешкия фактор, взаимодействието между екипите, координацията и синергията между тях, оптимизиране на работните процеси и, разбира се, заплащането на труд, което според мен е голяма болка на всяко едно ръководство на Българското национално радио“, отбеляза тя. Георгиева обясни, че ако бъде избрана за позицията, тя предвижда да се върне длъжността програмен директор.

Мисля, че БНР е длъжник на три категории хора – децата, подрастващите, хората в неравностойно положение и екосистемата, в която живеем, отбеляза Хелия Чавдарова.

„Диалогът със слушателите е загубен сякаш отдавна. Иска ми се той да бъде възвърнат първо с журналистиката, която ние предлагаме и която докосва хората и техните проблеми“, отбеляза Чавдарова.

Според нея трябва да има място, на което хората да съобщават своите сигнали.

„Ние да отиваме да проверяваме тези сигнали, да видим защо един човек в неравностойно положение не може да мине по тази улица…“, отбеляза тя. Според нея процесът трябва да се смята за завършен тогава, когато радиото се връща към конкретния проблем, докато той не бъде решен.

Маргарит Русев обясни, че предвижда въвеждане на конкурсен подход при селекцията на кадрите и мандатност на ръководителите на програмите на БНР.

„Смятам, че навиците понякога пречат, една рутина пречи на едно развитие. Според мен едно въвеждане на такава мандатност, която не е задължително да бъде ограничена като брой мандати, би помогнало за повишаване и търсене на по-добри резултати. Тоест, тук има един конфликт – генералните директори са с мандати, пък директорите на програми са без. Понякога има несменяеми директори, независимо какво се случва. Мисля, че и самият генерален директор няма правен аспект да смени някъде неработеща структура“, каза Русев.